Решение № 272 от 02.07.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1089/2026
- Вид
- Решение № 272
- Подписан
- 02.07.2026
- Състав
- Чавдар Иванов Попов
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 272 гр. Плевен, 02.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20264430201089 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 26-0938-000479 от 23.03.2026г. на *** Група в ОДМВР гр.Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен на Д. Д. Н. с ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 153.39 евро / 300 лв. / за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган, 1 съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 09.03.2026г. в 22:00 часа, в ***, с посока на движение изхода на ***, като водач и управлява лек автомобил БМВ 550Е Х Драйф с рег.№ *** (не е негова собственост) извършва следното: Не избира скоростта си на движение, съобразена със състоянието на пътя (неравности по платно за движение, компрометирана пътна настилка/дупка с неправилна форма и приблизителни размери 100/60/10см), преминава през нея, като поврежда предна дясна гума, с което е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените и вложени по делото писмени доказателства, а именно:
Наказателно постановление № 26-0938-000479 от 23.03.2026г. на *** Група в ОДМВР гр.Плевен; АУАН Серия GA № 4308552/09.03.2026г.; Протокол за ПТП № 2026-1029-51004-1 от дата 09.03.2026г.; Справка за нарушител/водач на Д. Н.; Копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на актосъставителя П. Г. П. и свидетеля Д. А. Х.. Тези показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че в случая е липсвала маркировка и обозначителен знак,който да покаже, че на пътното платно има препятствие. Никъде в ЗДвП не се съдържа изискване, съобразно което да се обозначават всички неравности по пътното платно. Напротив.
Законодателят в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП ясно е описал какво трябва да бъде поведението на водачите на пътно превозно средство, а именно:
2
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ И актосъставителят П. П. и свидетелят Д. Х. категорично заявяват в съдебно заседание, че водачът е имал възможност да избегне компрометираната пътна настилка – „дупката на пътното платно“.
Неоснователно е становището на жалбоподателя относно обстоятелството, че не е налице противоправно поведение от негова страна, тъй като той е уведомил чрез телефон 112 полицейските служители за настъпилия инцидент. Както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП вменява задължение на водачите на МПС да избират подходяща скорост на движение, за да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно, според съда, в случая „дупката на пътното платно“ е представлявало предвидимо препятствие.
Обстоятелството, че жалбоподателят Н. е уведомил полицейските служители към Сектор „Пътна полиция“ за настъпилия пътен инцидент е поради факта, че на същият му е бил необходим протокол за ПТП, който да представи пред застрахователя.
Този факт беше потвърден и от актосъставителя, и от свидетеля в съдебно заседание.
Затова съдът приема, че Д. Д. Н. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наложеното наказание по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е с фиксиран размер и НП следва да се потвърди изцяло.
3
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 26-0938-000479 от 23.03.2026г. на *** Група в ОДМВР гр.Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Д. Д. Н. с ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 153.39 евро / 300 лв. / за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4