Определение № 245 от 30.05.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. С., 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500230 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 3864/30.04.2025г. от Д. П. Д. от гр.Асеновград, ул.”Г.Д.”№16, чрез пълномощника му адв. Г.И. от АК-Пловдив срещу Определение № 378/04.04.2025г., постановено по гр.д.№ 492/2025г. по описа на Районен съд-.С., с което е прекратено производството по делото като недопустимо. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност, поради противоречие с процесуалния и материален закон. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е прекратил като недопустимо на основание чл.299, ал.2 от ГПК производството по делото по предявения отрицателен установителен иск, като е приел, че спорът за собственост по отношение на процесната жилищна сграда вече е решен със сила на присъдено нещо между същите страни. Този извод е грешен, тъй в предходното гр.д.№ 113/2022г. по описа на РС-С., по което е бил предявен иск положителен установителен за собствеността на същата сграда с идентификатор *** по КККР на с.М., обл.С. е бил оттеглен в хода на производството, поради което постановеното решение е единствено по отношение на останалите имоти включени в иска, а именно ПИ с идентификатор **, ПИ с идентификатор *** и Сграда с идентификатор * по КККР на с.М.. Решението на РС-С., потвърдено с решение на ОС-С., и недопуснато до касационно обжалване, е само за тези три имота, относно които се разпростира СПН. Посочения в мотивите на решението нотариален акт № *, том*, рег.№ 2981, дело №311/15.10.2021 год., с който на основание наследство и давност са признати за собственици съответно 4/6 ид. части за М. К. и по 1/6 ид. части за Ж.К. и С. К.-С., не формира сила на присъдено нещо, а освен това касае жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на с.М., обл.С., която след оттегляне на иска е изключена от предмета на гр.д.№ 113/2022 год. на РС-С., и затова сградата и посоченият акт, не са обсъждани нито в решението по делото, нито от въззивната и касационна инстанции. С оглед изложеното неправилно производството по делото е прекратено, поради което моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на Районен съд-гр.С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на 1 събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С обжалваното определение районният съд е приел, че производството по предявения от Д. П. Д. срещу М. П. К., П. Т. К. и А. Т. К. отрицателен установителен иск, с който ищецът е претендирал да бъде установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с.М., е недопустим на основание чл.299,ал.2 от ГПК, поради формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила на 30.09.2024г. Решение № 47/27.01.2023г. по гр.д.№ 113/2022г. по описа на Районен съд-С., потвърдено с Решение № 209/13.07.2023г. по В.гр.д.№ 203/2023г. на Окръжен съд-С. и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 4323/30.09.2024г. на ВКС. С посоченото решение е признато за установено по отношение на Ш.Е. К.а,(чиито наследници са ответниците по настоящето дело-М. П.

К., П. Т. К. и А. Т. К.), че Д. П. Д. е собственик на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2015г. на ПИ с идентификатор *** с площ от 609 кв.м., на ПИ с идентификатор *** с площ от 2035 кв.м. и сграда-складова база с идентификатор * със застроена площ от 507 кв.м., всички по КККР на с.М.,общ.С.. Приел е още, че предметът на доказване по отрицателния установителен иск и по положителния установителен иск за собственост е идентичен и разликата е в разпределението на доказателствената тежест, като по първия иск ответникът следва да доказва правото си на собственост, а по втория ищецът. Приел е още, че по предявения отрицателен установителен иск за собственост предмет на доказване е принадлежността на правото на собственост на ответниците, като в случая е налице идентичност както по отношение субективните предели, така и на обективните предели на силата на пресъдено нещо с приетото по решението по положителния установителен иск, както по отношение на страните, така и по отношение на предмета на спора, като ищецът не твърди, да са настъпили нови обстоятелства относно собствеността. Затова съгласно чл.229,ал.2 от ГПК повторно заведеното дело е прекратено служебно от съда.

Този извод на районният съд е неправилен. Основателно е възражението в частната жалба, че по отношение на жилищната сграда с идентификатор ***, относно която е предявен настоящия отрицателния установителен иск, не е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като в производството по гр.д.№ 113/2022г. по описа на РС-С. ищецът е оттеглил иска си за нея и по отношение на тази сграда с идентификатор *** производството по делото е прекратено с протоколно определение в съдебно заседание от 29.11.2022г. Затова видно и от диспозитива на постановеното Решение № 47/27.01.2023г. по гр.д.№ 113/2022г. съдът не се е произнасял относно правото на собственост върху жилищна сграда с идентификатор ***. След като не е налице сила на пресъдено нещо относно правото на собственост за процесната жилищна сграда, не е налице и основанието по чл.299,ал.2 от ГПК и неправилно районният съд е прекратил производството по делото.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес всеки участник в правния спор сам определя кога, доколко и в какъв обем да търси защита. Видът на иска и обема на защитата зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната претенция. При отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи наличието на защитимо право, засегнато от правния спор и докаже фактите, от които то произтича. Ответникът е длъжен да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, 2 въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им, ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Затова съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и ако установи, че ищецът няма правен интерес да прекрати производството по делото.

С оглед изложеното частната жалба е основателна и ще следва да бъде отменено обжалваното определение, като делото бъде върнато на РС-С. за продължаване на съдопроизводствените действия и преценка за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.

Мотивиран от горното С.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №378/04.04.2025г., постановено по гр.д.№ 492/2025г. по описа на Районен съд-С..

ВРЪЩА делото на Районен съд-С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3