Решение № 422 от 16.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Плевен, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500504 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 179/ 09. 06. 2024 год., постановено по гр. дело № 165/ 2023 год., Червенобрежкият районен съд е признал за установено по отношение на ответника М. И. В. от гр. *** вземането на „***“ АД гр. София за сумата от 1 842, 17 лв., представляваща главница, и сумата от 487, 68 лв., представляваща мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.

02. 2023 год. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение М.

И. В. от гр. *** е осъден да заплати на „***“ АД гр. София направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство в размер на 806, 70 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.

И. В. от гр. ***, чрез назначения му от съда особен представител адв. Т. В.. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Въззивникът моли окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Червенобрежкия районен съд и постанови ново решение по съществото на 1 спора, с което отхвърли като неоснователен предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия „***“ АД гр. София.

В открито съдебно заседание на 26. 09. 2024 год. въззивникът се представлява от адв. Т. В., която моли окръжния съд да уважи подадената въззивна жалба и отмени изцяло първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание на 26. 09. 2024 год. представител на въззиваемото дружество не се явява. По делото е постъпила молба от пълномощника на въззиваемия юрк. С.Й.Н., в която същата моли окръжния съд да потвърди изцяло обжалваното решение и присъди направените деловодни разноски във въззивното производство.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за следните суми, дължими от ответника М. И. В. от гр. ***:

-сумата от 1 536, 84 лв., представляваща задължение съгласно чл. 83 ал.

1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ по фактура № 0003252087/ 02. 01. 2020 год. за периода от 17. 09. 2019 год. до 17. 12. 2019 год.;

-сумата от 305, 33 лв., представляваща задължение съгласно чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ по фактура № 0003255489/ 22. 01. 2020 год. за 2 периода от 18. 12. 2019 год. до 20. 01. 2020 год.;

-сумата от 408, 55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 536, 84 лв. за периода от 14. 01. 2020 год. до 07. 10. 2022 год., и -сумата от 79, 13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 305, 33 лв. за периода от 08. 02. 2020 год. до 07. 10. 2022 год.

От данните по делото се установява, че ответникът е абонат на “***“ ЕАД гр. София с абонатен № *** и с клиентски № ***, за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №***. От изготвените два броя служебни справки с дати 28.

10. 2022 год. и 08. 07. 2024 год. се установява, че постоянният и настоящ адрес на ответника е именно на горепосочения адрес, което предполага, че същият е ползвател на ел. енергия в електроснабдения имот. Безспорно по делото е, че на 17. 12. 2019 год. служители на ищцовото дружество са извършили проверка в имота, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №***, и са установили, че липсва табло със средство за търговско измерване, но обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа, при което консумираната ел. енергия не се измерва и съответно не се заплаща. Безспорно е, че след проверката е бил съставен констативен протокол № ***/ 17. 12. 2019 год., като на основата на същия ищецът е начислил на ответника допълнителна сума за консумирани, но незаплатени 7 872 kWh за периода 17. 09. 2019 год.- 17. 12. 2019 год. в размер общо на 1 536, 84 лв. с ДДС. Безспорно по делото е, че на 20. 01. 2020 год. служители на ищцовото дружество са извършили нова проверка в имота, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №***, и са установили отново същите обстоятелства: липсва табло със средство за търговско измерване, но обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа с кабел. Безспорно е, че след проверката е бил съставен констативен протокол № ***/ 20. 01. 2020 год., като на основата на същия ищецът е начислил на ответника допълнителна сума за консумирани, но незаплатени 1 564 kWh за периода 18. 12. 2019 год.20. 01. 2020 год. в размер общо на 305, 33 лв. с ДДС. С оглед гореизложеното се налагат следните правни изводи:

Отговорът на основния спорен въпрос по делото правилно ли е начислена на ответника процесната сума от общо 1 842, 17 лв. предполага извършването на кратък анализ на нормативната уредба, която регламентира възможността на доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите при констатиране на 3 неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена електрическа енергия, както и на постановената във връзка с това съдебна практика. С влезлите в сила от 17. 07. 2012 год. изменения на Закона за енергетиката се предвиди изрично възможността да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена ел. енергия, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14. 10. 2013 год. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Оттам настъпи съществена промяна и в практиката на ВКС на РБ по приложението на действащата редакция на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 5 от ЗЕ и приетите впоследствие ПИКЕЕ. Така например в решение № 111- 2015- I т. о. е прието, че след изменението в Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/ 2012 год./ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. В постановените решения № 115- 2015- IV г. о., № 166- 2016- II т. о. и др. е прието, че предвидените в чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147 от 14. 10. 2013 год. /ДВ, бр. 98/ 2013 год./. Посочено е, че в раздел IX, чл. 47- чл.

51 от новите ПИКЕЕ са уредени случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В решение № 118- 2017- II т. о. е прието, че по силата на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 5 от ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/ 2012 год., в сила от 17.

07. 2012 год./ за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната 4 електроенергия. Посочено е, че уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48 ал. 1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48 ал. 2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/. Отразено е, че с изменението на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели въстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Тези правни положения са същите и по отношение на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ бр. 35 от 30. 04. 2019 год., за което свидетелстват и постановените решение № 77- 2022- III г. о., решение № 85- 2022- IV г. о., решение № 115- 2022- IV г. о. и други.

При съобразяване на посочената по- горе съдебна практика и при отчитане особеностите на конкретния случай съдът счита, че претенцията на ищеца „***“ АД гр. София за установяване на вземането му за главница от 1 842, 17 лв. и мораторна лихва от 487, 68 лв. е основателна. По делото беше 5 установено по безспорен начин неправомерното присъединяване на имота, обитаван от ответника, към електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество, при което и предвид липсата на средство за търговско измерване консумираната електроенергия не е отчитана. Приложените по делото констативни протоколи са съставени в съответствие с изискванията на чл. 49 ал. 3 от ПИКЕЕ, като са подписани от представители на оператора на електроснабдителната мрежа и един свидетел от Федерацията на потребителите, а отразените в тях обстоятелства са обективни и достоверни и не се опровергават от останалия доказателствен материал. Тук е мястото да се отбележи, че в исковата молба ищецът е направил многобройни доказателствени искания- за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 186 и чл. 192 от ГПК, за разпит на четирима свидетели, присъствали при извършването на процесните проверки в имота на ответника, и за назначаване на съдебно- техническа експертиза. По тези искания липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд, което представлява нарушение на съдопроизводствените правила, но като краен резултат постановеното решение е правилно. Същото защитава интересите на ищеца от установеното неоснователно обогатяване, което е резултат от неправомерното присъединяване от страна на ответника и създадената вследствие това възможност същият да ползва електрическа енергия, която не се отчита и заплаща. Остойностяването на тази енергия е извършено с издадените съгласно чл. 56 ал. 1 от ПИКЕЕ фактури и справки, които не се оспорени в хода на съдебното дирене.