Решение № 260550 от 21.01.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13252/2019
- Вид
- Решение № 260550
- Подписан
- 21.01.2021
- В сила
- 21.01.2021
- Състав
- РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.195 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104а, ал.2, т.5 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.92 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.298 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е гр. София, 21.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова мл. съдия Лора Димова при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13252 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 6.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 84386/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГК, 58 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЕТ „Ш.-Т.Б.- Н.М.“- гр. П. /ЕИК ********/ срещу „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК ********/ отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ЕТ „Ш.-Т.Б.- Н.М.“- гр. П. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД- *** сумата 496.16 лв. за периода 3.07.2017 г.- 30.09.2017 г. по Констативен протокол от 30.09.2017 г. и фактура от 6.10.2017 г.- електроенергия за ресторант „Ш.“- гр. П., клиентски номер ********, като е отхвърлена и претенцията на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК за присъждането на разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 вр. чл.78, ал.8 ГПК ищецът ЕТ „Ш.-Т.Б.- Н.М.“ е осъден да заплати на ответника „Ч.Е.Б.“ АД сумата 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „Ш.-Т.Б.- Н.М.“- гр. П. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на горепосочената сума на основание чл.124, ал.1 ГПК, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на ищеца е неоснователна- според мнозинството от въззивния съдебен състав.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество обжалваното решение- според мнозинството от въззивния съдебен състав, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предявеният от ЕТ „Ш.-Т.Б.- Н.М.“- гр. П. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа енергия е неоснователен.
По делото не е спорно, че през исковия период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет- продажбата на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което ищецът-
ЕТ е бил купувач на доставена от ответника в обект- ресторант на адрес: гр. П., ул.“********, с кл.№ ********, електрическа енергия. Като потребител на електрическа енергия ищецът е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от действащите при ответника Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени с Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР- арг. чл.298 ТЗ, изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата 496.16 лв., представляваща служебно начислена въз основа на Констативен протокол от 30.09.2017 г. коригирана цена на ел. енергия за обект: ресторант „Ш.“- гр. П., клиентски № ********.
Извършената от ответника корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени /чл.48- чл.51 ПИКЕЕ- отм. от 23.11.2018 г./. Извънсъдебната претенция на ответното дружество към ищеца-потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение за доставка на електрическа енергия между страните, наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметка и правилно преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията си срещу вземането, респ. срещу неговата изискуемост.
Тъй като ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период /според данните в приложената от ищеца справка- приложение към процесната фактура /л.14 от делото на СРС/- за периода
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 13252/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в от 3.07.2017 г. до 30.09.2017 г./, основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена енергия не е обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя. Целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За преизчисляването на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в ПИКЕЕ /отм./ способи е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ /отм./ процедура /в този смисъл Решение № 115/ 20.09.2017 г. по т.д.№ 1156/ 2016 г. на ВКС, ІІ ТО/.
Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства, че ответникът е обществен доставчик на електроенергия за територията на гр. П. и че за процесния обект: ресторант „Ш.“ на ул.“******** в гр. П., е открита партида с клиентски № ******** за доставка на електрическа енергия. Измерването и отчитането на потребената в посочения имот електрическа енергия е осъществявано чрез електромер с фабричен № **********, за чиято проверка е представеният от ответното дружество Констативен протокол № 1018579/ 30.09.2017 г., съставен по реда на ПИКЕЕ /отм./.
Според направените в цитирания констативен протокол фактически констатации, които не са оспорени от ищеца, в случая се касае за констатирано при извършената на 30.09.2017 г. техническа проверка присъединяване преди средството за търговско измерване /СТИ/, направено от кабел СВТ- 2 х 2.5 кв. мм /едно фазово и едно нулево жила/, като фазовото жило на кабела на присъединението е присъединено към изходящата фазова клема на входящия предпазител; другият край на кабела на присъединението влиза в табло с три предпазителя, които обслужват част от електрическата инсталация на обекта. В резултат на това е установена промяна в схемата на свързване на измервателната система на електрическа енергия и консумираната електрическа енергия през присъединението преди мерене не се отчита от електромера и не се заплаща. При тези констатации от електроснабдителното дружество са изготвени фактура и справка за неотчетеното от СТИ за период от 90 дни общо количество електроенергия- при спазване изискванията на чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ ПИКЕЕ /понастоящем отменени/- на база половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа /видно от предложение за корекция на сметка- л.71 от делото на СРС/.
Според мнозинството от въззивния съдебен състав по делото е установено наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметката на ищеца от ответното дружество, поради следните съображения:
В чл.48, ал.1 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата на извършване на проверката- 30.09.2017 г., е предвидена възможност при наличието на определени предпоставки операторът на съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не по- дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това право, следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва средство за търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата.
Мнозинството от въззивния състав счита, че разпоредбите на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ /отм./ са издадени от компетентен орган- ДКЕВР, въз основа на законова делегация съобразно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което, доколкото действат занапред след датата на влизането им в сила- 16.11.2013 г., т.е. и към 30.09.2017 г., отношенията между страните по договора за продажба на електроенергия се регулират и от тези правила. Поради това за неоснователен се приема доводът на ищеца- въззивник, че за ответното дружество не е съществувало законово основание за извършването на едностранна корекция на задължението, в случай на установено неизмерване или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Според установената по приложението на цитираните норми практика на ВКС с изменението на Закона за енергетиката от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /в този смисъл: Решение №111/ 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 115/ 20.05.2016 г. по гр.д.№ 4907/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 173/ 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО; Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО/.
Мнозинството от въззивния съдебен състав не споделя становището, че разпоредбите на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ /отм./ в случая не намират приложение, доколкото с Решение от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/ 2016 г. на ВАС, Петчленен състав, са отменени ПИКЕЕ, с изключение на цитираните норми /чиято отмяна следва процесния период/.
По аргумент от чл.195 АПК и при съобразяване на дадените в мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 19.11. 2014 г. по тълк.д.№ 2/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения въззивният съд намира, че законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 13252/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в нищожен или унищожаем по реда на
АПК, т.е. до постановяването на окончателен съдебен акт за прогласяване разпоредбите на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ за нищожни или унищожаеми, същите намират приложение, като отмяната им няма обратно действие. Същевременно Решение № 2315/ 21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/ 2017 г. на ВАС, ІV отделение, в което е разгледан въпросът за отмяната на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ, е влязло в сила на 23.11.2018 г., т.е. след възникване на основанието на извършване на процесната корекция по Констативен протокол от 30.09.2017 г.