Определение № 998 от 07.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 998 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500603 по описа за 2025 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.А., срещу разпореждане №1060 от 7.02.2025г. постановено по ч.гр.д. № 1769/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12 гр.с-в, в частта, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Т. Ч. с ЕГН ********** за вземания по сключен на 16.08.2023 г. договор за потребителски кредит №40019400583, а именно: за сумата 353,61 лв.- главница, за сумата 765,57 лв.-неплатено договорно възнаграждение за периода 15.12.2023 г. до 04.12.2024 г., за сумата 368,41 лв.- лихва за забава от 16.09.2023 г. до 04.12.2024 г., за сумата 116,90 лв.- законна лихва за периода 04.12.2024 г. – 29.01.2025 г. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.Претендира за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Т. Ч. с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, които са отхвърлени за горницата над 1953,46 лв. до пълния предявен размер от 2307,07 лв., за сумата 765,57 договорна лихва за периода 15.12.2023 г. до 04.12.2024 г., за сумата 368,41 лв.- лихва за забава от 16.09.2023 г. до 04.12.2024 г., за сумата 116,90 лв.- законна лихва за периода 1

04.12.2024 г. – 29.01.2025 г., както и за сумите 874,99 лв.- възнаграждение за доп.услуга „Фаст“ и 1640,61 лв.- за допълнителна услуга „Флекси“, за сумата 500 лв.- такси по Тарифа за извънсъдебно събинансе на вземането при забава с повече от 90 кал.дни като последните три су не са предмет на обжалване.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания, съгласно правомощията си по чл.411, ал.1 ,т.2 и 3 от ГПК за проверка за съотвествие на искането със закона и добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, районният съд е приел, че ГПР от 48,95% не е коректно посочен, тъй като в него не са включени сумите по закупения пакет от допълнителни услуги „Факги“ и „Флекси“, с което се цели скрито оскъпяване на кредита, искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП или е налице обоснована вероятност за това.

Заповедният съд е приел, че в случая, клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са неравноправни, което сочило дължимост само на главницата.

Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.

В ЧЖ са направени оплаквания, че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката; че догововореното възнаграждение отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави; че съдът не следва да извършва преценка за неравноправни клаузи, когато цената и възнаграждението са ясни и разбираеми не е съобразен чл.145,ал.2 ЗЗП, според който преценяването на неравностойнтие клаузи не включва преценка на съответвието между възнаграждението и цената на услугата при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми; по отношение на договорната лихва: при сключване на договора на длъжника е предоставен стандартен европейски формуляр, вкойто е предоставена преддоговорна информация, с която длъжникът се предварително се е запознал и с подписване на договора се е съгласил, не е изявил желание за отказ от договора ; счита, че ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.

По отношение на направениет договоди, ПОС намира, че частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна:

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК задължава съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

ПОС намира доводът на жалбоподателя, че заповедният съд е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила за неоснователен. В съответствие с изрично предвиденото правомощие в съответствие с новата хипотеза на разпоредбата на 2 чл.411, ал.2, т.3 ГПК / обн., ДВ, бр.100/2019г./ заповедният съд е изложил съображения за допуснатата обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, въз основа на която се основава искането. Налице е обоснована вероятност за договорена неравноправна клауза с потребителя, поради това, че уговореното заплащане на допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключеното за това споразумение води до завишаване на общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на 48,95 %. Налице е обосновава вероятност за наличието на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП в сключения с потребителя ДПК, която съставлява „ уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. В тази насока преценката в случая се извършва при условията на чл.145, ал.1 ЗЗП, доколкото реалната приложимост на предлаганите допълнителен пакет услуги по приложеното споразумение към ДПК и цената на отделните допълнителни услуги в клаузата им на тяхното описание не е ясна и разбираема, съобразно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП. С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10 а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и по своята същост представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще се завиши посоченият ГПР. Горното води до нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК, където е казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да бъде по-висок от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Некоректният ГПР води до завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7,9 и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита /чл.23 от ЗПК/. От приложения договор за кредит е видно, че предоставената заемна сума е в размер на 2500 лв. От заявлението е видно, че се претендира неплатена главница в размер на 2307,07 лв., казано е, че длъжникът е заплатил 2 погасителни вноски, които съгласно погасителния план са в размер на 546,54 лв., която сума следва да се приспадне от дължимата главница и да се уважи заявлението за сумата 1953,46 лв. като се отхвърли претенцията за разликата до пълния предявен размер на главницата от 2307,07 лв.

Ето защо по отношение на вземанията, предмет на ЧЖ, правилно РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

3

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1060 от 7.02.2025г. постановено по ч.гр.д. № 1769/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12 гр.с-в, в частта, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Т. Ч. с ЕГН ********** за вземания по сключен на 16.08.2023 г. договор за потребителски кредит №40019400583, а именно: за сумата 353,61 лв.- главница, за сумата 765,57 лв.-неплатено договорно възнаграждение за периода 15.12.2023 г. до 04.12.2024 г., за сумата 368,41 лв.- лихва за забава от 16.09.2023 г. до 04.12.2024 г., за сумата 116,90 лв.- законна лихва за периода 04.12.2024 г. – 29.01.2025 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4