Решение № 184 от 05.04.2024, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. К., 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № ***5510100074 по описа за *** година

В исковата молба ищцата за явява, че през *** г. закупила недвижим имот, находящ се в гр. К. като сделката по покупко-продажба била обективирана в н.а. № ***, нот.дело № 227/*** г. на нотариус М.П..

Сочи, че по силата на извършената нотариална сделка, закупила и придобила собствеността върху жилищна сграда-еднофамилна, с идентификатор ***, находяща се в гр. К., с адрес на сградата: ул.

“Х., с брой етажи: 2, със застроена площ: 27 кв.м., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-*** г. на Изпълнителен Директор на АГКК, без последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,засягащо сградата /без стар идентификатор и № по предходен план/.

Към момента на закупуване и влизане във владение на описаната погоре сграда – *** г., встъпила във владение и на имащите обслужващ характер на главната вещ – баня, с тоалетна и навес с циментова плоча, които ползва и владее вече повече от 17 години /от датата на закупуване на сградата – *** г., до края на 2022 г../ спокойно, явно и несмущавана от никого.

Твърди, че за най-голяма нейна изненада, на *** г. разбрала, че първите 2-ма ответници – Д. И. Д. и Н. С. Д. дарили на дъщеря си (третата ответница) – М. Д. И. ПИ с идентификатор ***, върху който се намира закупената от нея жилищна сграда, нейна собственост, като на *** г. третата ответница –М. Д. И. и съпругът й – Н. Т. И., по силата на издаден Нотариален акт за констатиране право на собственост били признати за собственици на следните сгради, находящи се в посочения по-горе ПИ с идентификатор 1

***, а именно: 1. Еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м.; 2.

Еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор

***., с площ от 58 кв.м.; З. Едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***. от 27 кв.м. и 4. Едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** от 10 кв.м.

Сочи, че първият ответник – Д. И. Д. е страна-дарител, заедно с втората ответница и негова съпруга – Н. С. Д. по извършеното дарение в полза на третата ответница и тяхна дъщеря – М. Д. И., в качеството на наследник на И.

Д. К., закупил през ***г. „1/4 ид.ч. от Дворно място от 305 /триста и пет/ кв.м., находящо се в гр. К., което по плана на града има имот Пл. № 2137 /две хиляди и сто тридесет и седем/ в кв.122 /сто двадесет и втори/ заедно с 1/3 /една трета/ идеална част от построения в него навес и реално построения в него ДЮКЯН- понастоящем пристроен на къща...“ (част от Н.а.№ ***, том III, дело № ***г. на К. Народен Съдия).

Счита, че видно от цитирания по-горе нотариален акт, дарителят Д. И.

Д. и впоследствие неговата съпруга, втората ответница – Н. С. Д., извършвайки дарение на дъщеря си – третата ответница М. Д. И., са се разпоредили с повече от това, на което са собственици.

Твърди, че същите са собственици единствено и само на Еднофамилната едноетажна жилищна сграда с идентификатор

***

/представляваща закупения през *** г. от И. Д. К. ДЮКЯН, преустроен на къща/ и Едноетажната постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***/ представляваща закупеният през *** г. от И. Д. К. навес/.

Заявява, че за останалите сгради, описани в Н.а. № ***, рег. № ***, нот. дело № *** г. на нотариус М. П. за констатиране право на собственост, първият ответник – Д. И. Д. и втората ответница, в качеството на негова съпруга – Н. С. Д., нямат права в тази част на издаденият Констативен нотариален акт, поради което и не могат да се легитимират като собственици.

Счита, че по тази причина, по отношение на описаните в Констативния нотариален акт сгради: Еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 25 кв.м. и Едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, с площ от 27 кв.м. следва да бъде постановена отмяна в тази част. Още повече, че тези сгради са обслужващи спрямо главната вещ – закупената от нея през *** г.

ДВУЕТАЖНА КЪЩА със застроена площ от 58 кв.м. /съгласно Н.а. № ***, нот. дело № 227/*** г. на Нотариус М. П./, придадени й като задължителни във владение към момента на закупуване на собствената й къща – *** г., в изпълнение на съответните и задължителни санитарно-хигиенни изисквания за жилище, тъй като сградата с идентификатор ***. е с предназначение на баня и тоалетна, а сградата с идентификатор ***, представлява навес, прилежащ към къщата, на който поставила циментова плоча.

Заявява, че и двете сгради ползва и владее спокойно, явно и несмущавана от никого повече от 17 години, по който начин е собственица на същите, както на основание приращение, така и на основание давностно 2 владение от нейна страна по отношение на тези сгради.

Предвид гореизложеното моли съда с решението си да признае за установено по отношение на 4-мата ответници – Д. И. Д., Н. С. Д., М. Д. И. и Н. Т. И., всички от гр. К., че по силата на приращение и давностно владение е собственица на ЕДНОФАМИЛНА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** /три пет едно шест седем, точка, пет нула четири, точка, едно едно три пет, точка, три/, с площ 25 кв.м. /двадесет и пет кв. метра/ и ЕДНОЕТАЖНА ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО

ЗАСТРОЯВАНЕ с идентификатор *** /три пет едно шест седем, точка, пет нула четири,точка, едно едно три пет, точка, пет/, с площ 27 кв.м.

/двадесет и седем кв.метра, със съответното право на строеж, находящи се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /три пет едно шест седем,точка, пет нула четири, точка, едно едно три пет/, с адрес: обл. С., община К., гр. К., п.к. 6100, ул. “Х./, с площ от 461 кв.м. /четиристотин шестдесет и един кв.метра/, при граници: имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № *** и №

***.

Моли съда да на основание чл. 537 ГПК да постанови отмяна на Нотариален акт № ***, peг. № ***, нот. дело № *** г. за констатиране право на собственост на Нотариус М. П., в частта, в която третата ответница – М. Д.

И., ЕГН ********** и четвъртият ответник – Н. Т. И., ЕГН **********, двамата от гр. К., са признати за собственици на ЕДНОФАМИЛНА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА сграда с идентификатор *** и

ЕДНОЕТАЖНА ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ е идентификатор ***, находящи се в ПИ с идентификатор

***, с адрес: обл. С., община К., гр. К., п.к. 6100, ул. “Х., с произтичащите от това законни последици. Претендира присъждането на разноски.

С допълнителна молба вх. № *** г. по описа на съда ищцата посочва, че цената на предявения установителен иск е 15 000 лева. Поддържа изложеното от нея в исковата молба за упражнено явно, спокойно и несмущаващо от никого на владението, което упражнява от *** г. до настоящия момент *** г. (06.06.*** г. до м. II. *** г.), което продължава да упражнява без противопоставяне на ответниците и към момента върху закупената от нея през *** г. двуетажна къща със застроена площ от 58 кв.м., построена в най-югоизточния ъгъл на съсобствения УПИ *** кв.м. в кв. *** по плана на град К., съгласно н.а. № ***/*** г. на нотариус М. П. с упражнявано и несмущавано от никого владение върху сграда с идентификатор ***, с предназначение на баня и тоалетна и сграда – едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, представляваща навес (и двете сгради имащи обслужващ характер спрямо главната вещ – закупената от нея през *** г. „двуетажна къща“.

С оглед на изложеното упражнява и претендира давностно владение в нейна полза върху закупената от нея двуетажна жилищна сграда с площ от 58 кв.м. и обслужващите я сгради – с предназначение на баня и тоалетна, постройка на допълващо застрояване – навес, което владение упражнява спокойно и несмущавано, счита от *** г. до настоящата *** г. (повече от 18 3 г.). В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Д. К., която моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Д.

И. Д., Н. С. Д., М. Д. И. и Н. Т. И., чрез пълномощника им адв. Ц. М., с който заявява, че оспорва предявения иск, счита същия за неоснователен и недоказан.

Сочи, че ищцата твърди две придобивни основания за процесиите постройки, които взаимно се изключват - приращение и давносно владение.

Първото основание е приращение - че тези сгради следвали основната сграда, която тя била закупила през *** г. тъй като я обслужвали и по силата на чл. 92 от ЗС по приращение към жилищната сграда тези постройки станали нейна собственост. Съгласно чл. 92 от ЗС приращението е възможно само към земя, не и към сграда.

Видно от титула за собственост на ищцата и от изложеното в исковата молба, тя никога не е придобивала каквото и да било право на собственост върху терена, такова не са имали и нейните продавачи, видно от техния титул за собственост - нот.акт № *** н.д. № 226/*** г. на н-с П., който представя към настоящия отговор.

Ако все пак беше възможно т.н. приращение към сгради, по силата на придобИ.е на една сграда да се придобие някаква част или всички обслужващи постройки, то процесиите сгради би следвало да са придобити от всички предшестващи придобИ.ето на ищцата собственици на сгради в същия терен, а именно всеки един от ответниците, които са притежавали много преди ищцата да придобие нейната сграда самостоятелни жилищни и стопански сгради към които е даже по-вероятно, че процесиите сгради са били обслужващи.

Както сочи по-горе, ищцата е придобила собствената си сграда от Д. Д. и М. Д.а, които са били собственици на тази сграда по силата на обстоятелствена проверка. Това се е наложило поради факта, че към момента на изграждане на сградата, те не са били единствени собственици на терена, а собственик на терена е бил и Д. И. Д.. И именно за да се изключи действието на чл. 92 от ЗС, същите са се позовали на придобивна давност. Което означава, че връзката на къщата на ищцата със земята, върху която тя е построена, е прекъсната по категоричен начин - т.е. продавачите на ищцата са придобили единствено и само тази къща на различно основание от това, на което притежават терена и останалите сгради в него. Т.е. няма как тази къща да има каквато и да е връзка със съществуващите от преди построяването й върху чужд терен, т.н. от тях обслужващи сгради.

Въпросните сгради са съществували още от преди изграждането на къщата на ищцата и снабдяване на продавачите и с титул за собственост, което е очевидно от скицата към нотариалния акт за обстоятелствена проверка на продавачите на ищцата, както и лесно може да бъде установено при проверка на старите планове касаещи въпросното УПИ.

4

Освен това, къщата на ищцата е била и незаконно построена, в последствие има акт за узаконяване, от който също може да се почерпи безспорна информация за годината на построяването й, а именно, че е построена след като са били построени останалите жилищни сгради и обслужващи постройки към тях.

Не на последно място сочи и обстоятелството, че ищцата е купила само въпросната жилищна сграда, никога не е закупувала никакви други постройки.

Относно второто придобивно основание, което се твърди в исковата:

Оспорват владението на ищцата над процесиите постройки и твърдят, че не са налице нито корпус, нито анумус от нейна страна, тъй като постройките са от такъв характер - тоалетна и навес, които не се заключват и поради това всички собственици на сгради в имота съхраняват вещи в някоя от постройките без специални уговорки, а ищцата има спорадичен достъп до постройките, но със съгласието и знанието на ответниците, освен това ищцата по никакъв начин не е давала да се разбере, че владее процесиите постройки за себе си на някой от съсобствениците в имота през годините.

Поради горното считат, че липсват каквито и да било данни за упражняван корпус върху процесиите постройки - спорадичното съхраняване на вещи със знанието и съгласието на ответниците не представлява фактическата власт, която има предвид законът като елемент от състава на придобивната давност.