Решение № 260006 от 07.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260006/7.12.2023г.Г. 07.12.2023г., град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 09.02.2023 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.

Пейчева секретар: Ц. Г. като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева гр.д. № 601/2020 г. по описа на ЯОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от С.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.С.Ч., от ****** АК, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл.„Позитано" № 5, представлявано от Р.И.Я., с искане съдът да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева (двеста хиляди лева), ведно с дължимата законна лихва, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на В.Х.И., ЕГН ********** при ПТП от 27.01.2019г., виновно причинено при управлението на МПС марка „Пежо" с д.к.№ ***АМ с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност"; както и законна лихва върху обезщетението, считано от 05.10.2019г. (след изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ) до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че: на 27.01.2019г. водачът П.А.Я. на л.а. марка „Пежо" с д.к.№ *** виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение по III-7007 на км 3500 в посока от с.****** към гр.*******, водачът е ударил ППС с животинска тяга, - каруца, вследствие на което били нанесени телесни увреждания, а на 02.02.2019г. е настъпила смъртта на В.Х.И., - съпруг на ищцата С.М.И.. Във връзка с ПТП е образувано сл.д № 41/2020 г. по описа на ОСлО към ОП Ямбол и пр.пр.№ 1026/2020 г., по описа на ОП - Ямбол. Водачът на лек автомобил марка „Фиат", модел „Ранч" с д.к.№ ***, виновно е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, и с конкретните условия на видимост; чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП - "Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил правилата за движение по пътищата.

Твърди се, че вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с него, на В.Х.И. са причинени несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. В ИМ се твърди, че пострадалият В.бил спътникът в живота на С., неин съпруг, бащата на децата й и опората в живота й. Двамата били заедно повече от 20 години, рамо до рамо съградили общ дом и създали семейство. Отношенията им били хармонични и топли, а единността и задружността им за пример. Заедно те създали и отгледали двете си деца. Животът им бил скромен, но изпълнен с любов и разбирателство между двамата. След смъртта на В.И.С. загубила желание и надежда за живот, някогашното щастие било заменено от тъга, чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност. Силният стрес от преживяното довели ищцата да непреодолимо чувство на потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и живота като цяло. Всичко това довело С. до депресия, затворила се в себе си, не искала да се вижда с никого и не излизала навън, започнала да има проблеми със съня, тя станала нервна, раздразнителна, лесно ранима и чувствителна, изпаднала в шок, прераснал в тежка депресия, остра стресова реакция и душевно разстройство. Предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, се претендира обезщетение в размер на 200 000 /двеста хиляди/лева в полза на ищцата.

Твърди се наличие на валидна застраховка „ГО" при ответното заст. дружество за водача на лек автомобил марка „ПЕЖО" с д.к.№ ***, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, отказ на застрахователя да изплати доброволно обезщетение по предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 3178/04.07.2019г., по която с уведомления изх.

№00654/23.07.2019г. и изх.№00910/30.09.2019г. ответникът информира, че няма основание да изплати обезщетение на ищцата, не са налице основания за определяне на сума. Към момента застрахователят не е определил и изплатил обезщетение на С.И.. Предявена е претенция за законна лихва.

С ОИМ ответникът оспорва иска. Оспорва, че претърпените от ищеца вреди са резултат от виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „ Пежо", модел „Ранч" с регистрационен номер ***; че събитието е настъпило по начина описан в обстоятелствената част на исковата молба и че лицето П.А.Я. с поведението си е станал причина за настъпване на събитието; че водачът на застрахования автомобил е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1; чл. 20 ал.1 и ал. 2 и чл. 63, ал.2, т.1 от ЗДВП; че смъртта на В.И.Х., която е настъпила на 02.02.2019г. се намира в причинно-следствена връзка с ПТП-то настъпило на дата 27.01.2019г. събитие; че ищцата С.М.И. изпитва празнота, безнадеждност и безпомощност, както и че е изпадала в състояние на стрес, което е прераснало в тежка депресия и е довела до душевно растройство ; че дължи изплащане на лихва за забава, от дата 04.10.2019г., каквото твърдение се извежда от ищцата.

Дружеството-застраховател не оспорва твърденията на ищеца за съществуване на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер BG/03/118000910407, сключен за лек автомобил „ Пежо", модел „Ранч" с регистрационен номер ***; за това, че ищецът е уведомил застрахователя и че е предявил претенция вх.

№3178/04.07.2019г. за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 27.01.2019г. събитие ; че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение не е приключена с изплащане на такова поради непредставянето на доказателства свързани с изясняване на основателността на предявените искове и изискани с писмо.

Възразява, че има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Възразява, че не дължи лихва за забава от дата 05.10.2019г.

Възразява срещу размера на предявените искове като счита същите за прекомерно завишени като размер, в това число и с оглед на социално-икономическите условия към датата на настъпване на събитието.

В с.з. от ищцата, редовно призована, се представлява от адв.М.от САК, която моли съда да уважи предявените искове, представя списък за разноски по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. ответникът не се представлява, с писмена молба моли да се даде ход, оспорва иска, не поддържа възражението, че вината на застрахования водач не е установена. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие - 27.01.2019г., водачът на л.а. марка „Пежо" с д.к.№ *** е притежавал задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, валидна за датата на ПТП, и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и виновния водач на лекия автомобил марка „Пежо" с д.к.№ *** към момента на процесното ПТП. Съдът приема за безспорно обстоятелството, че на 27.01.2019г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил и че лицето, управлявало застрахованият автомобил е осъществило деликтен фактически състав.

Видно от Присъда № 260007/02.04.2021 г. по НОХД №

392/2020 г. по описа на ЯОС, потвърдена с Решение № 83/30.12.2021 г. по ВНОХД 132/2021 г. на БАС и оставена в сила с Решение №

65/25.05.2022 г. по НОХД № 177/2022 г. на ВКС, водачът П.А.Я., е признат за виновен в това, че на 27.01.2019 год., около 22.30 ч., на път III-7007, между гр.Стралджа и с.Зимница, общ. Тунджа, обл. Ямбол, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка и модел „Пежо Ранч“, с ДК№ ***, с посока на движение от гр.Стралджа към с.Зимница, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил смъртта на B. Х.И. от гр. ****, починал на ******г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б ."в", вр. чл. 342, ал.

1, във вр.с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъжда на една година лишаване от свобода и на осн.чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието. Съгласно чл.300 от ГПК присъдата има задължителна сила относно извършителството на деянието, неговата противоправност и виновността на водача П.Я., застрахован при ответното застрахователно дружество.

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица(заверен препис), видно от който на 27.01.2019г. на път III-7007, между гр.Стралджа и с.Зимница, общ.

Тунджа, е настъпило ПТП с един убит.

Представен е препис-извлечение от акт за смърт на В.Х.И., видно от който е починала на 02.02.2019г. в 11.40ч.. От удостоверение за наследниците му се установява, че ищцата е негова съпруга.

Видно от молба-претенция до ответника с вх. № 3178/04.07.2019г (заверен препис) ищцата съгласно изискванията на чл.380 от КЗ е заявила извънсъдебна претенция пред ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета, по която ответното дружество с писма Уведомления изх.№00654/23.07.2019г. и изх.№00910/30.09.2019г. изисква автотехническа експертиза, СМЕ, протоколи за оглед. Няма данни за платено обезщетение.

По делото са разпитани двама свидетели на ищцата – П. и И., които установяват, че тя много тежко е понесла смъртта на съпруга си, била на системи с успокоителни, отчаяла се, била много зле. Било трагедия, тя била ни жива, ни умряла. След смъртта на съпруга си тя се променила - преди инцидента била жизнена, весела, сега съвсем заслабнала, отчаяла се, спряла да си боядисва косата, затворила се. Тежко й е да се оправя сама. В.И. и С. имали добри отношения и се разбирали. Той бил много добър човек, работел и издържа семейството си основно. В показанията си свид.И. посочва, че ищцата не е същият човек, както преди. Преди смъртта на съпруга й била весел човек, оптимистичен, но сега не е същата. Пие лекарства. Били хубаво семейство, но след смъртта на В.С. тотално паднала.

Свид. Я. на ответника дава показания, че е участвал в ПТП на 27.01.2019 г. по пътя от гр.

Стралджа към с. Зимница. Управлявал автомобила на къси светлини. В колата били родителите му и жената, с която живее на семейни начела. Ударът настъпил в дясната част на платното, по посока на движението му от гр.Стралджа към с.Зимница. Първоначално при сблъсъка конят влязал през предното стъкло, каруцата била в канавката в дясно, отстрани на пътя. Не видял каруцата да има светлоотразители и фенер. След удара човекът бил на земята пред колата на асфалта. Имало миризма на алкохол от падналия човек. Свидетелят го държал 30 минути докато дойде линейката и се обадил на 112, за да ги пита какво да прави защото той хъркал, и му казали да го държи на една страна, за да не се задуши. Той му указвал първа помощ.

Линейката дошла от Ямбол след 30 минути. Първи дошли полицаите и след това дошли линейки. С едната взели него (Васил), а с другата приятелката на свидетеля, която била бременна.

По делото е назначена САТЕ, която установява механизма на произшествието: Автомобилът Пежо се е движил с включени къси светлини на фаровете в тъмната част на денонощието по прав участък на междуселищен път в посока от гр.Стралджа към с.Зимница, (където максимално разрешената скорост на движение на автомобила Пежо е 90 км/ч), в собствената си лента за движение със скорост около 88 км/ч, при което водачът му е имал техническа възможност да възприема обекти пред автомобила на около 60-70 м. Технически съобразената с далечината на видимост при къси светлини на фаровете скорост е около 71 км/ч и по-малка от нея. Скоростта на движение на Пежо от 88 км/ч е била технически несъобразена с движението на къси светлини на фаровете на автомобила. По същото време и при същите пътни, и атмосферни условия срещу автомобила Пежо се е движило ППС с животинска тяга (каруца с кон) със скорост 6 км/ч. Движението на каруцата се е осъществявало в лентата за движение на автомобил Пежо, която се явява насрещна спрямо посоката на движение на каруцата. От данните в материалите по делото в.л. заключава, че отпред по каруцата не е имало поставени светлоотразителни елементи. Вероятно водачът на каруцата е възприел светлините от фаровете на автомобила Пежо и е започнал прибиране към собствената си лента за движение като променя траекторията си на движение надясно, и е започнал да пресича цялото платно за движение респ. двете пътни ленти за движение. Когато водачът на автомобила Пежо възприема каруцата като опасност, същата е била с целия си габарит в лентата за движение на Пежото. Водачът на Пежо реагира на създалата се опасност чрез задействане на спирачната система с максимална ефективност съпроводено с отклоняване на автомобила леко наляво. Въпреки предприетите технически правилни действия от страна на водача на автомобил Пежо е настъпил удар между двете ППС. Удара е настъпил по средата на платното за движение в зоната на прекъснатата разделителна линия на двете ленти. Когато водачът на Пежо е реагирал на възникналата опасност автомобилът е бил на около 60,8 м от мястото на удара и на около 65 м от каруцата. Първата точка на съприкосновение на двете ППС е между предния десен край на Пежо и лявата част на гърдите на коня, и с левия ок на каруцата. След удара автомобилът Пежо продължил движението си напред и надясно, а каруцата се връща назад, и надясно.