Решение № 27 от 29.06.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пещера, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20265240200055 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 26-0315-000042/27.01.2026г., издадено от Началник група в РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик – Т. Т.ов, с което, на основание чл.53 от ЗАНН, на А. С. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро, за нарушение на чл.137а от ЗДвП вр. с чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при съображения че е нарушен на материалния закон и съдопроизводствените правила, но практически се оспорва жалбоподателят да е осъществил вменяваното му нарушение, а наказването му за това нарушение е резултат от злоупотреба със служебно положение от страна на актосъставителя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.01.2026г., в гр. Пещера, на кръстовището на ул. „Георги Зафиров“ и ул. „Трети март“ полицаите К. С. и С. Г. спират за проверка л.а. „Фолксваген-Пасат“ с рег. № РА 4288 1

ВТ, управляван от А. С. Р.. При самото спиране на автомобила и двамата служители на реда ясно виждат, че водачът го управлява без поставен обезопасителен/предпазен/ колан. За това нарушение полицаят К. С. съставя на А. Р. АУАН Серия GA № 5067815/19.01.2026г., на основание на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: АУАН серия GA № 50678126/19.01.2026 г., справка за нарушител/водач на лицето А. С. Рустемов;

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121К12319/03.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи; писмо вх. № 2313/15.04.2026 г. с приложените към него документи, показанията на свидетелите К. К., С. Г. и К. С..

От показанията на полицейските служители Г. и С. се установява изпълнителното деяние на нарушението, а именно – действията по управление на МПС от страна на жалбоподателя без да използва предпазен колан. Показанията на посочените двама преки свидетели-очевидци са ясни, категорични, логични, взаимно непротиворечиви, дадени след предупреждание за наказателната отговорност по чл. 290 НК, и в този смисъл – убедителни за съда. Съпоставена с тях изложената в жалбата теза на жалбоподателя - че полицаят С. му е съставил процесния АУАН недобросъвестно, съзнавайки, че такова нарушение не е извършено – е неубедителна и голословна, особено в контекста на показанията на свидетеля С., че още на място жалбоподателят е започнал да възразява за конкретното нарушение, питайки служителя на реда – как ще докаже, че действително е управлявал без поставен колан.

При така приетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП - Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

А съобразно чл. 183, ал.4. т. 7 от ЗДвП - Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: т. 7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска; В §6, т.47 от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „обезопасителен колан“ Събраните по делото доказателства установяват по категоричен и несъмнен начин, че А. С. Р. е автор на изпълнителното деяние, изразило се в действията по управление на моторно превозно средство - л.а. „Фолксваген-Пасат“ с рег. № РА 4288 ВТ, без да използва предпазен колан. Тези обстоятелства предопределя съставомерността на извършеното - като нарушение на чл.137а от ЗДвП вр. с чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за което е правилно издадено от компетентен орган обжалваното наказателно постановление.

Възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на чл.

165, ал.2, т.7 от ЗДвП са неоснователни, доколкото от приложеното като доказателство по 2 делото писмо от РУ-Пещера, с вх. № 2313/15.04.2026 г., се установява, че причината за липса на аудио- и видеозаписи на осъществената проверка е не неосъществено такова записване и заснемане, а изтеклият към момента на подаване на жалбата (19.03.2026г.) 30-дневен срок за съхранение – по чл. 11, ал. 1 от Организационно-технологичните правила за работа с АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“.

Съображенията на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление на осн. чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН също са неоснователни, доколкото предвид данните от справката му за нарушител/водач за множество извършени нарушения на ЗДвП (включително и 2 други такива като процесното) – не може да се приеме маловажност на случая.

С оглед гореизложеното № 26-0315-000042/27.01.2026г., издадено от Началник група в РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик – Т. Т.ов, следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал.3 НПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Пещера направените разноски по делото във връзка с покриване на доказаните пътни разходи за явяване на свидетеля К. С., в размер на 27,09 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-0315-000042/27.01.2026г., издадено от Началник група в РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик – Т. Т.ов.

ОСЪЖДА А. С. Р. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Пещера сумата от 27,09 евро /двадесет и седем евро и 9 евроцента/ - сторени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

3