Решение № 1649 от 13.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. Пловдив, 13.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330111451 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. А. А., действащ като ЕТ „Д. А. А. – Е. Т.“, ЕИК ****, против „Хеброс Бус“ АД, ЕИК 204719212, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на автогарови услуги от **** г., като съгласно т. 1 от същия, ответникът се съгласил да предостави на ищеца Сектор № * от Автогара „Р.“ за извършване на обществен превоз на пътници с право на престой на МПС не повече от 15 мин. преди часа на тръгване и не повече от 2 мин. след него, в съответствие с утвърдените маршрутни разписания по автобусна линия П. – Х..

Съгласно т. 2 от договора, ответникът се задължил да извършва предварителна и текуща продажба на билети за извършваните от ищеца курсове, срещу комисиона в размер на 5 % от общата стойност на продадените билети през съответния календарен месец. От своя страна, съгласно т. 3, ищецът се задължил да заплаща възнаграждение за всеки отделен курс в размер на 4 лева за автобус до 20 места и в размер на 8 лева за автобус над 20 места.

Към договора от 01.03.2018 г. страните подписали Анекс от **** г., съгласно който постигнали съгласие за изменение на т. 3, като ищецът поел задължение да заплаща възнаграждение за всеки отделен курс в размер на 5 лева за автобус до 20 места и в размер на 9 лева за автобус над 20 места.

Насрещните задължения на страните се погасявали чрез прихващане до размера на по-малкото от тях, като страната, която дължала остатък, била длъжна да го плати на другата страна в 10-дневен срок от издаването на данъчната фактура.

Твърди се, че в периода 30.09.2020 г. – 30.04.2023 г. ищецът издал фактури на обща стойност от 21 356,70 лева, а ответникът от своя страна за периода 31.05.2020 г. – 30.04.2023 г. издал такива на обща стойност от 5061,48 лева, като след извършени прихващания 1 ответникът дължал сумата от общо 16 295,22 лева за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2023 г., от която по всяка от издадените от ищеца фактури били дължими следните суми, както следва:

- по фактура № ****/30.09.2020 г. остатък в размер на 1.60 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.10.2020 г. остатък в размер на 422.84 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.01.2021 г. сумата от 6.00 лева с ДДС;

- по фактура № ****/31.03.2021 г. остатък в размер на 214.90 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/30.04.2021 г. остатък в размер на 189.65 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.05.2021 г. остатък в размер на 186.74 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/30.06.2021 г. остатък в размер на 370.20 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.07.2021 г. остатък в размер на 576.30 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.08.2021 г. остатък в размер на 578.10 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/30.09.2021 г. остатък в размер на 655.00 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.10.2021 г. остатък в размер на 365.30 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/30.11.2021 г. остатък в размер на 136.30лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.12.2021 г. остатък в размер на 102.35 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.01.2022 г. остатък в размер на 35.70 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/28.02.2022 г. остатък в размер на 180.14 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/30.04.2022 г. остатък в размер на 632.18 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.05.2022 г. остатък в размер на 850.02 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/30.06.2022 г. остатък в размер на 1337.59 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.07.2022 г. остатък в размер на 1242.29 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.08.2022 г. остатък в размер на 1196.06 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/30.09.2022 г. остатък в размер на 1684.16 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.10.2022 г. остатък в размер на 1235.72 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/30.11.2022 г. остатък в размер на 679.87 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.12.2022 г. остатък в размер на 812.47 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.01.2023 г. остатък в размер на 302.14 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/28.02.2023 г. остатък в размер на 632.47 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/31.03.2023 г. остатък в размер на 664.39 лв. с ДДС;

- по фактура № ****/30.04.2023 г. остатък в размер на 1004.74 лв. с ДДС.

Сочи, че съгласно т. 9 от договора, страната, която изпадне в забава за плащане на задължението си по т. 4.3 от договора, дължи неустойка на изправната страна в размер на 0.3 % от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 10 %, като максимално договореният размер на неустойката се достигал на тридесет и четвъртия ден от началната дата на забавата.

Гореописаните суми не били платени от ответника, поради което била дължима и неустойка в размер на 1629.50 лева, представляваща 10 % от неплатения остатък.

Поради това се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: общо 16 295.22 лева, представляваща неплатен остатък от стойността на продадени билети по Договор за предоставяне на автогарови услуги от *** г. и Анекс от *** г. към него за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до окончателното погасяване; 1629.52 2 лева, представляваща неустойка по т. 9 от Договор за предоставяне на автогарови услуги от *** г. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, са редовно връчени на ответното дружество „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК 204719212, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Македония“ № 2Б, Автогара „Родопи“, ет. 2, чрез служител, съгласно чл. 50, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от същото, не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Ответното дружество „ХЕБРОС БУС“ АД, е било редовно призовано за първото съдебно заседание, по същия начин, чрез служител, съгласно чл. 50, ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 1739/10.02.2024 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 27.03.2024 г. не се е явил законен или упълномощен представител на ответното дружество, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу тях.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответното дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призовано е, и не е направило искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло в предявените размери, като се осъди ответното дружество да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Относно разноските:

Ищецът претендира направените по делото разноски, в общ размер от 2730 лева, от които 717 лева – платена държавна такса за настоящото производство и 2013 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК 204719212, да заплати на Д. А. А., действащ като ЕТ „Д. А. – Е. Т.“, ЕИК ****, следните суми: сумата в общ размер от 16 295.22 лева /шестнадесет хиляди двеста деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ - главница, представляваща неплатен остатък от стойността на продадени билети по Договор за предоставяне на автогарови услуги от **** г. и Анекс от **** г. към него, за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2023 г., след извършено насрещно прихващане на вземания на двете дружества, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до окончателното й погасяване; сумата от 1 629.52 лева /хиляда шестстотин двадесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ - неустойка по т.

9 от Договор за предоставяне на автогарови услуги от **** г., както и сумата в размер на 3

2730 лева /две хиляди седемстотин и тридесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски за настоящото производство по гр.д. № 11451/2023 г. по описа на РС - Пловдив, ХVІІІ гр.с..

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4