Решение № 17 от 24.03.2021, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. К. , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дияна И. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20201330100227 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно искове с правна квалификация 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във връзка чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието и по чл. 86 от ЗЗД от Р. З. П., ЕГН ********** от ***, П. З. П., ЕГН ********** от *** и В. И. В., ЕГН ********** от *** чрез пълномощник адв. П.К. П. против Н. З. М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „ ..... за установяване съществуването права на вземания на ищците към ответника, както следва на ищеца Р. З. П. в размер на 2 350.74лв., от които 1 982.40лв.- главница, представляваща арендна цена за ползването на 16.8дка земеделска земя по Договор за аренда, сключен на *** между длъжника и П.Л. В., вписан в дв. вх. рег. № **, акт **, том ** на *** на Служба по вписванията гр. К. и сумата от 368,34 лв, обезщетение за забава за периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., както и законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното издължаване, на ищеца П. З. П. в размер на 1 602.14лв. по същия договор за аренда, от които 1 351.10лв. главница, представляваща арендна цена за ползването на **.45дка земеделска земя, обезщетение за забава в размер на 251,04 лв./ за периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., както и законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното издължаване и на ищеца В. И. В. в размер на 1259,33лв. по същия договор за аренда, от които 1062 лв. - главница, представляваща арендна цена за ползването на 9.0дка земеделска земя, обезщетение за забава в размер на 197,33 лв. за периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., както и законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното издължаване, както и да бъде осъден ответника да заплати сторените в настоящото производство, както и в заповедното разноски. Ищеците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията да е налице облигационно отношение, възникнало между П.Л. В. и ответника 1 въз основа на сключен на 08.04.202014г. договор за аренда на земеделска земя, вписан в дв. вх. рег. № ** от *** на Служба по вписванията - К., като земеделските земи, предмет на посочения договор за аренда са дарени на ищците, както следlа: на ищеца Р. З. П. – имот ПИ № *** с площ от 3 декара, ПИ №*** с площ от 8,6 дка., ПИ № *** с площ от 5,2 дка, на ищеца П. З. П. ПИ №** с площ от 7 дка, ПИ№*** с площ 4,450 дка и на ищеца В. И. В. ПИ №*** с площ от 5 дка и ПИ№ *** с площ от 4 дка, а ответникът по договора за аренда не е изпълнил задължението си по договора за аренда да заплати арендната цена в претендирания размер. Твърди се също, че за посочените суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по Частно гражданско дело № ***г., по която е оспорена от ответника в законоустановения срок.

От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който отговор оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекъл давностен срок по отношение на вземанията за стопанската 2015/2016г.- главници и обезщетения за забава.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли съда предявените искове да бъдат уважени изцяло. Представя списък за разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът не се явява и не се представлява. Изразява писмено становище по съществото на делото, с което моли съда да отхвърли исковете. Представя списък за разноските по чл. 80 ГПК.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото Частно гражданско дело № ***г. по описа на РС – К. се установява, че е издадена Заповед за изпълнение № *** от *** по чл.410 от ГПК срещу ответника в полза на ищеца Р. З. П. за сумата от 2 350.74лв., от които 1 982.40лв.- главница, представляваща арендна цена за ползването на 16.8дка земеделска земя по Договор за аренда, сключен на *** между длъжника и П.Л. В., вписан в дв. вх. рег. № **, акт **, том ** на *** на Служба по вписванията гр. К. и сумата от 368,34 лв., обезщетение за забава за периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., законна лихва от 21.08.2020г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното издължаване; сумата от 247,57 лв. разноски в производството, от които сумата от 35,57 лв. за платена държавна такса и 212 лева адвокатско възнаграждение, в полза на ищеца П. З. П. за сумата от 1 602.14лв., от които 1 351.10лв. главница, представляваща арендна цена за ползването на **.45дка земеделска земя, обезщетение за забава в размер на 251,04 лв за периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г.,законна лихва от 21.08.2020г. до окончателното издължаване, сумата от 76,04 лв. разноски в производството, от които сумата от 32,04 лв. за платена държавна такса и 44 лева адвокатско възнаграждение, в полза на ищеца В. И. В. за сумата от 1259,33лв., от които 1062 лв. - главница, представляваща арендна цена за ползването на 9.0дка земеделска земя, обезщетение за забава в размер на 197,33 лв./сто деветдесет и седем лева и 33 стотинки/ за периода от 01.12.2016г. до 2

13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., законна лихва от 21.08.2020г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното издължаване, разноски в производството в размер на 69,19 лв., от които сумата от 25,19 лв. за платена държавна такса и 44 лева адвокатско възнаграждение. Препис от заповедта е връчен на ответника, който е възразил в законоустановения срок, за което с разпореждане на съда, връчено на 24.**.2020г. е указано на ищците да предявят иск за вземанията си, като такива са предявени в законния месечен срок на 10.12.2020г. с исковата молба по настоящото дело.

Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими, като подадени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащи за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

От приетия по делото Договор за аренда, сключен на *** между ответника и П.Л. В., вписан в дв. вх. рег. № **, акт **, том ** на *** на Служба по вписванията гр. К. се установява, че П.Л. В. в качеството на арендодател се е съгласила да предостави на арендатора - ответник в производство за временно ползване за срок от 5 стопански години, своя земеделска земя, находящи се в землището на с. Старопатица, общ. К., обл. Видин, както следва - нива с площ от 4.450 дка, местност ***, представляваща имот №***, нива с площ от 8.600 дка, местност ***, представляваща имот №***, нива с площ от 3.000 дка, местност ***, представляваща имот №***, нива с площ от 7.000 дка, местност ***, представляваща имот №**, нива с площ от 5.200 дка, местност ***, представляваща имот №***, нива с площ от 4.000 дка, местност ***, представляваща имот №*** /и нива с площ от 3.500 дка, местност ***, представляваща имот №170026, всички с обща площ от 40.750 дка, като ответникът се е съгласил за ползването на описаната по - горе земеделска земя да му изплаща аренда в парична форма, както следва: за стопанска 2015/2016 година – 28/двадесет и осем/ лева на декар, за стопанската 2016/2017 година - 28,00 /двадесет и осем/лева на декар; за стопанска 2017/2018 година- 30,00 /тридесет/лева на декар земеделска земя и за стопанската 2018/2019 година – 32/тридесет и два/ лева, като плащането следва да се извърши в края на всяка стопанска година, но не по- късно от 30.**. на съответната година.

От приетите по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот – земеделска земя № ***, нот. дело № ***, Нотариален акт за дарение на недвижим имот – земеделска земя № ***, нот. дело № *** и Нотариален акт за дарение на недвижим имот – земеделска земя № *** на нотариус В.Б. с район на действие РС – К., рег. № *** на Нотариалната камара се установява, че П.Л. В. е дарил имотите, предмет на договора за аренда с ответника на ищците по делото, както следва: на ищеца Р. З. П. – поземлени имоти с №№ ***, ***, *** с обща площ от 16,802 дка, на П. З. П. – поземлени имоти с №№**,*** с обща площ от **,449 дка и на В. И. В. – поземлени имоти с №№ ***,*** с обща площ от 8,999 дка. Видно от приетите по делото Нотариална покана с рег.№*** на нотариус В.Б. и разписка се установява, че ищците са уведомили ответника чрез посочената покана, връчена лично на ответника на 10.06.2019г. за настъпилото правоприемство по отношение на процесните земеделски имоти и са го покани ли да им заплати дължимите до момента арендни възнаграждения.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни 3 изводи:

По силата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендуваните имоти на договора в лицето на новия собственик замества арендодателя като страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Ако договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването. За да се приемат за основателни предявените искове по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във връзка чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, е необходимо ищеците да установят при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между П.Л. В., елемент от съдържанието на които е задължението на процесуално легитимирания ответник М. да заплати претендираното арендно възнаграждение за стопанските 2015/2016,2016/2017,2017/2018 и 2018/2019години, настъпила изискуемост на задълженията по договора за аренда. Ищците следва и да докажат, че земеделските земи, предмет на договора за аренда са им дарени след сключването на арендния договор, че ответникът е уведомен за това обстоятелство, както и че договорът за аренда е вписан.

Анализирайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено по безспорен начин, че ответникът е ползвал процесните имоти въз основа договор за аренда, който е вписан в Служба по вписванията гр. К., сключен между него и тогавашния собственик на процесните земеделски земи – П.Л. В., съдържащ всички съществени елементи – две насрещни волеизявления, предмет на договора, договорено арендно плащане., като с извършване на прехвърлителните сделки описани по- горе нов собственик на процесните земеделски земи стават ищците, като настъпилото правоприемство е било съобщено от приобретателите на арендатора-ответник с посочената от съда по- горе нотариална покана. Земеделските земи, предмет на този договор, са били предадени на арендатора – ответник по делото, което не се оспорва от ответника.

По делото не бяха ангажирани никакви доказателства, ответникът в качеството си на арендатор да е изпълнил основното си задължение по договора за аренда, а именно престиране на арендните плащания за ползваните земеделски земи за стопанските 2015/2016, 2016/2017,2017/2018 и 2018/2019години, поето със сключения договор за аренда.

С посочените договор за аренда и нотариални актове се установи, че земеделската земя, предмет на договора, която е прехвърлена на ищеца Р. З. П. е с обща площ от 16,802 дка, земеделската земя, предмет на договора, която е прехвърлена на ищеца П. З. П. е с обща площ от **,449 дка, а земеделската земя, предмет на договора, която е прехвърлена на ищеца В. И. В. е с обща площ от 8,999 дка, а видно от чл.2/1/ от Договора страните са се съгласили арендното плащане да е в парична форма – по 28 лв. за декар за стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години, по 30 лв. на декар за стопанската 2017/2018 година и по 32 лв. за декар за стопанската 2018/2019 стопанска година, т.е общото дължимо арендно възнаграждение за посочените стопански години за посочените имоти, предмет на арендния договор, прехвърлени на ищците е както следва: на Р. З. П. 1 982.40лв., на ищеца П. З. П. в размер на 1 351.10лв. и на ищеца В. И. В. в размер на 1062 лв. Превид изложеното, 4 предявената искова претенция се явява доказана по основание и по размер. В този случай, следва да бъде разгледано по същество направеното в срок възражение за изтекла погасителна давност за арендното вземане, предмет на настоящите искове. Съобразно задължителна съдебна практика постановена с Тълкувателно решение № 3/20** г. от 18 май 2012 г. на ВКС, съдът приема, че вземанията на арендодателя по договор за аренда се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични плащания, по следните съображения: съгласно чл. 4 от ЗАЗ минималният срок на договора за аренда е пет стопански години, а съобразно чл. 8, ал. 5 ЗАЗ, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година, която съгласно § 2 т. 3 от ДР на ЗАЗ е времето от първи октомври на текущата до първи октомври на следващата година. Законът дори дава възможност да се уговарят и други, пократки срокове /периоди/ на арендното плащане. В конкретния случай договора за аренда е сключен за пет стопански години, а за арендното плащане е уговорен срок, в края на всяка стопанска година, не по – късно от 30.** на съответната година. Налице е единен правопораждащ факт - договор за аренда, ответникът дължи пари, определен е падеж, настъпващ в предварително определен интервал от време, след който в продължение на пет години арендателят дължи периодични плащания. От това следва, че в настоящия случай за приложима и следва да се приеме кратката тригодишна давност по чл. **1 б. "в" ЗЗД.