Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 303 от 31.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1949/2024
Вид
Определение № 303
Подписан
31.01.2025
В сила
31.01.2025
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Бургас, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501949 по описа за 2024 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба вх.№ 52910 от 12.12.2024г. по описа на РС- Бургас, подадена от „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“, 115 Е, ет.4, представлявано от управителя Николай Пенчев, чрез пълномощника юрисконсулт Тодорова, против разпореждане № 13659 от 11.12.2024г. по ч.гр.д.№ 6695 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Сочи се, че страната не е уведомена от съда за подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК, нито й е изпратено самото възражение. Вместо това, с разпореждане от 5.11.2024г., изпратено му на същата дата през ССЕВ, на дружеството били дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, като било посочено, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Счита, че след като не му са дадени надлежни указания за предявяването на установителен иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, следва да им бъде даден нов срок за депозиране на установителен иск.

Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото да бъде върнато на РС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, като му се предостави нов срок за депозиране на установителен иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от адв. Красен Кръстев в качеството на пълномощник на длъжника А. П. А.. С него се иска служебно да бъде проверена допустимостта на жалбата за това дали същата не е просрочена. По същество намира жалбата за неоснователна. Счита, че действията на съда са правилни.

Намира, че посочената в жалбата грешка на съда, а именно- че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, не е съществена, а от значение са указанията на съда за предявяването 1 на иска за установяване на вземанията в едномесечен срок и да се представят доказателства за това, в противен случай заповедта ще бъде обезсилена. Тъй като безспорно тези указания не били изпълнени, ответникът по жалбата намира, че районният съд правилно е обезсилил издадената заповед. Моли жалбата да се остави без уважение.

По допустимостта на жалбата съдът приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок /разпореждането е връчено чрез ССЕВ на 12.12.2024г., а жалбата е подадена до БРС на същата дата12.12.2024г./.

Оспорва се подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство по ч.гр.д.№6695/2024г., тъй като е обезсилена издадената в полза на частния жалбоподател заповед за изпълнение. Жалбата е подадена от страна, която има правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт /пълномощно за всички инстанции на л.10-11 от делото на РС/.

Ето защо Бургаският окръжен съд намира жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.

Производството по ч.гр.д. № 6695 по описа на РС- Бургас за 2024г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, подадена от частния жалбоподател против А. П. А. от гр. ***, за посочените в заявлението суми.

Районният съд е издал заповед № 3461 от 10.10.2024г., с която е уважил заявлението частично /за главницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и за част от деловодните разноски/, като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за останалите вземания. Същата е връчена на частния жалбоподател на 11.10.2024г.

На 16.10.2024г.издадената заповед за изпълнение е връчена лично на длъжника.

На 1.11.2024г.по делото е постъпило възражение по чл.414 ГПК, подадено от адв.

Красен Кръстев в качеството на пълномощник на длъжника. С него същият заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, посочил е съдебен адрес за призоваване на длъжника при евентуално предявен иск по чл.422 ГПК и е поискал да му бъдат присъдени разноските по делото, в размер на адвокатско възнаграждение. Приложено е пълномощно и списък на разноските.

С разпореждане № 12137 от 5.12.2024г., постановено по ч.гр.д.№6695/24г. на БРС, Районният съд, след като е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е разпоредил на заявителя, че в едномесечен срок то получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, за което следва да представи доказателства по делото. Указал е, че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Разпореждането е връчено на заявителя, сега частен жалбоподател, на 6.11.2024г.

Не се спори, че същият не е предявил установителен иск в указания му срок.

С обжалваното разпореждане № 13659 от 11.12.2024г., след като е констатирал, че 2 заявителят не е изпълнил указанията му в дадения срок, районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е осъдил дружеството- заявител да заплати на длъжника деловодни разноски в размер на 400 лв.

При така установените обстоятелства, Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното разпореждане е неправилно.

Доколкото в мотивите на разпореждането с указанията за предявяване на установителен иск съдът изрично е посочил, че длъжникът е уведомен при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, може да се направи обоснован извод, че заявителят не е бил наясно за постъпилото възражение по чл.414 ГПК от длъжника, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено. В случая, нарушението на районния съд е съществено. Това е така, защото неправилната констатация на районния съд относно начина на уведомяване на длъжника, която предполага, че производството по установяване на вземанията следва да продължи при назначаване на особен представител на длъжника на разноски на заявителя /чл.47, ал.6 от ГПК/, а не както е действителното положение- за сметка на длъжника, несъмнено е повлияла на преценката му дали следва да продължи съдопроизводствените действия.

С оглед изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 13659 от 11.12.2024г. по ч.гр.д.№ 6695 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас.

ВРЪЩА делото на РС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на даване на нови указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3