Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7445 от 08.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10852/2025
Вид
Решение № 7445
Подписан
08.12.2025
В сила
08.12.2025
Състав
Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 7445 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20251100510852 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД срещу разпореждане на ЧСИ за разноските по изп.д. № 20258500400550 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на камарата на ЧСИ, с което е отказано намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, респ. намаляване на т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата се твърди, претендирания от взискателя адвокатския хонорар за изпълнителното производство е прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на производството, респ. недължима е и начислената върху него от ЧСИ такса по т. 26.

В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без разглеждане като просрочена, евентуално без уважение като неоснователно по изложените от него съображения.

Съдебния изпълнител мотивира действията си.

Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т.

7 разноските по изпълнението), поради което е допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекрати по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се установява осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.

Сред разноските за изпълнителното производство са и тези, които взискателят прави под формата на платеното адвокатско възнаграждение чрез за неговото процесуално представителство. Възнаграждението не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, тъй като е уговорено и платено в минимален размер и не следва да бъде намалявано.

След образуване на изпълнителното производство всички такси и разноски по изпълнителното дело са за сметка на длъжника. Това включва и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, независимо дали длъжникът е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

Събраната сума по аргумент за обратното от т.4 на забележката към т. 26 от Тарифата включва и адвокатското възнаграждение за процесуалната защита на взискателя. За тези разноски по изпълнителното дело има изготвени и приложени сметки, с оглед на което няма основание да се приеме, че последните не се дължат от жалбоподателя.

С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЛЕВ ИНС“ АД срещу разпореждане на ЧСИ за разноските по изп.д. № 20258500400550 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на камарата на ЧСИ, с което е отказано намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, респ. намаляване на т. 26 ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3