Определение № 1953 от 15.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1953 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800501148 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от С. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Ц. Б. ...“ бл. .., ет. ., ап. .. чрез ад. В. Д. срещу Определение № 721/05.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1233/2025 г., постановено от Районен съдСамоков, с което е оставена без разглеждане подадената от С. К. Н. на 20.06.2025 г. молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 96 (№ 115 по ЕИСС) от 02.06.2025 г. по гр. д. № 1233/2024 г. по описа на РС – Самоков в дължимия й размер от 144 лв.

Жалбоподателят иска отмяна на определението, навеждайки бланкетен довод за незаконосъобразност на акта.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В т. 5 от Тълк.решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, което в тази част не е загубило действие, е постановено, че отказът за освобождаване от държавна такса е обжалваем, тъй като прегражда развитието на делото (вж. Определение № 597 от 20.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2500/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 226 от 9.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1715/2016 г., IV г. о., ГК). Същият извод следва и за актове, с които е оставена без разглеждане молба за освобождаване от такси и разноски. Макар да не е внесена изискуемата от закона държавна такса (чл. 275, ал. 2 вр. чл.

261, т. 4 ГПК вр. чл. 19 ТГПК), настоящият състав приема, че няма пречка жалбата да бъде разгледана по същество. Това е така, доколкото спорът е относно наличие на предпоставките за освобождаване от държавна такса. За бъдат гарантирано правото на упражняване на жалба от частния жалбоподател 1 и същевременно да се преодолее потенциалната възможността за злоупотреба с права чрез неизпълнение на указания за внесена държавна такса и последващия каскадни жалби срещу актовете за връщането им, по който начин спорът за издръжка да остане висящ за неопределено дълъг период от време.

Ето защо въззивният съд приема, че жалбата е процесуално допустима, а по същество основателна.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частни жалби. В това производство съдът действа при условията на пълен въззив и служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

За да постанови процесното определение, първоинстанционният съд е приел, че доколкото до 23.09.2025 г. и до постановяване на обжалвания акт – 05.11.2025 г., указанията за представяне на декларация за имущественото състояние на молителя, дадени с разпореждане от 24.07.2025 г., не са изпълнени, указани са му последиците при неизпълнение, молбата от С. К. Н., подадена на 20.06.2025 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 96 (№ 115 по ЕИСС) от 02.06.2025 г. по гр. д. № 1233/2024 г. по описа на РС – Самоков в дължимия й размер от 144 лв., следва да бъде оставена без разглеждане. Този извод е неправилен. В чл. 83 ГПК не е въздигнато като условие за редовност на молбата за освобождаване на такси и разноски депозирането на декларация за имущественото състояние на молителя. Представянето й касае доказаността на искането (вж.

Определение № 704 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 933 от 13.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6776/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 18 от 1.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5032/2017 г., I г. о., ГК). Ето защо Определение № 721/05.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1233/2025 г. следва да бъде отменено и делото върнато на РС – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия чрез произнасяне по основателността на подадената от С. К. Н. на 20.06.2025 г. молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 96 (№ 115 по ЕИСС) от 02.06.2025 г. по гр. д. № 1233/2024 г. по описа на РС – Самоков в дължимия й размер от 144 лв.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 721/05.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1233/2025 г. на Районен съд-Самоков.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото 2 опредление.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1953 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800501148 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от С. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Ц. Б. ...“ бл. .., ет. ., ап. .. чрез ад. В. Д. срещу Определение № 721/05.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1233/2025 г., постановено от Районен съдСамоков, с което е оставена без разглеждане подадената от С. К. Н. на 20.06.2025 г. молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 96 (№ 115 по ЕИСС) от 02.06.2025 г. по гр. д. № 1233/2024 г. по описа на РС – Самоков в дължимия й размер от 144 лв.

Жалбоподателят иска отмяна на определението, навеждайки бланкетен довод за незаконосъобразност на акта.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В т. 5 от Тълк.решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, което в тази част не е загубило действие, е постановено, че отказът за освобождаване от държавна такса е обжалваем, тъй като прегражда развитието на делото (вж. Определение № 597 от 20.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2500/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 226 от 9.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1715/2016 г., IV г. о., ГК). Същият извод следва и за актове, с които е оставена без разглеждане молба за освобождаване от такси и разноски. Макар да не е внесена изискуемата от закона държавна такса (чл. 275, ал. 2 вр. чл.

261, т. 4 ГПК вр. чл. 19 ТГПК), настоящият състав приема, че няма пречка жалбата да бъде разгледана по същество. Това е така, доколкото спорът е относно наличие на предпоставките за освобождаване от държавна такса. За бъдат гарантирано правото на упражняване на жалба от частния жалбоподател 1 и същевременно да се преодолее потенциалната възможността за злоупотреба с права чрез неизпълнение на указания за внесена държавна такса и последващия каскадни жалби срещу актовете за връщането им, по който начин спорът за издръжка да остане висящ за неопределено дълъг период от време.

Ето защо въззивният съд приема, че жалбата е процесуално допустима, а по същество основателна.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частни жалби. В това производство съдът действа при условията на пълен въззив и служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

За да постанови процесното определение, първоинстанционният съд е приел, че доколкото до 23.09.2025 г. и до постановяване на обжалвания акт – 05.11.2025 г., указанията за представяне на декларация за имущественото състояние на молителя, дадени с разпореждане от 24.07.2025 г., не са изпълнени, указани са му последиците при неизпълнение, молбата от С. К. Н., подадена на 20.06.2025 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 96 (№ 115 по ЕИСС) от 02.06.2025 г. по гр. д. № 1233/2024 г. по описа на РС – Самоков в дължимия й размер от 144 лв., следва да бъде оставена без разглеждане. Този извод е неправилен. В чл. 83 ГПК не е въздигнато като условие за редовност на молбата за освобождаване на такси и разноски депозирането на декларация за имущественото състояние на молителя. Представянето й касае доказаността на искането (вж.

Определение № 704 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 933 от 13.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6776/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 18 от 1.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5032/2017 г., I г. о., ГК). Ето защо Определение № 721/05.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1233/2025 г. следва да бъде отменено и делото върнато на РС – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия чрез произнасяне по основателността на подадената от С. К. Н. на 20.06.2025 г. молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 96 (№ 115 по ЕИСС) от 02.06.2025 г. по гр. д. № 1233/2024 г. по описа на РС – Самоков в дължимия й размер от 144 лв.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 721/05.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1233/2025 г. на Районен съд-Самоков.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото 2 опредление.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3