Определение № 498 от 12.03.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. Плевен, 08.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500133 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

С определение № 694 от 19.12.2023г. по гр.д. № 944/2023г. на ЧРС – IVти гр.с-в, съдът е върнал исковата молба на Д. В. Д., ЕГН ********** oт гр.Червен бряг, ул. „***“, №***, вх. „Б“, ет. 3, ап. 8 против Прокуратурата на Р. България.

Прекратил производството по гр. д. 944/2023г. по описа на Районен съд – Червен бряг.

Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца, в която се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът определя правната квалификация на основанието на иска, а ищецът излага фактите. Навежда доводи, че с внасяне на искане за възобновяване на внох дело № 428/2022г. на ОС Плевен и за отмяна на постановеното решение № 190/17.10.2022г. като съдът върне делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, на него му се повдига отново обвинение за престъпления от общ характер, за които с решение № 60/05.05.2023г. по н.д. за възобновяване № 70/2023г. на ВтАС искането е оставено без уважение като неоснователно.

Моли съда да отмени прекратяването на делото и да върне същото в ЧРС за продължаване на процесуалните действия.

1

Ответникът Главен прокурор на Р България уведомен на 22.01.2024г. – л.4 от делото, не изразява становище.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК, видно от съобщение до ищеца - л.35 от делото на ЧРС и входящия щемпел на жалбата – л.3 от настоящото дело, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.

Частната жалба е основателна.

За да постанови прекратяване на делото ЧРС е приел, че след разпределяне на делото на друг съдия-докладчик с разпореждане №533/05.09.2023г., Районен съд – Червен бряг, четвърти граждански състав е оставил без движение исковата молба на Д. В. Д. на основание чл. 128, т.2 ГПК вр. чл. 129 ал.2 ГПК – за такса.

С молба от 14.09.2023 г. ищецът е отстранил констатираната нередовност.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна в Отговор оспорва изцяло така предявения иск като недопустим и недоказан. Поддържа, че изложените в исковата молба обстоятелства не обосновават приложимостта на нито една от хипотезите по чл. 2 от ЗОДОВ. Твърди, че законодателят изчерпателно е изброил случаите, в които лицето може да претендира настъпили вреди като настоящият не попадат в тях. Бланкетно оспорва като недоказани претенциите за обещетение на неимуществени и имуществени вреди.

Съобразявайки становището на ответника и в съответствие с разпоредбата на чл. 127 ГПК, с разпореждане №682/31.10.2023 г. съдът е дал указания на ищеца, че следва да конкретизира акта измежду изброените в чл.

2 ЗОДОВ, на който основата исковата си претенция като в съответствие с чл.

128, ал.3 ГПК, представи уточнението си и в препис за ответника.

С молба вх. № 4947/08.11.2023 г., Д. В. Д. е дал следните обяснения:

„ищецът излага фактите, а съдът определя правната квалификация“ като в случаят се позовава на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано 2 или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай ищецът основава претенцията си на направено искане вх. № 3265/2022 г. от 26.01.2023 г. от страна на Главния Прокурор за възобновяване на наказателно дело ВХОНД №428/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, което е оставено без уважение с Решение №60/05.05.2023 г. по н.д.в. № 70/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

Наказателното преследване срещу дадено лице започава с привличането му като обвиняем и приключва с прекратяването му на някое от основанията по чл.24 от НПК или с влязла в сила присъда, евентуално решение по чл.78а от НК.

Производството по възобновяване по реда на чл.420 и сл. от НПК представлява извънинстационен способ за ревизиране на влезли в сила решения и присъди и в този смисъл срокът, през който протича не представлява част от общия срок на наказателното преследване за целите примерно на преценката за разумността на срока за протичане на наказателния процес. В случая обаче искането за възобновяване е оставено без уважение. В чл.2 ЗОДОВ изчерпателно и лимитивно са изброени хипотезите, в които Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата и съда.

В сочената разпоредба не е предвидена изрична възможност за претендиране на обезщетение по реда на този специален закон от неоснователно искане за образуване на възобновяване на наказателно производство. Видно от съдържанието на Решение №60/05.05.2023г. по н.д.в.

№ 70/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което искането за възобновяване е оставено без уважение, нито лицето е оправдано по внесено обвинение за извършено престъпление, нито образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

3

Апелативен съд – Велико Търново е оставил без уважение искането за възобновяване като е приел, че по обвинение по чл.343в, ал.3 НК вече има решение поставено от Конституционния съд, с което разпоредбата е приета за провоконституционна, а по отношение на престъплението по чл. 345, ал.2 НК, съдът е констатирал настъпила абсолютна давност за наказателно преследване.

В този смисъл претенцията по ЗОДОВ е недопустима, доколкото оставянето без уважение за възобновяване на наказателно дело, поради настъпила абсолютна давност, не попада в нито една от хипотезите на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - лицето нито е оправдано, нито образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Приел също така, че следва да бъде отбелязано, че в хипотезата на погасителна давност, първо налице трябва да бъде образувано наказателно производство от общ характер. Доколкото искането за възобновяване има различна правна природа и не може да бъде приравнено на ново/образувано наказателно производство срещу ищеца, а същото представлява извънреден способ и до произнасянето на искането от съда, то е във висящо положение, то същото отново не попада в някоя от хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Допустим би бил искът ако по реда на възобновяване на наказателното дело, ищецът е бил признат за невинен и оправдан или ако е наложено административното наказание, е било отменено, какъвто не е настоящият казус. По изложените доводи съдът намерил предявения иск за недопустим на основание чл.130 от ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството, образувано по нея - прекратено.

Настоящият състав на съда не споделя изводите на ЧРС в обжалваното определение.

Принципните положения за лимитативно изброени основания за отговорност на Държавата за вреди от нейните органи в ЗОДОВ, не водят до извода за прекратяване на производството, който е направен с обжалваното определение.

4

Въпросът за основанието на иска в конкретния случай е въпрос по съществото на делото. На него се дължи отговор с решението.

Съгласно чл.424 НПК от Глава 33 Възобновяване на наказателни дела, съответният първоинстанционен съд незабавно връчва препис от искането на оправдания, а делото изпраща на съответния апелативен съд или на Върховния касационен съд.

Делото се разглежда в открито заседание.

Тези правила са дали основание на ищеца да счита, че независимо че се касае за извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила присъди и решения по наказателни дела, с внесено искане на него му се повдигат отново същите обвинения и когато искането се окаже неоснователно, той отново е окончателно оправдан по тези обвинения – твърди, че основанието на исковете му е чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Съдебната практика приема, че отговорност за вреди от съответния правозащитен орган може да се търси и преди привличането на обвиняемия към наказателна отговорност с Постановление, стига така настъпилите твърдени вреди да са пряка и непосредствена последица от предприетите от правозащитните органи действия спрямо лицето – арг. от Р № 172/09.08.2016г. по гр.д. № 5003/2015г. – четвърто г.о. и Р № 35/16.02.2016г. по гр.д. № 5215/2015г. на трето г.о.

Следователно щом ищецът твърди, че след образуване на к.н.д. № 70/2023г. на ВтАС е претърпял неимуществени и имуществени вреди и счита, че може успешно да изнесе доказателствената тежест за това, съдът не може да прекратява делото му поради липса на основание в специалния Закон за това.

ЧРС е следвало да изясни и пасивната легитимация по иска – магистратите имат функционален имунитет и Главният прокурор не може да е ответник по иск за вреди, настъпили от негова дейност при упражняване на правомощията му – следвало е да остави без движение ИМ и за това, а не да приема, че искът е насочен срещу Прокуратурата на РБ, каквато ИМ ищецът не е внесъл.

Обжалваното определение следва да се отмени, а делото – да се върне на ЧРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

5

При тези съображения и на основание чл.278 ГПК Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение № 694 от 19.12. 2023г. по гр.д. № 944/20234г. на ЧРС – четвърти гр. с-в, с което съдът е върнал ИМ и е прекратил производството по гр.д. № 944/2023г. на ЧРС и ВРЪЩА делото на същия състав на ЧРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6