Определение № 20082 от 01.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20082 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110143986 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба по чл.248 ГПК от ищеца, с която моли да се измени решението в частта за разноските. Твърди, че съдът следва да приложи принципа за ефективна защита на потребителите. Твърди, че размерът на възнаграждението на вещото лице е прекомерен с оглед възнаграждението на адвоката на ищеца. Необосновано съдът е намали адвокатското възнаграждение на ищеца до 480.00 лева.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът подава молба по чл.248 ГПК.

Твърди, че съдът правилно е определил възнаграждението на ищеца.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай, ответникът иска намаляване на ЮВ на противната 1 страна и изменение на решението в частта за своите разноски. Ето защо е необходимо да има списък с разноски. В този смисъл са Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г., II т.о. на ВКС, Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. II т.о. на ВКС, Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д. №2489/2015 г., I I т.о. на ВКС, Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. №755/2022 г., I г.о. на ВКС, Определение №107/01.03.2018 г. по ч. т. д. №407/2018 г., I т.о. на ВКС.

Налице е списък по чл.80 ГПК.

Актът е съобщен на страната на 24.04.2026 г. ( л. 146 от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 08.05.2026 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 08.05.2026 г. в 20.40 часа Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в акта си.

Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК.

Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.

Съдът приема, че молбата не представлява такава по чл.248 ГПК, а частна жалба. Съдът подробно е изложил мотиви защо и как е приложил чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо в жалбата няма искане за изменение или допълване на решението в тази част, а иска да се преразгледа въпроса за разноските изцяло, което представлява искане за промяна на вече формирана воля у съда.

Веднъж постановен съдебен акт, който подлежи на обжалване, не може да бъде отменен и преразгледан от същия съдебен състав. Повече от това, което съдът е постановил и формирал воля и изложил мотиви, няма какво да направи.

Ето защо искането не е основателно.

Не е основателно възражението на ищеца, че съдът не е приложил принципа за пропорционалност. В случая искът на ищеца е уважен частично от така предявения – установителния и осъдителния. Само на това основание ответникът има право на разноски. Принципът за ефективно упражняване на 2 права не по допуска потребителят да понесе отговорност само защото не е успял да докаже неравноправния характер на клаузите. В случая ищецът е осъден по осъдителния иск.

Неоснователно е възражението на ищеца, че адвокатското възнаграждение е намалена несправедливо. Следва да се отчете работата на процесуалния представител на ищеца. Всички извършвани от ищеца действия са нередовни, не са в срок, не изпълнява указанията на съда в срок.

С определение по чл.140 ГПК съдът е дал указания на ищеца да внесе определение депозит в срок, който срок изтича на 09.12.2026 г., тъй като съобщението е връчено на 02.12.2025 г. – видно от ЕПЕП.

В първото по делото съдебно заседание ищецът не е представител доказателства, поради което съдът в нарушение на чл.13 ГПК и чл.6 ГПК е дал повторни указания на ищеца да внесе депозит. Съобщението е връчено на 30.01.2026 г. Съдебното заседание е насрочено за 10.03.2026 г. от 09.30 часапонеделник.

Едва с молба с вх. № 74724/10.03.2026 г., входирана в 11.35 часа, след проведено о.с.з., ищецът представя депозит за ССчЕ. Същата е подадена на 09.03.2026 г. неделя, един ден преди о.с.з. в 20.40 часа. Съгласно разпоредбите на ПАС молбите се докладва най-късно на следващия работен ден. При това положение ищецът злоупотребя с права, тъй като обективно няма как да е входирана молба в неделя в 20.40 часа (неработен ден) и същата да се докладва на следващия ден в 9.30 часа. Видно от ЕИСС молбата е входирана чак на 11.35 часа, след приключване на съдебното дирене. При това положение, доколкото ищецът се представлява от адвокат, ПАС е обнародван и знае кога се докладват молбите по закон, съдът приема, че ищецът злоупотребя с права, тъй като обективно не е възможно СРС да обработва документи, извън работно време. Освен това ищецът е знаел, че няма как молбата да се докладва своевременно. Така ищецът упражнява гарантирани от закона права, но недобросъвестно, тъй като няма как да бъдат изпълнени, поради обективна невъзможност. Документооборотът на СРС е над 300 молби на ден, които няма как де се обработят в почивни дни вечер, за да се докладва на първия работен ден в 8.30 часа, съгласно ПАС. При това положение ищецът следва да си понесе отговорността от своето недобросъвестно упражняване на процесуални права.

3

Така съдът направи извод, че действията на адвоката на ищеца са нередовни, нелогични, не изпълнява в срок дадените му указания. Няма едно редовно действие, което да е извършено от негова страна.

Не е основателно възражението на ищеца, че възнаграждението на вещото лице е повече от това на адвоката. Следва да се отбележи, че има над 16 000 адвокати в България, а вещите лица, които работят в срок, акуратно, педантично са значително по-малко и съгласно чл.19 КРБ и чл.101 ДФЕС възнагражденията на адвокатите се определя от търсене и предлагане. При много предлагане е нормално възнаграждението да е малко. Освен това съдът отчете фактическата и правна сложност на делото и извършените действия от страна на адвоката.

Следва да се отбележи, че депозитът за експертиза е възстановен на ищеца, съгласно разпореждане на съдията – докладчик.

Следва да се отбележи, че процесуалният представител на ищеца няма правата по чл.34 ГПК за отказ и оттегляне на иска. Въпреки, че е направил искане по чл.233 вр.чл.214 ГПК липсва такова пълномощно. Въпрос е юридически тактика и процесуален опит ищецът да предяви такъв иск, по който да не прави отказ или оттегляне на иска. Доколкото е направил такъв отказ или оттегляне, то пак ищецът дължи разноски на ответника и на това основание възражението за ефективно упражняване на права не е основателно. Съдът не е прекратил делото в посочените части, тъй като липсват правата по чл.34 ГПК. Възражението на ищеца за неприложение по чл.101 ГПК са неоснователни. Чл.1296 и чл.101 ГПК са изключения от исковия процес. Служебно известен факт е ,че процесуалните действия на представителя на ищеца са нередовни по всички водени от него дела, което в СРС за 2026 година са над 300. Липсата на познание на закона и правилното му приложение създава обосновано предположение за липса на юридическо образование доколкото процесуалните действия не отговарят на закона, а указанията по чл.101 ГПК и чл.129 ГПК са за лица, които не се представляват от адвокат.

В допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че се претендира възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА (л.35-36 от заповедното дело). По въпроса е налице противоречива, обективирана в Тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. В Определение по чл.292 ГПК № 4

616/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 203/2025 г. на ВКС е установена противоречива практика. Една част от практиката приема, че съдът не следва да проверява дали лицето е материално затруднено по чл.38, ал.1, т.2 ГПК, а друга част възприемат, че следва да се представени доказателства.

Настоящият съдебен състав приема практиката, че трябва да са налице данни и доказателства, че лицето е материално затруднено по чл.38, ал.1 т.2 ЗА. По делото липсват доказателства, че ответникът е материално затруднено лице.

Ето защо не следва да определя възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ГПК. При това положение, настоящият съдебен състав не следва да присъжда възнаграждение на ответника по чл.38 ЗА, защото липсват доказателства, че длъжникът е материално затруднено лице. Но с оглед принципа reformatio in pejus (не към по-тежко), в настоящото производството по чл.248 ГПК без искане от страна на ответника или такова възражение и то след като ТР е образувано след постановяване на краен съдебен акт, съдът не може служебно да се измени актът в тази част.

По разноските

В това производство разноски не се дължат.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 147073/11.05.2026 г. от ищеца, с което се иска да се изменени на Решение № 5334/19.03.2026 г. по гр. д. № 43986/2025 г. по описа на СРС, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове и при постъпване на книжа.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6