Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 29.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2044/2025
Вид
Решение № 120
Подписан
29.01.2026
Състав
Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за здравето

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000502044 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260001 от 03.01.2025 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ е осъдил „Аджибадем сити клиник УМБАЛ ТОКУДА“ АД София да заплати на С. В. Б. сумата от 50 000 лв., предявена частично от 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 20.02.2014 г. – 21.09.2018 г. - множество трайни увреждания и негативни изживявания, настъпили следствие извършена му на 20.02.2014 г. в отделението по урология на „АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК УМБАЛ ТОКУДА“ ЕАД – гр.София операция на простатата с протокол №264: TUR Р трансуретрална инцизия и резекция на простатната тъкан в областта на мехурната шийка, както и да му заплати обезщетение на претърпените от него имуществени вреди общо от 391,75 лв., за периода 20.02.2014 г. – 04.09.2018 г., следствие на същата операция, която обща сума се състои от: 200 лв.. за преглед при д-р К. Д.., съгласно фискален бон от 28.07.2018 г. и фактура от същата дата, ведно със законната лихва считано от 28.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 110 лв.. за преглед при д-р Е. П. съгласно фискален бон от 10.08.2018 г., ведно със законната лихва считано от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 33,00 лв. за насрочен преглед от д-р Е. П., съгласно фискален бон от 04.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 48,75 лв. за закупуване на Везомни, съгласно фискален бон от 04.09.2018 г., ведно със законната лихва считано от 04.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетения за: неимуществени вреди за разликата от 100 000 лв. до пълния предявен 1 размер от 150 000лв., предявен частично от 300 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането 20.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и за законната лихва за периода 20.02.2014 г. - 27.01.2016 г., включително, върху главницата от 50 000 лв.; както и за обезщетението за претърпени имуществени вреди общо от 5974,25 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, а именно: 500 лв. за операцията на 20.02.2014 г., съгласно фискален бон от 24.02.2014 г. и фактура от същата дата; 40 лв. за изследването туморен маркер в медицински център „Лейзър Мед", съгласно фискален бон от 14.09.2018 г.; 480 лв. за преглед в медицински център „Лейзър Мед", съгласно фискален бон от 17.09.2018 г.; 4500 лв. за извършване на операцията на простатата с лазер в медицински център „Лейзър Мед", съгласно вносна бележка от 18.09.2018 г. на „БАНКА ДСК„ ЕАД; 71,70 лв. за закупени медикаменти, съгласно фискален бон от 22.09.2018 г.; 41,20 лв. за закупуване на два броя опаковки от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 19.10.2018 г.; 41,20 лв. за закупуване на два броя опаковки от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 19.10.2018 г.; 20,60 лв. за закупуване на един брой от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 28.12.2018 г.; 20,60 лв. за закупуване на една опаковка от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 11.01.2019 г.; 20,60 лв.. за закупуване на един брой опаковка от медикамента ТОЛТЕРОДИН АКОРД, съгласно фискален бон от 27.01.2019 г.; 180 лв. за заплатено изследване в Медицински институт – МВР съгласно фактура № 1000043259/14.07.2021 г. и фискален бон; 12,03 лв. за закупен медикамент ЗИНАТ 500 съгласно фискален бон от 14.07.2021 г; 31,32 лв.. за закупен медикамент БЕТМИГА 50 мг, съгласно фактура №400010657/06.10.2023г и фискален бон; 15 лв. за закупени 50 броя презервативи съгласно фактура № 0000002090 и фискален бон от 09.10.2023 г; както и иска за присъждане на законна лихва върху присъдените имуществени вреди в общ размер от 391,75 лв. - от датата на увреждането 20.02.2014 г. до съответната дата на всяка от присъдените имуществени вреди, от която дата е присъдена законна лихва, като неоснователни.

С решението ответникът е осъден да заплати на адв. М. Т. 4681,34 лв. адвокатски хонорар по чл. 38, ал. ЗАдв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЗД „Евро Инс” АД.

Въззивни жалби срещу решението в съответната отхвърлителна и осъдителна част са подали ищецът и ответникът. Оплакванията на ищеца се концентрират около размера на обезщетението по справедливост и обезщетенията за разходи, както и периода, за който са присъдени, като излага доводи срещу несъобразяване на съда със събраните доказателства. Оплакванията на ответника са срещу приетата противоправност, срещу връзката между вредата на ищеца и операцията, извършена от негов служител, срещу връзката между вредата и наличието или липсата на информираното съгласие, срещу произнасянето в противоречие с диспозитивното начало.

Адв. Т. е подала частна жалба срещу определение от 25.03.2025 г. на СГС по чл.

248 от ГПК относно нейния хонорар по чл. 38 от ЗАдв.

Подадени са отговори на въззивните жалби на всяка от главните страни.

2

Ответникът е подал отговор и на частната жалба. Третото лице е подало становища по въззивната жалба на ищеца и по частната жалба.

Ищецът е отправил искане към въззивния съд да допусне, призове при депозит, заплатен от бюджета на съда и разпита тримата свидетели, посочени и поискани с молбата му с peг. №274984/ 16.03.2022 г., за фактите и обстоятелствата, посочени в цитираната молба, което събиране на гласни доказателства в открито съдебно заседание не било допуснато от последния съдия-докладчик с незаконосъобразния, несъстоя¬телен, необоснован и несправедлив мотив, че били събрани много доказателства и това искане не следва да се уважава, а след това съдът записал в обжалваното решение, че фактите и обстоятелствата, за които са поискани, били недоказани. Въззивният съд е констатирал, че искането за разпит на първите двама свидетели е отправено от ищеца в с.з. от 15.03.2022 г. и съдът е отказал, като е приел искането за преклудирано, тъй като те са поискани във връзка с приетото заключението на СМЕ, но заключението не представя нови спрямо исковата молба или първото заседание факти. Правилна е преценката на съда за недопустимост на искането към онзи момент в процеса. За обстоятелствата, за които е поискан третият свидетел, описани в молбата от 16.03.2022 г., разпитаните в първото заседание са дали подробни показания и не е необходим разпит на още един свидетел. Ето защо, поради липса на процесуално нарушение на първата инстанция, искането не е уважено от САС.

В съдебно заседание на 20.11.2025 г. ищецът и процесуалният му представител адв. Т. молят за отмяна на неправилното и юридически необосновано решение на СГС, постановено без необходимия анализ на доказателствата, в противоречие със съдебномедицинските експертизи, с практиката на ВКС и с елементарните критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. И двете експертизи според адв. Т. са категорични, че причиненото увреждане възниква след първата операция; настъпилата инконтиненция е постоперативно усложнение, което не би настъпило при правилна манипулация; значението е необратимо; необходимостта от втора операция е вследствие на грешките в първата. СГС неправилно игнорира този категоричен извод и стига до противоположни мотиви без каквато и да е обосновка. Иска от САС да отмени изцяло решението на СГС като очевидно неправилно, юридически несъстоятелно, фактически абсурдно, постановено в разрез с твърденията, в нарушение на чл. 45, ал. 49 и чл. 52 от ЗЗД. Въззивният съд тълкува искането корективно съобразно въззивната жалба и наличието на осъдителен и отхвърлителен диспозитив.

Ответникът чрез адв. Г. поддържа, че обжалваното решение се базира единствено на причинно-следствена връзка между претендирани и недоказани от ищеца увреди и липса на информирано съгласие. Искът е изцяло неоснователен, тъй като лечението, извършено в ответното лечебно заведение, е извършено правилно и навременно.

Възникналият при ищеца страничен ефект се появява след други две хоспитализации, за което по делото има безспорни доказателства – медицински документи и изследвания, които доказват, че първоначално след извършената интервенция не са установени вреди от типа на инконтиненция.

ЗД „ЕВРОИНС“ АД в писмено становище за заседанието моли за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и потвърждаване в обжалваната от ищеца част.

3

Подробни доводи са развити и в писмени защити от 10.12.2025 г. и от двете главни страни.

При извършената служебна проверка на оснoвание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Не е спорно, че на 19.02.2014 г. ищецът е постъпил за планова операция при ответника, а на 20.02.2014 г. операцията с оператор и лекуващ лекар д-р Н. Т., служител на ответника, е извършена. Не е спорно, че към момента на завеждане на иска ищецът страда от инконтиненция, която ограничава социалния му живот и предизвиква неудобства. Спорно е дали инконтиненцията се е появила след операцията на 20.02.2014 г., както и налице ли е противоправно поведение на служител на болницата, а ако има противоправност, има ли причинна връзка между вредите и противоправността, какъв е размерът на обезщетението за неимуществени вреди и кои разходи са във връзка с тази операция и следва да се обезщетят.

По първия спорен въпрос въззивният съд счита следното. Показанията на свидетелката И. С. Б. в с.з. от 10.03.2020 г., дъщеря на ищеца, която към онзи момент е живяла с баща си в едно домакинство, са категорични, че оплакванията, описани подробно в исковата молба, са се появили през 2014 г. след операцията в Токуда.

Съдът кредитира показанията поради тяхната последователност, вътрешна непротиворечивост, непосредственост и синхрон с медицинските документи.

Показанията на св. В. И. Н., разпитан в същото с.з., са сходни, макар и не толкова подробни и пресъздаващи оплакванията на ищеца, а не плод на лично възприятие, което е обяснимо предвид естеството на оплакванията. Същите обаче са категорични относно началото на тези оплаквания – 2014 г. В амбулаторните листове още от 2014 г. са описани оплакванията, изложени в исковата молба, за невъзможност за задържане на урина. В амбулаторни листа № 425/30.06.2014 г., № 502/12.08.2014 г. и № 581/17.09.2014 г., издадени от ДКЦ „Токуда“ АД във връзка с проведено физиотерапевтично лечение, в анамнезата са отразени проблеми с уринирането. В Епикриза към ИЗ № 9506/2014г. на С. В. Б., издадена от Първа МБАЛ София ЕАД, Второ вътрешно отделение е записано „Консулт с уролог Д. Инконтитенцио урине.

Статус пост ТУР-П". Ищецът е бил хоспитализиран между 21 и 24 август 2014 г. – в годината на операцията при ответника и преди втората операция, от която ответникът твърди, че са възникнали вредите. В експертно решение №1850/17.09.2014 г. на СБАЛОЗ ЕООД, гр. София на името на С. В. Б., сред мотивите на комисията за трайна нетрудоспособност, е посочена и инконтиненция на урината. В амбулаторен лист №359/08.04.2015 г. от ДКЦ „Токуда" АД на името на С. В. Б. е посочено „тотална инконтитенция на урина от около 14 месеца....ехография- пикочен мехур-без данни за остатъчна урина" Като терапия е указано : „преценка за оперативно лечение".

При анализа на медицинските документи и след преглед на ищеца вещото лице по повторната СМЕ д-р А. И. С. е изложил следното. От приложените по делото медицински документи се установява, че през 2014 г. С. В. Б. е бил опериран в отделението по урология на МБАЛ „Токуда Болница София“ АД по повод доброкачествена хиперплазия на простатата. Съгласно амбулаторен лист №387/07.02.2014 г. пациентът е имал микционно-дизурични смущения с никтурия и е 4 приемал медикаментозно лечение с Omnik от 2011 г. Ехографски е установена увеличена простата с наличие на остатъчна урина. На 20.02.2014 г., след съответната подготовка, е извършена операция TUR-P (оперативен протокол № 264), включваща трансуретрална инцизия и резекция на простатна тъкан. Интраоперативно е констатирана умерено увеличена простата с проминиращ среден лоб и изразена субвезикална обструкция, както и склероза на мехурната шийка. След гладък следоперативен период пациентът е изписан на 24.02.2014 г., като катетърът е свален на пети следоперативен ден и е отчетено спонтанно уриниране с добра струя, без описани интра- или ранни следоперативни усложнения. По правило, емпирично се приема, че инконтиненцията на урина след T U R - P се дължи на „детрузорна нестабилност" и затова се пристъпва към медикаментозно лечение с лекарства, намаляващи мехурния тонус и физиотерапевтично лечение. При липса на ефект след третия месец, е уместно извършване на уродинамично изследване и при необходимост преоценка на поведението. Тежката, непдодаваща се на лечение уринна инконтненция, продължаваща повече от 1 година, е показание за оперативно лечение. Т. нар. „златен стандарт" към момента е поставянето на изкуствен уретрален сфинктер. Данни за проведено медикаментозно и физиотерапевтично лечение се съдържат в амбулаторни листа № 425/30.06.2014 г., № 502/12.08.2014 г. и № 581/17.09.2014 г. от ДКЦ „Токуда“ АД. В тях е посочена основна диагноза посттравматична стриктура на уретрата, анамнестично са описани проблеми с уринирането и е отбелязана ехографска ретенция на урина. Налице е несъответствие между оплакванията от инконтиненция и описаните анамнестични и обективни данни, което не се потвърждава в последващата медицинска документация и поражда съмнение за използване на шаблон при попълването на тези амбулаторни листа. По правило инконтиненцията след TUR-P най-често се дължи или на детрузорна нестабилност, която е преходна – за няколко дни, много рядко за няколко месеца и е често състояние (между 30% и 70% по литературни данни) или на увреда на външния уретрален сфинктер, която е значително по-рядка (по литературни данни между 0.5- 1.5% след TUR-P), но с по-неблагоприятна прогноза. При ищеца инконтиненцията е документирана в редица последващи медицински документи, включително епикриза към ИЗ № 9506/2014 г. от Първа МБАЛ София ЕАД, експертно решение №1850/17.09.2014 г. на ТЕЛК, както и амбулаторен лист № 359/08.04.2015 г., в който е посочена тотална инконтиненция с давност около 14 месеца и е препоръчана преценка за оперативно лечение. През 2018 г. са проведени допълнителни изследвания, включително уретроцистоскопия и уродинамични изследвания, които не установяват обективни нарушения във функцията на долните пикочни пътища. Не са налице данни за извършена сфинктерометрия. Впоследствие, на 21.09.2018 г., в МБАЛ „Сердика“ ЕООД е извършена лазерна вапоризация на резидуална простатна тъкан, като необходимостта от тази интервенция е спорна, предвид липсата на данни за обструкция и риск от утежняване на инконтиненцията.