Решение № 4777 от 01.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4777 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110210112 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ „Н. - Н.К. - С. К.“ срещу ЕФ № 8504449242 на АПИ, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност. Въззиваемата страна АПИ претендира потвърждаване на фиша и присъждане на юрисконсултско възнаграждение (правейки и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, излагайки конкретни доводи за процесуална и материална законосъобразност на ЕФ.

От значение за решаване на делото в крайна сметка е единствено следното:

Изтекъл е едногодишният давностен (именно давностен – съобразно задължителната съвместна тълкувателна съдебна практика на ВКС и ВАС по въпроса) срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (с уточнението, че се касае за давност, която се прилага служебно). Видно от съответната изискана от АПИ справка с приложено извлечение, процесният ЕФ е издаден (подписан) на 03.02.2023 г., което означава, че между датата на твърдяното извършване на административно нарушение (15.02.2021 г.) и датата на издаване на обжалвания фиш при всяко положение е изтекъл срок от над 1 година. Електронните фишове се визират в разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (т. е. те се явяват „фишове“ по нейния смисъл), доколкото неелектронните фишове по ЗДвП поначало (като законодателна идея) са замислени като необжалваеми санкционни актове (за разлика от електронните такива, а в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се говори за „издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове“), както и (най-вече) доколкото логиката на самата разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е в това да се препрати към уредбата по общия закон – ЗАНН изобщо за въпросите по самото ангажиране на административно-наказателната отговорност, които не са уредени в специалния закон - ЗДвП. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН 1 досежно едногодишния срок от извършване на нарушението се отнася изобщо до образуването на административно-наказателното производство, а не непременно само до съставянето на АУАН (какъвто в производствата, в които отговорността се ангажира на база на ЕФ, не се съставя) и същата в тази връзка подлежи (последната конкретно посочена разпоредба) на стеснително тълкуване единствено в хипотези на образувано административно-наказателно производство съгласно изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е обичайно (а дори и оправдано) решаването на въпроса за ангажиране или не на наказателна отговорност (по смисъла на вътрешното право на Република България) да отнеме един относително по-дълъг период, включително такъв над една година. В случая, освен това, не е налице и хипотеза на спиране или прекъсване на давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съответното прилагане на правилата на чл. 81 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Давностният срок по чл. 80 (респективно чл. 81) от НК вр. чл. 11 от ЗАНН не е единственият давностен срок, който е релевантен в случая. Това, че законодателят не е установил изискване за датиране издаването на ЕФ не се явява аргумент в полза на противното на застъпваното тук становище за приложимост на съответния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – подобно датиране действително не се явява задължителен реквизит на ЕФ по ЗДвП, но по същата логика липсата на изискване съгласно уредбата по ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП за посочване на датата на откриване на извършителя би елиминирала възможността за прилагане на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН касателно съответния 3-месечен давностен срок за съставяне на АУАН, което пък би се явило логически абсурд (т. е. законът би противоречал сам на себе си).

Така на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, а административно-наказателното производство – на прекратяване. При този изход от делото правно основание за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна липсва. От друга страна, представени са доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, като сумата от 550 лева като размер на съответното адвокатско възнаграждение отговаря не само на на минимума по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и на фактическата и правната сложност на делото, поради което и при съобразяване на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН съответното възражение за прекомерност се явява неоснователно, респективно на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено.

Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалвания ЕФ № 8504449242 на АПИ и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на АПИ.

Осъжда АПИ да заплати на горепосочения ЕТ-жалбоподател сумата от 550 лева – разноски по делото, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2