Протокол № 642 от 15.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 642 гр. Благоевград, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андроника Ризова

Съдебни

Емил Велев заседатели: Росен Самарджиев при участието на секретаря Христина Далева и прокурора Н. Г. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Андроника Ризова Наказателно дело от общ характер № 20261200200290 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За ОП гр. Б., уведомени в съдебно заседание, се явява прокурор С..

Подсъдимият Б. Х. Д., уведомен в съдебно заседание, се явява лично и с адв.

Н. К.-Ч., уведомена в съдебно заседание.

Явяват се свидетелите С. М. Б. и Н. Ф. Б., редовно призовани.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.-Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице пречки за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Свидетелите бяха изведени от съдебната зала.

ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ:

В предходното съдебно заседание бе проведено разпоредително заседание като по искане на страните бе насрочено предварително изслушване за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗСЛУШВАНЕ

АДВ. К.-Ч.: Поддържам становището за разглеждане на делото по този ред като подсъдимият ще изрази съгласие с направеното от моя страна искане за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като също така желае да даде обяснения за случилото се.

Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371, т. 1 от НПК и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах. Искам делото да премине по този ред.

АДВ. К.-Ч.: Поддържаме направеното искане за разпит на призованите свидетели, които се явяват за днешното съдебно заседание.

В предходното съдебно заседание по наше искане съдът изиска от Областния 2 център по п. здраве гр. Благоевград писмени документи, установяващи състоянието на пострадалото лице. Същото е постъпило, в кориците на делото е и моля да бъде приобщено от съда.

Изразяваме съгласие да не бъде провеждан разпит на свидетелите в списъка, извън тези, които сме призовали, и вещите лица.

ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да не разпитваме всички свидетели и вещи лица, които прокуратурата е посочила, а само двете госпожи, които са днес тук.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка производството да протече по диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 от НПК и да се разпитат само две от свидетелките, посочени в списъка към обвинителния акт, които са призовани за днешното съдебно заседание.

Не възразявам да се приеме и изисканото служебно от съда и получено писмено доказателство, удостоверяващо здравословното състояние на пострадалия.

Нямам искания за събиране на други доказателства.

Съдът намира, че следва да одобри съгласието на подсъдимия и неговия защитник за това да бъдат приобщени показанията на свидетелите по списъка към обвинителния акт, както и на заключенията на вещите лица, без да бъде провеждан разпит на всички от тях, а единствено да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание явилите се свидетелки С. Б. и Н. Б., като намира, че проведените на досъдебното производство разпити на останалите свидетели, както и заключенията по назначените експертизи, са извършени при спазване изискванията на НПК, поради което и на основание чл. 372, ал. 3 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОДОБРЯВА съгласието на подсъдимия и неговият защитник да не се 3 провежда разпит на свидетелите М. Ш. Х., Ф.К.Д., Р. М. К., Ф. И. Г., Н.Х. Б., Н.А.Б., Ф. М. Х., Д. Ш. М., както и на вещите лица д-р Я.З., инж. М.М., д-р С.К., инж. А.П., инж. В.И. и инж. Е.Цв., като УВЕДОМЯВА страните, че ще ползва показанията и заключенията на тези свидетели и вещи лица, дадени на досъдебното производство.

Съдът ДОКЛАДВА получената справка от Център за п. здраве гр. Благоевград относно данните за здравословното състояние на Ш. Х..

СТРАНИТЕ: Да се приеме като доказателство по делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателство по делото справка изх. № 718/08.05.2026 г., издадена от ЦПЗ гр. Благоевград.

По отношение на искането за даване обяснения от подсъдимия, същият има право да дава такива във всеки момент, поради което и ще му бъде осигурена тази възможност.

Съдът, на основание чл. 276, ал. 1 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪКРАТЕНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК

Докладва се, че производството е образувано по обвинителен акт на ОП гр. Б.

4 срещу Б. Х. Д. от с. Г., общ. Г., обл. Благоевград, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

На основание чл. 276, ал. 2 от НПК председателят на състава предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението по настоящото дело.

ПРОКУРОРЪТ: Съвсем кратко, по-скоро като диспозитив, тъй като фактите са изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, от доказателствата, които са събрани в хода на разследването, се установява, че на 03.02.2023 г. около 6.25 часа сутринта на път III-1972, км. 1+200 в посока от с. Х., обл. Благоевград към с. Д., обл. Благоевград, подс. Б. Х. Д. като правоспособен водач на моторно превозно средство, при управление на автобус, марка и модел „С...“, с рег.№ ..., собственост на „В...“ ЕООД, в което той работи като шофьор, е нарушил правилата за движение по пътищата, няма да ги цитирам, визирани са в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, както и в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от същия закон, и по този начин, по непредпазливост, е причинил смъртта на Ш. И. Х.. Така той е извършил състава на престъплението по чл.

343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам обвинението. Желая да дам обяснения сега.

Качих ги жените и тръгнахме от с. Х.. Прав, хубав път, на дата 03.02., ли беше, не помня точно, тогава май беше. Тръгнахме и по едно време по пътя, аз не съм видял нищо, прозорецът на автобуса се строши и не можах да разбера какво става. Спрях и жените казаха „Това е оня човек, дето е болен“ и тръгнахме да го тераме заедно с жените. Найдохме го. Беше си жив човекът.

Обадихме се на 112. Дойдоха и го прибраха човека. Мене катаджиите ме качиха и ме откараха за проба. Нямаше нищо. Аз съм шофьор от 1978 г.. По този маршрут от 10-тина години. Сутрин пътувам и вечер пътувам към четири часа /16.00 часа/. Сутрин в 6.20 часа, 6.25 часа ги качвам и тръгваме за „П...“ шивачките. През тези всичките години, дето съм минавал по този маршрут, виждали ли сме го този човек, но този път не го срещнах въобще. Виждал съм го, но тоя път не го срещнах, защото той се е крил сигурно по храстите и ми се 5 хвърли в автобуса и аз затова и не можах да го видя. Тъмно беше в 6.20 часа, февруари месец, аз имам много хубави фарове и се гледа всичко напред много хубаво. Той ако ходеше по пътя щях да го видя, но той направо, защото отстрани има храсти големи, имаше на банкета, на пътя, и не можеш да го видиш, и като съм доближил до него, се е хвърлил в автобуса и ми строши джамо и затова не съм намалил. В тоя момент не съм бил разсеян, не съм говорил по телефона, не съм приказвал с никой, гледах си пътя. Като се случи това и аз тръгнах да спирам, ама не съм искал да спирам рязко, защото жените ще се съберат на купка при мене и намалих бавничко и спрях, и се върнахме да го търсиме. Споменавали са колеги шофьори като седим на „П...“, че по Ж. е вървял по улиците, по Х., и някой ще го удари, ама се случи на мене, не в Ж., ами между с. Д. и с. Х.. Със сина му на пострадалия се срещнахме в болницата. Той каза „Нямам претенции към тебе, нямам никакви“ и това сме си приказвали с него. „Той си беше“, казва, „не добре татко“. „Същият ден“ каза „три пъти ми избяга“, а го е връзвал в тях, за да седи в къщата, да не увърта по Х. и по Б., по Х., обаче тоя път, третият път, му е избягал и не е могъл да го намери. Е това си продумахме с него в болницата. От там насетне никой не ме е търсил. Дойдох тук един път за свидетел бях. Никой не ми обясни. И питахме след това. Казаха, че му е изплатено всичко на това дете, на сина му, и той няма претенции въобще към нас. Това е и друго не са ме търсили никъде. По моя преценка не мога да го предотвратя случилото се, защото той се хвърля от храстите в автобуса. Аз не мога да го видя. Имаше големи храсти.

Ще отговарям на въпроси на прокуратурата и на съда.

Въпроси от прокурора:

ПОДСЪДИМИЯТ: Един, два пъти съм го виждал като вървя да закарам жените, той върви от лявата страна и съм го виждал. Това е било не раното, това е било следобяд. Още от далече си го виждам и като се връщаме, имам на предвид. Но тоя ден не го видях, сутринта, от нали е тъмно, той да е вървял от лява страна, аз отдясно като вървя да взимам жените, пак ще го видя, защото имам много хубави фарове, но не го видях, нямаше го този път на пътя. Сухо, хубаво време беше, нищо, идеално време, сух път, нямаше мъгли, нямаше нищо. Като се удари, като се счупи стъклото и жените изпискаха вътре и те ми 6 казаха „Това е оня човек“ и аз не знаех. Като казаха жените и тогава ми обясниха, че е бил психически не добре и него сме ударили, и отидохме и го намерихме. Тези свидетелки, дето днес са тук, седяха зад мен на дясна страна на първите седалки, а иначе другите са назад. Стъклото на автобуса беше счупено отдясно надолу. Не от горе на високо. Моят автобус е от ниските сетри. Аз така си го обяснявам, че той се хвърли и затова не съм го видял.

Отдолу е счупен прозорецът ниското. Ако е вървял по пътя и аз го удря, щеше да е по-високо счупен джамо и нямаше да иде в дясно в нивите, а щеше да иде пред автобуса човека ако го удря аз така директно. Като видях счупения прозорец, аз първо се уплаших, казах „Какво ударих, не знам!“, и тогава жените казаха, че е оня човек. Не помня кои от жените ми казаха. Не мога да видя коя е казала. Само това казаха „Оня човек“ и аз полека спрях. След това вървяхме да го гледаме в болницата, но не ни пускаха, защото казваха, че той е неадекватен. Той беше в болницата в гр. ГД. На 20-тия ден казаха, че е починал. Аз съвсем случайно чух, никой не ми е казвал. От някой чух, ама не помня от кой беше, че е починал на 20-тия ден. Иначе вървяхме да му нося нещо, да помогна.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.

Въпроси от съда:

ПОДСЪДИМИЯТ: На дълги светлини се движих. Беше сухо, нямаше хора, коли пред мен няма, не съм бил на къси светлини. Дългите са много хубави и късите светлини са хубави.