Решение № 562 от 30.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Калина В. Станчева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602067 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 01.04.2022 г., постановена по НОХД № 3759/2021 г., СРС, НО, 11, съдът е:

1.Признал за виновен подсъдимия СТ. В. ИЛ. в това, че на 02.09.2020 г., в гр.

София, площад „Независимост“, в района на сградата на „Народно събрание“ – 2, в съучастие като извършител с лицата З.Р. М. /извършител/ и С. СТ. АЛ. /извършител/, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като от шатра разположена в гр. София, пространството между бул. „Княз Александър Дондуков“ и бул. „Цар Освободител“ взел неустановени предмети, след което на публично място хвърлил взетите неустановени предмети по посока – кордон от полицейски служители на МВР, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред – явяващо се престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2 500 лева, като същевременно го е оправдал по обвиненията: да е извършил деянието, в съучастие и с М. Н. ИЛ. /помагач/; да е вземал и хвърлял и пиротехнически средства, съхранявани в раница, пазена от М. Н. ИЛ., както и по квалифициращия признак по чл. 325, ал. 2 от НК – деянието по своето съдържание да се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

2.Признал за виновен подсъдимия З.Р. М. в това, че на 02.09.2020 г., в гр. София, площад „Независимост“, в района на сградата на „Народно събрание“ – 2, в съучастие като извършител с лицата С. СТ. АЛ. /извършител/ и СТ. В. ИЛ. /извършител/, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като от шатра разположена в гр. София, пространството между бул. „Княз 1

Александър Дондуков“ и бул. „Цар Освободител“ взел неустановени предмети, след което на публично място хвърлил взетите неустановени предмети по посока кордон от полицейски служители на МВР, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред – явяващо се престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2 500 лева, като същевременно го е оправдал по обвиненията: да е извършил деянието, в съучастие и с М. Н.

ИЛ. /помагач/; да е вземал и хвърлял и пиротехнически средства, съхранявани в раница, пазена от М. Н. ИЛ., както и по квалифициращия признак по чл. 325, ал. 2 от НК – деянието по своето съдържание да се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

3.Признал за виновен подсъдимия С. СТ. АЛ. на 02.09.2020 г., в гр. София, площад „Независимост“, в района на сградата на „Народно събрание“ – 2, в съучастие като извършител с лицата З.Р. М. /извършител/ и СТ. В. ИЛ. /извършител/, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като от шатра разположена в гр. София, пространството между бул. „Княз Александър Дондуков“ и бул. „Цар Освободител“ взел неустановени предмети и пиротехнически средства, след което на публично място хвърлил взетите пиротехнически средства и други неустановени предмети по посока кордон от полицейски служители на МВР, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – по време на масов граждански протест, в обстановка, отличаваща се с изключителна обществена чувствителност и изразено недоволство, с действията си изразил абсолютно незачитане на правните норми и на мирно изразяване на гражданска позиция и форма на протест – явяващо се престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години, като го оправдал по обвиненията: да е извършил деянието, в съучастие и с М. Н. ИЛ. /помагач/, както и да е вземал неустановени предмети и пиротехнически средства, съхранявани в раница, пазена от М. Н. ИЛ..

4.Признал е за невиновна подсъдимата М. Н. ИЛ. в това, че на 02.09.2020 г., в гр.

София, площад „Независимост“, в района на сградата на „Народно събрание“ – 2, в съучастие като помагач, умишлено да е улеснила извършването на престъпление от лицата З.Р. М. /извършител/, С. СТ. АЛ. /извършител/ и СТ. В. ИЛ. /извършител/ и други неустановени лица извършващи непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в шатра разположена в гр. София, пространството между бул. „Княз Александър Дондуков“ и бул. „Цар Освободител“, да е пазила и да е осъществявала безпрепятствен достъп до раница, в която да са се съхранявали неустановени предмети и пиротехнически средства, които да са били вземани от З.Р. М.

/извършител/, С. СТ. АЛ. /извършител/ и СТ. В. ИЛ. /извършител/ и други неустановени лица /извършители/, след което същите тези извършители ги хвърлили на публично място по посока кордон от полицейски служители на МВР, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред и деянието по своето съдържание да се отличава с изключителен цинизъм и дързост – по време на масов граждански протест, в обстановка, отличаваща се с изключителна обществена чувствителност и изразено недоволство, с действията си изразили абсолютно незачитане на правните норми и на мирно изразяване на гражданска позиция и форма на протест, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал.

1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК.

Постановил е веществените доказателства – обтривки от ръце (описани в протоколи за освидетелстване от т. 1, л. 99 ДП; т. 1, л. 101 ДП) и диск (т. 1. Л. 129 ДП), да останат по делото, до архивирането му, а останалите иззетите веществени доказателства да се върнат на 2 собствениците им, както следва: на подс. С.И. – фланела (описана в протокол за освидетелстване от т. 1, л. 100 ДП), мобилен телефон „iPhone“ (описан в протокол за доброволно предаване от т. 1, л. 144 ДП); на подс. С.А. – тениска (описана в протокол за освидетелстване от т. 1, л. 101 ДП), мобилен телефон „Xiaomi“ (описан в протокол за доброволно предаване от т. 1, л. 144 ДП); на подс. З.М. – мобилен телефон „Samsung“ (описан в протокол за доброволно предаване от т. 1, л. 143).

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимите СТ. В. ИЛ., З.Р. М. и С. СТ. АЛ. да заплатят по равно и направените разноски в досъдебното производство в размер на 267, 34 лв. за всеки един от тях в полза на СДВР, както и направените разноски в хода на съдебното следствие в размер на 16,67 лв. за всеки един от тях.

От така постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който във въззивен протест и допълнение към него изразява оплаквания за необоснованост и неправилност на първоинстанционната присъда. Подробно се анализират показанията на свидетелите А. и Т. относно непосредствените им възприятия за поведението и действията на подсъдимите лица от момента, в който същите са били подложени на наблюдение до задържането им, и тяхната кореспонденция с извършените на ДП освидетелствания на тримата подсъдими. Акцентира се и на заключението на изготвената ФХЕ, което доказвало наличието на следи от бризантни взривни вещества по ръцете на подс. А., с оглед на което се настоява обвинителната теза, да е доказана по несъмнен начин. Като защитна теза се определят обясненията на подс. А. за начина, по който тези следи са попаднали върху ръцете му. Сочи се, че и от свидетелските показания се установявало, че и тримата подсъдими са хвърляли предмети, които произвеждали звук и светлина, поради което се изразява несъгласие с изводите на съда за това, че предметите, хвърляни от подс. И. и подс.

М., не били пиротехнически. Твърди се, че дори да се приеме тезата на съда, само по себе си хвърлянето на предмети срещу полицейски кордон на масов протест, различни от пиротехническите средства, отново придава висока степен на обществена опасност на деянието и отличава същото като извършено с дързост, поради което е налице и квалифициращото обстоятелство по чл. 325, ал. 2 от НК, противно на приетото от СРС.

Прави се преразказ на показанията на св. С., като подкрепящи се от показанията на св. А. и св. Т., извършените процесуално-следствени действия по разпознаване на лица и освидетелстване на подсъдимата И., поради което се настоява за пълната им кредитируемост. Изтъква се, че липсата на заснети противоправни действия, извършени от подсъдимата И., не означава че такива действително не са били извършени, тъй като от последните кадри, на които е заснета подсъдимата до ескалацията на напрежението между протестиращите и полицията, е изминал период от 13 минути, през който действията на последните не са били заснети, но се установявали от показанията на св. С.. Твърди се, че колебанието в показанията на св. С. относно вида на предметите, взети от чантата на подсъдимата, се дължало на „заплахите“ на защитата за подаване на жалби срещу него до министъра на МВР. Предлага се въззивната инстанция да отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която да признае четиримата подсъдими за виновни по първоначално повдигнатите им обвинения.

Против присъдата, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс. С.И. – адв. Р.Н., в които се излагат аргументи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт, поради което се желае неговата отмяна. Оспорва се присъствието на подсъдимите лица на мястото на престъплението към 21:30 часа, като се твърди че към този момент същите са се намирали в района на „Лъвов мост“, където били спрени за проверка. Заявява се липса на доказателства, които да обосновават извод за виновността на подсъдимия И. в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Анализират се показанията на свидетелите А., Т., докладни записки, заключението на ФХЕ и записите от видеокамерите, като се достига до извод за недоказаност на обвинителната теза. Отправя се искане за отмяна на присъдата 3 на първата инстанция и постановяване на нова, с която подсъдимия И. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се желае изменение на присъдата, като се иска от въззивния съд да намали размера на наложеното административно наказание, определен с атакуваната присъда, като наказанието на първостепенния съд се определя като несправедливо и прекомерно тежко.

Против присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитниците на подс. З.М. в лицето на адв. С.А. и адв. А.П., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Изразява се несъгласие с решението на първия съд да кредитира с доверие показанията на св. А. и св. Т., поради тяхната вътрешна противоречивост, тенденциозност и колебливо съдържание относно конкретните действия на подс. М.. Изтъква се липсата на разпит на полицейския служител, подал сигнала за лица, хвърлящи предмети по полицейския кордон, а така също се сочи липса на разпит и на участващи в протеста граждани, за да се провери достоверността на показанията на полицейските служители. Последните, пък се твърди да не са разпознали подс. М. като лицето, което е хвърляло предмети по полицейския кордон, поради което се настоява да не са налице безспорни доказателства, същият да е извършил инкриминираното деяние. Сочи се, че дори да се сподели тезата на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е напуснал протеста преди неговата ескалация, то не може да бъде прието, че същият е хвърлял предмети, тъй като на мястото са присъствали и други лица, хвърлящи предмети. В мотивите на атакуваната присъда липсвала конкретизация на точните действия на всеки от подсъдимите лица, времето на наблюдение на същите и часът, в който същите са били възприети да хвърлят предмети. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 334, т. 2 от НПК да оправдае подс. М. или да намали размера на наложеното му с присъдата административно наказание.

Разпечатката съдържа 26 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b891f172-97a5-45c1-b46a-c61bbaf1239a