Решение № 658 от 25.02.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 658

Велико Търново, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИАНА КОСТОВА

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20257060700015 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на Д. Й. С. чрез ...С. К. против Решение № 97-00130/13.12.2024г.издадено от Г. секретар на Министерство на културата, с което на жалбоподателката е отказан достъп до поисканата от нея информация по т. 2 и т. 3 от подаденото Заявление с рег. № 97-00-130/29.11.2024г.

В жалбата се излагат доводи за материална незаконосъобразност на постановения административен акт. Счита, че посоченият акт е необоснован и неправилен, тъй като мотивите за отказ са :1.ЗКН задължава инспекторите да опазват служебната и търговска тайна, станали им известна във връзка с извършените проверки, което е правопрепятстващ факт за постановяване на положителен ИАА 2.резултатът от проведено административно- наказателно производство не представлява подлежаща на предоставяне обществена информация по реда на ЗДОИ, тъй като жалбоподателката се явява съседка на процесното УПИ, поради което няма право да разбере резултата от проверката, въпреки, че същата се явява сигнализатор. Горепосоченият правен извод, че резултатът от извършената проверка с № 17/18.10.2024г. и сключеното между АНО и извършителя споразумение № 94-001890/11.11.2024г. не представляват обществена информация не намират законодателна опора. С оглед на така изложеното от съда се иска да бъде отменен постановеният отказ за предоставяне на информация по т. 2 и т. 3 от заявлението като преписката бъде върната на АО с указания за точното прилагане на закона, а именно да бъде предоставена исканата обществена информация.

В о.з. се представлява от ... К., който поддържа жалбата с направените в нея оплаквания. Представя подробна писмена защита. Претендира заплащането на разноските в производството, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ.

Ответник жалба – Г. секретар в Министерство на културата, не се явява, не се представлява, не заема становище по жалбата.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира установено следното :

С. З. вх. № 97-00-130/29.11.2024г. жалбоподателката е поискала да й бъде предоставена обществена информация по следните точки:

1.Каква е причината за периода от извършване на проверка 24.07.2024г. по подаден от нея сигнал от З. П. – инспектор РИ ОКН в ЦРП В. Търново не е съставен и връчен на нарушителя АУАН.

2.Ако все пак такъв е съставен, да й бъде предоставено копие, както и обяснение защо същият не е връчен.

3.Ако е съставен АУАН да й бъде предоставена информация с какъв акт е завършило административно- наказателното производство – НП или споразумение, както и препис от тях.

4. Има ли издадена към 2023г. и 2024г. Заповед на министър на културата за забрана на строителството за зоната, която се явява групов културен паметник – ансамбъл Въстаническа и част от Историческо селище Велико Търново, Самоводска чаршия, кв. Варуша.

5. Да й се предостави сега действащата Заповед за забрана на строителството посочена в т. 3 и т. 4 от Заявлението.

От ответник жалба по повод горното Заявление с писмо изх. № 97-00-130/13.12.2024г. е посочил, че Министерство на културата не съхранява исканите документи по т. 4 и т. 5 от заявлението, като с Решение по ЗДОИ жалбоподателката е уведомена, че забраната за строителство не попада в обхвата на контролната дейност по чл. 15, ал. 2 от ЗКН и същата може да се налага само със Заповед на Кмета на общината или на Министър на МРРБ на основание чл. 198 от ЗУТ. Поради което на основание чл. 3, ал.1 от ЗДОИ и чл. 32 от ЗДОИ когато органът не разполага с исканата информация Заявлението в 14 дневен срок се препраща на съответния орган, за който срокът за произнасяне по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ тече от момента на получаване на препратеното Заявление.

От МРРБ, комуто е препратено Заявлението по т. 4 и т. 5,- Директор Дирекция „Правна“ е постановено Решение, в което е посочено, че на основание чл. 198,ал.2 изр. 2 във вр. С ал.1,т.1 от ЗУТ със Заповед № РД -02-15-13/2.2.2023г. на МРРБ е наложена повторна строителна забрана до влизането в сила на ПУП- ПРЗ за район „Стара част „ и план схеми към него, но за не- късно от една година, като същата е била обнародвана в ДВ бр. 14/2023г. и е влязла в сила на 13.03.2023г. и към момента на подаване на Заявлението е с изтекло правно действие.

От ответник жалба е постановено процесното Решение с № 97-00-130/13.12.2024г.,, с което:

На жалбоподателя е представена информация както следва :

По т.1 е представен пълен достъп до исканата обществена информация- на основание чл.229, ал.1 вр. С чл. 192, ал.1 ,т.1 и т. 3 от ЗКН е съставен от инспектор в РИ ОКН ЦРП Акт №17/18.10.2024г. за установяване на административно нарушение срещу нарушителя, за това, че в качеството си на Възложител е реализирал със съществени отклонения съгласувания с НИОНКЦ инвестиционен проект в защитена територия с писмо изх.№ 2267/28.9.2009г. т.е. извършил е строителни дейности без наличието на съгласуване на изменение на одобрения инвестиционен проект на основание чл. 83, ал.1 т.1 б „б“ от ЗКН , който се одобрява след издаване на Разрешението за строеж във вр. С чл. 154 от ЗУТ. Съставеният АУАН е бил надлежно връчен на нарушителя, без да е посочена датата за това.

По т. 3 от страна на нарушителя е постъпило Заявление, с което същият прави предложение за сключване на споразумение по чл. 58г от ЗАНН, каквото е сключено с вх. № 94-00-1890/11.11.2024г. , с което административно- наказателното производство е било приключило.

Отказано е представянето на исканата информация на основание чл. 37, ал.1 т.1 от ЗДОИ :

По т.2 да се представи копие на същия и доказателства за връчването,ако не е връчен поради каква причина

По т. 3 да се представи копие от сключеното споразумение, с което е приключило административно- наказателното производство

Мотивите на посочения отказ са, че чл.4, ал.1 и чл. 7, ал.1 от ЗДОИ предвиждат ограничение на правото на свободен достъп до обществена информация, когато това е предвидено в друг закон. В конкретната хипотеза органът се е позовал на нормата на чл. 192, ал.5, т. 2,т. 3 и т. 4 от ЗКН, в която е визирано задължението за опазване на служебната и търговска тайна и използване на информацията от проверките само за целите на административно наказателното производство. От това е формиран извод, че е налице, предвидено в друг закон ограничение на свободния достъп до исканата обществена информация.

В административната преписка се съдържа Заповед № РД- 09-377/9.5.2023г. на Министър на културата, с която на Главния секретар при МК е предоставено правомощието да постановява решения за достъп или отказ за предоставяне на обществена информация.

В преписката не се съдържа информация кога е връчено посоченото Решение.

В хода на съдебното производство е представена цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт, както и писмо изх. № 94-00-1890/7.10.2024г. в което се посочва, че по повод на подадените сигнали от жалбоподелката е извършена проверка на място и по документи на основание чл. 192, ал.1 т.1 от ЗКН на посочения обект, като копие на съставения Протокол за проверка на място е изпратено на жалбоподателката. С това писмо последната е уведомена, че на Възложителя на строителните работи ще бъде наложено административно наказание.

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата, е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд по чл. 133, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от същия кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. В случая АО се е произнесъл в законоустановения срок тъй като Заявление вх. № 97-00-130 е подадено на 29.11.2024г,а органът се е произнесъл с Решение № 97-00130 на 13.12.2024г.

Разгледана по същество е неоснователна.

С разпоредбата на чл. 41, ал.2 от КРБ законодателят изрично е въвел задължението на държавните органи да предоставят искана от тях информация. Ограничението, което основният закон поставя, е тази информация да представлява законен интерес за търсещото я лице. Законен е всеки интерес, който не попада в обхвата на изключенията, посочени в чл. 41, ал.2 от КРБ. Само конституционно определените ограничения са тези, които могат да бъдат основание за непредоставяне на достъп до информация. Всяко физическо и юридическо лице е равноправен участник в обществения живот и това му дава правото да си създава информирано мнение за начина, по който обществото води делата си.

Съгласно чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ субект на правото на достъп до обществена информация е на всеки гражданин на страната и на всички юридически лица. Никакви други ограничения освен вида на исканата информация законодателят не въвежда. Правото да търси достъп до описаната в заявлението информация е конституционно гарантирано право, което не е обвързано с други условия, извън предвидените в КРБ и ЗЗДОИ ограничения. Нещо повече, специалният закон предвижда възможност лицето отново да търси достъп до информация от конкретния субект (допълнителна информация или информация във връзка с предходно постановен отказ на административния орган).

Всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация.

Легалната дефиниция на понятието обществена информация се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и това е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, като ал. 2 от посочва, че информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител, а в ал. 3 се уточнява, информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. Независимо от формата си - официална по смисъла на чл.10 от ЗДОИ или служебна такава по смисъла на чл.11 от ЗДОИ достъпът до информацията е свободен.

При анализа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че във всеки един случай при извършване на преценка дали за даден субект съществува законово регламентирано задължение за предоставяне на достъп до информация по реда и на основание ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДОИ; 2. Информацията, която се иска, да представлява официална обществена информация или служебна обществена информация по смисъла на чл. 10 и чл. 11, вр. чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и да се създава или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп до информация и 3. в друг закон да не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация. Посочените предпоставки представляват юридически факти, които пораждат компетентността на органа, сезиран с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да се произнесе с индивидуален административен акт по направеното искане с решение за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп обществена информация.

Разпечатката съдържа 42 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b88d77fd-b081-493f-9a6b-851b9729ff1d