Решение № 159 от 12.10.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №157

№ 159 гр. С., 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20231870100161 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

“УМБАЛБ” АД, гр. Б. е предявило срещу Т. И. Д. от гр. С. искове за установяване съществуването на свои вземания срещу ответника за сумата 420,00 лв., представляваща цена на медицинска помощ, оказана при лечение на ответника на 12.4.2018 г. съгласно издадена от ищеца фактура № 0200001322/12.4.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано по ч. гр. д. № 1177/2022 г. по описа на С.Р.С., до окончателното й изплащане и за сумата 194,39 лв., представляваща лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 5.5.2018 г. до 25.11.2022 г.

Твърди се в исковата молба, че на 12.4.2018 г. ответникът бил лекуван в Отделение по кардиология на ищцовото лечебно заведение. Лечението било проведено по Клинична пътека № 16 „Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис/остър миокарден инфаркт без инвазивно изследване и/или интервенционално лечение“ съгласно приложение № 17 към Националния рамков договор за 2018 г. При хоспитализацията на ответника била извършена проверка, при която било установено, че той не е здравно осигурен. Поради това същият бил уведомен, че лечението му ще бъде извършено срещу заплащане и той декларирал, че е запознат с финансовите условия за провеждане на лечението и че ще го заплати съгласно „Ценоразпис на 1 медицинската помощ, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от „УМБАЛ - Б.“ АД“, утвърден със Заповед № VІ-Р-554/23.10.2017 г. на изпълнителния директор на ищцовото лечебно заведение – търговско дружество. Така утвърденият ценоразпис бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение. Поради обстоятелството, че към момента на дехоспитализация ответникът бил с невъзстановени здравноосигурителни права, на същия била предоставена информация за дължимата сума, която на основание чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване той следвало да внесе в касата на „УМБАЛ - Б.“ АД, но ответникът напуснал лечебното заведение, без да я заплати. Тази сума възлизала на 420,00 лв. съгласно Част ІV „Цени на услуги за здравно неосигурени граждани“, код 04.00 от горецитирания ценоразпис и за нея ищецът издал данъчна фактура № 0200001322/12.4.2018 г. С нарочна покана, към която била приложена тази фактура, ответникът бил поканен да заплати дължимата от него сума в срок до 5.5.2018 г. Поканата била изпратена до ответника с пощенска пратка от 18.4.2018 г. и не била получена от него, видно от известие от „Б. п.“ от 8.5.2018 г.

За вземанията си за главница и лихва за забава ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1177/2022 г. по описа на С.Р.С.. Заявлението било уважено с издаване на заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът подал възражение. Предвид подаденото възражение на ищеца било указано, че в едномесечен срок от уведомяването му може да предяви искове за установяване съществуването на вземанията си. Ищецът спазил този срок и предявил исковете – предмет на разглеждане в настоящото производство. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на исковете като установителни.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

В писмена защита, постъпила по делото преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание за разглеждане на делото, изпълнителният директор на ищцовото дружество заявява, че поддържа исковете, излага подробни съображения в подкрепа на тяхната основателност и моли същите да бъдат уважени. Претендира разноски.

Пред съда ответникът не се явява, не се представлява и не заявява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2

Исковете са допустими с оглед развитието на заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № 1177/2022 г. по описа на РС – С..

Искът за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за заплащане на цената на оказана медицинска помощ съгласно издадената фактура № 0200001322/12.4.2018 г. е основателен.

Изложените в исковата молба и описани по-горе фактически обстоятелства, на които се основава този иск, въобще не са оспорени от ответника в настоящото производство, а и напълно се подкрепят от приетите писмени доказателства, приложени към исковата молба, които също не са оспорени от ответника.

Възражението на ответника – длъжник в заповедното производство по ч. гр. д. № 1177/2022 г. по описа на С.Р.С. е напълно бланкетно – в него не са изложени възражения и оспорвания на вземането, които съдът да обсъди и вземе предвид в настоящото исково производство в съответствие с т. 11а от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради това въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че на 12.4.2018 г. ответникът е бил хоспитализиран в Отделение по кардиология в „УМБАЛБ“ АД, гр. Б., където му е проведено лечение по Клинична пътека № 16 „Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис/остър миокарден инфаркт без инвазивно изследване и/или интервенционално лечение“ съгласно приложение № 17а към Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (обн. ДВ, бр. 34/2018 г., в сила от 1.4.2018 г., отм., ДВ, бр. 7/2020 г., в сила от 1.1.2020 г.).

Към горепосочената дата на хоспитализацията на ответника в ищцовото лечебно заведение той е бил с прекъснати здравноосигурителни права на основание чл. 109, ал.

1, изр. първо от ЗЗО и до дехоспитализацията му те не са възстановени. Поради това на основание чл. 109, ал. 1, изр. второ от ЗЗО за ответника е възникнало задължение да заплати цената на медицинските услуги, предоставени му от ищеца при оказване на медицинската помощ при хоспитализацията му в ищцовото лечебно заведение.

Независимо че от медицинска гледна точка състоянието на ответника е могло да се оцени като спешно, следва да се има предвид, че от представените епикриза по ИЗ № 9163/2018 г., издадена от Отделение по кардиология в „УМБАЛБ“ АД и декларация за писмено информирано съгласие по чл. 84, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр.) се установява, че ответникът е бил хоспитализиран в посоченото отделение на ищцовото лечебно заведение с неговото информирано съгласие, изразено писмено. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 25/4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ, бр. 98/1999 г.), действаща към датата на хоспитализацията на ответника, не са налице основания да се приеме, че в хода на тази 3 хоспитализация разходите за лечението на ответника е следвало да се поемат от държавата и че предоставените му при неговата хоспитализация медицински услуги са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани на основание чл. 82, т. 1 от ЗЗдр. и че за тях ответникът не дължи заплащане на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗО.

Конкретният размер на задължението на ответника за заплащане на цената на предоставените му медицински услуги при хоспитализацията му в ищцовото лечебно заведение е посочен в неоспорената фактура № 0200001322/12.4.2018 г. Този размер, а именно 420,00 лв. съответства на ценоразписа на медицинската помощ, медицински услуги и допълнително поискани услуги, утвърден със Заповед №VІ-Р-554/23.10.2017 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛБ“ АД, за който не е спорно, че е бил обявен по общодостъпните начини, посочени в исковата молба.

По тези съображения искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 109, ал. 1 от ЗЗО е основателен и следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от 6.12.2022 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1177/2022 г. по описа на С.Р.С., до окончателното изплащане на размера на това вземане.

Искът за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сумата 194,39 лв., претендирана като лихва за забава върху сумата по главницата за периода от 5.5.2018 г. до 25.11.2022 г., е неоснователен.

Законът не установява срок за изпълнение на паричното задължение на лице с прекъснати здравноосигурителни права за заплащане на оказаната му медицинска помощ. Следователно това задължение става изискуемо след покана от кредитора (чл.

84, ал. 2 от ЗЗД), която от деня на връчването й на длъжника го поставя в забава и от този ден същият дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Установява се от писмените доказателства по делото, че ищецът е изпратил покана до длъжника за заплащане на главното задължение по гореобсъдената фактура на адрес гр. София, ул. „В.“ № , а няма данни ответникът да е съобщавал такъв адрес при хоспитализацията му. В представения формуляр за заплащане на услуга по ценоразпис на „УМБАЛ - Б.“ АД съществува печатен текст, съгласно който ответникът е с адрес гр. С., ул. „В.“ № . Служебно известно е на съда, че в гр. С. няма улица с наименование „В.“. Нещо повече, в същия формуляр на ръка са дописани два други адреса на ответника като негови адресни регистрации – в гр.

Несебър и в гр. С., но няма данни поканата да е изпращана на ответника на който и да е от тези два точни адреса. Затова съдът приема, че поканата до ответника за заплащане на главното му задължение не е достигнала до него по независещи от него причини.

Така до датата на предявяване на иска, която съгласно фикцията в чл. 422, ал. 1 от ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по 4 което е образувано ч. гр. д. № 1177/2022 г. на С.Р.С. (6.12.2022 г.) ответникът не е бил поставен в забава за изпълнение на главното задължение с връчена му покана за изпълнение, поради което и не дължи обезщетение за забавеното му изпълнение за период до предявяване на иска, а именно – за претендирания период от 5.5.2018 г. до 25.11.2022 г. Ето защо искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.

По разноските:

С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 50,00 лв. за разноски, от които сумата 25,00 лв. представлява общ размер на присъдените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1177/2022 г. на С.Р.С., а останалите 25 лв. представляват разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса по уважения иск до пълния й дължим размер от 50 лв. Сторените от ищеца разноски за довнесена държавна такса в настоящото производство за разликата на довнасяне над 25,00 лв. до 75,00 лв., а именно 50 лв. представляват дължимата държавна такса по отхвърления иск и следва да останат за сметка на ищеца с оглед изхода на спора. По делото няма никакви доказателства както в заповедното производство, така и в настоящото исково производство ищецът да е представляван от юрисконсулт, поради което разноски за юрисконсултско възнаграждение не му се следват. Отговорността на страните за разноски не е част от предмета на делото, поради което изводът на съда, че ответникът не дължи на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, не следва да бъде обективиран в диспозитива на решението.