Определение № 261 от 14.06.2026, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Червен бряг, 14.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440100828 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК По делото е постъпила молба от ответника, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК се иска от съда да измени постановеното по делото Решение № 173/24.04.2026 г. в частта на присъдените съдебни разноски, като се иска намаляването им.

Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл.

248, ал.2 от ГПК, като в указания срок е постъпил отговор, в който са изложени подробни доводи за неоснователност на молбата.

Съдът като прецени изложеното в молбата на ответника, отговора на ищцата и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено следното: Молбата за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските е постъпила на 20.05.2026 г. – в срока за обжалване на постановеното по делото Решение № 173/24.04.2026 г., поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по изпратена по подсъдност от РС - Плевен искова молба на К. О. А., с ЕГН ********** от с. ..., обл. Плевен, ул. „Христо Смирненски“ № 8, подадена чрез адв. Т. М. от ПлАК, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 27, ет.5, офис 513 против „Профи Кредит“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к.1404, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В представлявано от Светослав Николаев Николов, Ярослав Кжищов Чулак и Наталия Миткова Лозанова, с която са предявени обективно съединени искова с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.с. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. I-во от ЗЗД за обявяване нищожност на сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40020720074 от 20.10.2023 г., на стойност 10 059,60 лв. и връщане на недължимо платено на стойност 1375,06 лева. Ответника е оспорил исковете. Съда е разгледал делото в три о.с.з. и е постановил Решение № 173/24.04.2026 г., с което е уважил изцяло исковете, като е присъдил 1 и направените в производството разноски.

Въз основа на така констатираното Съдът намери от правна страна следното:

Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца – когато искът бъде отхвърлен.

Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските, отпада.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите /какъвто е настоящия/, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В посочената разпоредба преследваната от законодателя цел е да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой (отрицателен) резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.

С оглед изхода на делото и признаване изцяло на предявените искове, ответника следва да бъде осъден да заплати на адвоката предоставил безплатна правна помощ на ищеца възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, какъвто е и настоящия.

Гореизложеното определя неоснователност на молбата на ответника за намаляване на присъдените разноски по реда на чл.248 от ГПК.

Мотивиран от горното:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „Профи Кредит“ ЕООД, с ЕИК 175074752, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК се иска изменение на постановеното по делото Решение № 173/24.04.2026 г. в частта за разноските.

Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от получаването му пред Плевенски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3