Решение № 2033 от 26.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2033 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100509587 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Б. К. С. въззивната жалба срещу решение от 29.04.2024г. постановено по гр.д. № 27779/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, с което е отхвърлен предявения от него срещу Г. Х. Х. и З. Г. Х. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.54 ал.2 от ЗИР за разрешаване на спор за материално право и признаване за установено, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба реални части от имоти с площ 168 кв.м. - част от имот идентификатор *** и 132 кв.м. –част от имот с идентификатор *** въз основа на договор за продажба на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на неговия праводател – Б.А.К. и неправилно включени в имоти собственост на ответниците.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, постановено при неправилна преценка на всички събрани по делото доказателства, водещо и до неправилна установена фактическа обстановка и приложение на материалния закон. Твърди, че по безспорен начин от писмените доказателства по делото, както и от изслушаните СТЕ се установява както идентичността на придобития от него имот на валидно правно основание с процесните, така и основанието, на което ищецът се легитимира като собственик. Счита, че изводите на първоинстанционният съд, с което признава възстановителното решение на ПК в полза на праводателя му от 16.01.1998г., от когото валидно чрез продажба е придобил собствеността на имота, за нищожно за незаконосъобразни и неправилни, несъобразени с нормативната уредба към момента на издаване на решението. Оспорва и констатациите на първоинстанционият съд, с които зачита действието на изменения в кадастралния план и незаконосъобразно приложена регулация, като не отчита липса на надлежно отчуждаване, както и уреждане на регулационни сметки от страна на ответниците. Посочва, че по делото не са събрани релевантни доказателства, които да доказват, че ответниците са придобили собствеността на оригинерно правно основание – давност, още повече, че по надлежния ред е спряно действието на заповедта по чл.100 от ЗСТУ, с което процесните имоти се предоставят на ответниците като 1 обезщетение. Поддържа изложените доводи за основателност на предявените искове и изложени в писмената защита пред първоинстанционният съд. Поддържа и наведеното в исковата молба основание – че е придобил спорните имоти въз основа на давностно владение считано от 1996г.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещните страни – Г. Х. Х. и З. Г. Х. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорват да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение; твърдят същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Поддържат, че въззивникът-ищец цели да преодолее силата на влязло в сила решение на ВАС, с което е потвърдено, че заповед № 1814770/09.12.2014г. на изпълнителния директор на АГКК е законосъобразна и съответните последици от нея. Посочват, че по делото се установи, че сделката въз основа на която ищецът претендира да е собственик не е породила вещно-прехвърлително действие, поради нищожност на основанието на което се легитимира като собственик праводателя на ищеца. Считат, че по несъмнен начин от всички доказателства по делото е установено, че въззиваемите страни – ответници са придобили собствеността върху процесните имоти като обезщетение на отчужден техен имот и са установили владение върху същия – парцел VII-1774, идентичен с двата поземлени имоти 9383 и 9384 по влезлия в сила кадастрален план, поради което и заявените претенции от ищеца са изцяло неоснователни. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.

Съгласно задължителните разяснения по ТР № 8/2014 г., прието на 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС с исковете за собственост се защитава правото на собственост или други вещни права върху определени вещи. В задължителните разяснения на посоченото тълкувателно решение изрично се приема, че " липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, респ. заснемане на реална част към друг съседен имот, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост. " От тук следва, че ако спорът за точното нанасяне на конкретни имотни граници на спорен недвижим имот в рамките на иска по чл.

54 ал. 2 ЗКИР предполага като начало разрешаване на спор за собственост, то предполагаемите граници на имота за неговото точни заснемане в кадастралната карта на населеното място не изключва доказване на правния интерес на положителния установителен иска за собственост, каквато е именно хипотезата по настоящият казус.

С оглед презумпцията по чл. 2 ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на реална част от твърдяния като собствен на ищеца имот като част от имота на ответниците или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответниците, като евентуално съществуващият спор за собственост не е обусловен от евентуален отказ на службата по кадастъра, /решение №11/10.04.2020г. по гр.д. № 1950/2019г. на II г.о. на ВКС/. Т..е налице е спор за материално право - относно собствеността на реална част от недвижим имот, собственост на ответниците.

2

Следователно, по силата на чл. 154 ал. 1 ГПК ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на твърдяното от него придобивно основание, а ако установи тези правопораждащи спорното материално право юридически факти, ответникът следва да докаже своевременно въведеното правоизключващо, респ. правопораждащо материалноправно възражение за придобиване на имота – въз основа на специална хипотеза изрично предвидена в закона и евентуално – поради изтекла в негова полза придобивна давност, което доказване също следва да пълно и главно.

С оглед времевите периоди, въведени от ищеца и ответниците, през които всеки твърди да е възникнало основанието му, въз основа на което придобива собствеността вкл. и давностното владение е необходимо да се изясни и момента, към който следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху спорната част от недвижим имот, с оглед правната квалификация на предявения иск – чл.54 ал.2 от ЗКИР.

Тъй като иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР е положителен петиторен, същия е насочен към установяване на действителното правно състояние, което да бъде удостоверено в действащите кадастрални карти и кадастрални регистри, поради което съдът, решаващ този вещен спор, трябва да вземе предвид всички настъпили правнорелевантни факти до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция - арг. чл. 235 ал. 3 ГПК , вкл. да разгледа материалноправното възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност - при упражнена фактическа власт върху спорния имот и след одобряване на действащите кадастрални карти и кадастрални регистри. В какъвто смисъл е и т. 4 от ТР № 8/23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д.

№ 8/2014г., ОСГК/.

Следва да се има предвид, че съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради тази причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането на императивни правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобиване и отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus/, поради което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер.

Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на валиден договор за продажба, но за да се приеме, че е изпълнил доказателствената си тежест при пълно и главно доказване, следва да установи освен действителността на продажбеното правоотношение и придобивия способ, въз основа на който твърди че праводателя му е бил собственик – в случая възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ.

Ответниците противопоставят на ищеца свето право на собственост въз основа на влязла в сила заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм/, въз основа на която поради отчуждаване на собствения им имот, са получили като обезщетение собствеността върху друг, части от които ищецът претендира като свои, без доплащане на стойност, а при условията на евентуалност – давност.

От заключението по двете СТЕ – основна и допълнителна, безпротиворечиво се установява, че със заповед № 18-14770 от 09.12.2014г. на изп.д. на АГКК са изменени КККР, като процесните по настоящото дело реални части /индивидуализирани в комбинираната схема-част от експертното заключение по основната СТЕ/ и съобразно нотариален акт №84/06.12.2001г. и т.1 и т.2 от решение № Р38ГБ/16.01.1998г. ПК Овча купел, са нанесени като част от собствените на 3 ответниците имоти и за които се същите се легитимират със заповед № РД-41-6/16.01.1995г. издадена по реда на чл.100 от ЗТСУ /отм/.

Т.е несъмнено е налице спор за материално право, което следва да бъде разрешен по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР, като както правилно е посочил първоинстанционния съд ирелевантно е обстоятелството, че с със съдебно решение - № 14295 на ВАС, II отд. по адм.д. № 15337/2018г. е потвърдено решение, с което жалбата на ищеца срещу законосъобразността на заповед № 18-14770 от 09.12.2014г. на изп.д. на АГКК за изменение на кадастралната карта досежно процесните имоти е оставена без разглеждане като просрочена, а жалбата му срещу валидността на акта е оставена без уважение като неоснователна, доколкото пропускането на срока за обжалване по административен ред на заповедта за изменение на КККР, както и установената валидност на административния акт/ респ. отмяната му, нямат отношение и не разрешават спора за материалното право на собственост върху съответните части от имоти.

Съобразявайки горното, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточава върху следните правнорелевантни факти: дали договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 84/06.12.2001г., с който ищецът се легитимира като собственик на спорната част от имота е породил вещно-транслативен ефект предвид обстоятелството, че продавача по сделката Б.А.К. е бил/не е бил собственик на същия, който отговор предполага изясняване на релевантните факти: в полза на праводателя на ищеца - Б.А.К., като наследник на З.Б.Т. възстановена ли е по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху процесния имот, респективно какво е действието на решения № Г38ГБ/02.04.1993г. и решение № Г38ГБ/16.01.1998г. на Поземлена комисия /ПК/Овча купел, има ли конститутивно действие и възстановява правото на собственост за имот по т.1 от решение № Г38ГБ/16.01.1998г. на ПК-Овча купел в патримониума на праводателя на ищеца или същото е нищожно; и при условията, че е налице валидно придобито възстановено право на собственост на частния праводател на ищеца, налице ли е възникнало право на собственост за ответнците, които конкурират правата на праводателя на ищеца, вкл. и в полза на ответниците изтекла ли е придобивна давност относно спорните части от имоти и на която същите валидно да се позоват в настоящия процес.