Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 21.07.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 258/2021
Вид
Решение № 74
Подписан
21.07.2021
Състав
Радослав Кръстев Славов, Дарина Стоянова Маркова, Мария Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.48 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Радослав Кр. Славов

Дарина Ст. Маркова

Мария Ив. Христова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000258 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби на С. С.

ИСМ., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка Х.Л.

А от с.Кралево, срещу решение № 260036 от 30.12.2020г. по търг.дело № 32/20г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 15 000лв. до 30 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от травматологични увреждания: счупване на горния край на раменната кост, закрито в ляво, настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019г., причинено от водача на МПС „Рено Меган Сценик“ с рег. № Т 5391 АК, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/30/118003492261 и на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу същото решение, но в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. С. ИСМ., малолетен, действащ чрез своята майка и 1 законна представителка Х.Л. А от с.Кралево, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от травматологични увреждания: счупване на горния край на раменната кост, закрито в ляво, настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019г., причинено от водача на МПС „Рено Меган Сценик“ с рег. № Т 5391 АК, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/30/118003492261 за разликата над 10 000лв. до присъдените 15 000лв., както и до размера на сумата 769лв. – разноски.

Във въззивната жалба на С. С. ИСМ., чрез неговата майка и законна представителка, се твърди че съдът неправилно е приложил установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените неимуществени вреди.

Твърди че присъденият размер на застрахователното обезщетение е занижен. Твърди че съдът не е анализирал, аргументирал и не е извършил цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства за определяне на размера на обезщетението. Твърди че съдът не е отчел възрастта на пострадалия, периода от половин година, в който пострадалият е изпитвал болки и страдания, интензитета на търпените болки, нуждата от грижи от родителите, трайните оперативни белези, които ще останат за цял живот, продължителната изолация, през която детето е било затворено. Твърди че съдът не е съобразил размера на присъденото обезщетение със социалноикономическите условия в страната и нормативно установените в КЗ нива на застрахователни обезщетения. Позовава се и на присъдени обезщетения от съдилищата в по-високи размери по сходни случаи.

Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от него отхвърлителна част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му, претендиран от него размер, ведно със законна лихва. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по тази жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД 2 със седалище гр.София в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор на подадената от И. жалба.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението в обжалваната от тях осъдителна част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Твърди че съдът неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД като е присъдил обезщетение в завишен размер, което не кореспондира на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Твърди че сумата 15 000лв. е прекомерно завишена и не кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, както и че не съответства на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания на ищеца и на факта, че телесното увреждане е възстановено в обичайния за това срок.

Твърди че присъденото обезщетение е прекомерно и не е съобразено с представените по делото доказателства.

Твърди че при процесното ПТП ищецът не е бил достатъчно защитен, доколкото не се е намирал в „Система за обезопасяване на деца“.

Недостатъчният родителски надзор от страна на родителите на И. е довел до поставянето на здравето и живота му в опасност, което от своя страна е нарушение по чл.48 ал.1 от ЗЗД и представлява съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди че съдът се е отклонил от практиката на съдилищата по подобни случаи.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди за обжалваната от него разлика да бъде отхвърлен.

Претендира направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна по тази жалба С. С. ИСМ., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка Х.Л. А от с.Кралево, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя част.

3

Въззивникът С. С. ИСМ., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка А, в депозирана за съдебно заседание от процесуален представител молба, поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за обезщетение в предявения от него размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя.

Въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбите, предвет на въззивно производство.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от С. С. ИСМ., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка Х.Л. А срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени вреди в размер на 180 лв. в резултат на пътно-транспортно произшествие на 23.03.2019г., причинено виновно от Ш К М при управление на лек автомобил с рег.№ Т 5391 АК, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до 15 000лв. и в частта му, с която претенцията за разликата над 15 000лв. до 30 000лв. е отхвърлена.

Първоинстанционното решение в частите му, с които искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 10 000лв. и искът за имуществени вреди е уважен изцяло е влязло в сила.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 23.03.2019г., вината на водача Ш К М и 4 механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Мехмедов вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорни пред въззивния съд са размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване.

Не са спорни установените от първата инстанция травматични увреждания: счупване на горния край на лявата раменна кост. Установено е с представените медицински документи и от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, че И. е приет в лечебно заведение в деня на произшествието. Първоначално е извършено закрито наместване на счупването, а на 28.03.2019г. е извършено открито наместване на горния край на лявата раменна кост, под обща упойка, счупването е фиксирано с Киршнерова игла и е поставена имобилизация.

Следоперативният период е протекъл гладко и на следващия ден детето е изписано за продължаване на лечението при домашни условия. Според експерта счупването на лявата раменна кост е причинило трайно затруднение на движението на лява ръка за около шест месеца. Срокът за възстановяване е определен от експерта около шест месеца, като в съдебно заседание е посочено, че при децата е възможно този срок да бъде леко съкратен. Към момента при преглед експертът е установил че е налице добро възстановяване на счупената лява раменна кост, ръката се движи в пълен обем, няма болки.

От показанията на разпитания по делото свидетел Ш К М, живеещ с майката на С.И., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че детето е останало при майка си в следващия месец и половина – два, докато е бил с шина и тя му е помагала в ежедневието, докато ръката му е била обездвижена. Свидетелят сочи, че детето си е стояло в къщи.

5

Изпитвало е болки в ръката, които са продължили до към пет – шест месеца от произшествието. И преди произшествието детето не е било приказливо, но след него се е затворило съвсем, не иска да говори за инцидента.

От приетата по делото съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитира от съда изцяло към момента на изследването детето е с нормалпсихологическо функциониране, отговарящо на възрастта му с неговите характерови особености. Липсват данни за повишена емоционална лабилност и страхови изживявания, които да са пряко свързани с инцидента. Изградените характерови особености и налични дефицити и нужди са на база на възпитателният модел и нямат пряка връзка с инцидента.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 15 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от И. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на претърпяното на 23.03.2019г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 5 години. Получил е фрактура на ляво рамо, наместена оперативно. Възстановителният период е продължил около шест месеца, като към момента е налице пълно възстановяване от счупването. За определяне на този размер на обезщетението, въззивният съд отчита вида на увреждането, липсата на усложнения от счупването и негово пълно възстановяване към момента. По време на възстановителният период и особено в периода на обездвижване на ръката детето е имало нужда от помощ в ежедневието и безспорно е търпяло болки. По делото не са събрани доказателства за претърпени болки и страдания с интезитет и времетраене над нормално присъщите, а от експерта – психолог е дадено заключение че изградените характерови особености и налични дефицити и нужди са на база на възпитателният модел и нямат връзка с инцидента. С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че сумата 15 000лв. е достатъчна да 6 компенсира претърпените от детето И. болки, страдания, неудобства и стрес в резултат на получената травма при ПТП.