Решение № 75 от 13.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 75

******, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200138 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №********* от 13.05.2026 г., издадено от началник РУ-Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което на жалбоподателя М. М. М. на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 51,13 евро /100 лв./ за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 8 контролни точки.

За констатираното нарушение е съставен АУАН сер. G A акт №*******/******г. от Й. Н. Й., на длъжност ***** в РУ-Раднево в присъствието на свидетеля И. Д. И., на длъжност ****** в РУ- Раднево.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си твърди, че не е провеждал телефонен разговор по време на управление на автомобила, а само го е вдигнал от пода и за кратък момент го задържал в ръцете си. По изложените съображения, моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят М. М. М. редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание. Към административнонаказателната преписка е приложено становище от процесуалния представител на административнонаказващия орган, с което заявява, че счита атакуваното НП за законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В АУАН и НП е описана следната фактическа обстановка: На ****** г. в ***** часа в гр. *****, ул. “*****” до ****, посока **** – *** М. М. М., ЕГН **********, като водач на лек автомобил ****** „******“ с рег. № ************, управлява собствения си лек автомобил, като по време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо изполването на мобилен телефон без участието на ръцете му, с което е нарушил разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, за което на основине чл. 183, ал. 4, т.

6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 51,13 евро /сто лева/ и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети и 8 контролни точки.

При установяване на посочените факти на жалбоподателя М. М. М. бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП. На 23.04.2026 г. в законоустановения срок е постъпило и писмено възражение срещу съставения АУАН от нарушителя, в което същият заявява, че действително на същата дата е управлявал автомобила си, но по време на движение мобилният му телефон е паднал в пространството при краката му, след което същият се навел за кратко и го оставил на безопасно място. Заявява категорично, че не е използвал мобилен телефон и не е провеждал разговор, не е писал съобщения и не е извършвал други действия с него. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателното постановление №********* от 13.05.2026 г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротИ.речиви, а именно - разпитите на свидетелите, както и постъпилото писмено възражение от нарушителя, доклад за установен факт и предприето действие, справка за нарушител/водач, заповеди за компетентност, както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

В показанията си актосъставителят – Й. Й., дадени в открито съдебно заседание, потвърждава авторството на съставения от него акт, като описва обстоятелствата по съставянето му и категорично потвърждава извършеното нарушение. Изцяло потвърждава констатациите посочени в АУАН. Съдът даде вяра на показанията на актосъставителя като логични, вътрешнонепротИ.речиви, убедителни, достоверни, без индиции за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство.

Следва да бъде посочено, че показанията възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления от съставянето на АУАН. По този начин съдът 2 възприе и показанията на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето, и връчването на АУАН – И. И..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, при спазване на неговата материална и териториална компетентност.

Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство. Съответно в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от 100 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

В конкретния случай свидетелските показания на свидетелите на извършване на нарушението се явяват убедителни, безпротИ.речиви и логични, поради което и съдът им даде вяра. Тези свидетели заявяват, че са видели водача да употребява телефона си по време на движение, което изпълва фактическия състав на вмененото му във вина нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че независимо от целевата употреба на телефона и дали същата е била в рамките на предназначението му – за да инициира или приеме телефонно повикване или за да използва други негови функции, това поведение на жалбоподателя обуславя отклоняване на неговото внимание и намаляване възможността му за реакции. Именно с оглед на обстоятелството, че боравейки с ръцете си с телефона /какъвто е и настоящия случай/, водачът бива възпрепятстван в управлението и въздействието върху приборите и системите на МПС по време на движение, законодателят е предвидил санкциониране на такова поведение. В същото време провеждането на телефонен разговор посредством устройство, освобождаващо ръцете на водача, не съставлява нарушение. Ето защо и следва да се заключи, че използването на мобилен телефон без такова устройство се запретява именно с оглед невъзможността водачът да използва свободно и двете си ръце. В този смисъл и дори да се приеме, че жалбоподателят не е боравел точно в този момент с телефона си, като е провеждал на телефонен разговор, самият факт, че го е държал в ръка, навежда към извода, че и възможността му да борави с приборите за управление на МПС-то е намалена.

3

Съдът счита, че при съставянето на акта и издаването наказателното постановление от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

И двата акта съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – ясно е посочено в какво се изразява нарушението, къде, кога и по какъв начин е осъществено, включително и как е установено.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП има съответствие по отношение на словесното и цифровото описание на нарушението. АУАН и НП съдържат всички законово определени реквизити. Налице е яснота на административнонаказателното обвинение. Посочено е времето и мястото на извършване на нарушението, управляваният автомобил, посоката на движение, отбелязано е изпълнителното деяние. Поради това съдът не счита, ч е с а допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 17 от Наредба на МВР № Із2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им (Наредбата), списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача (чл.

183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП) се отнемат съответно 8 контролни точки.

Определеният от законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото именно 8 контролни точки, се отнемат на жалбоподателя с процесното НП, последното следва да се потвърди и в тази му част.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, размерът на санкцията за установеното нарушение е фиксиран, поради което административнонаказващият орган и съдът не разполагат с възможност за индивидуализация на съответно предвиденото наказание. В тази връзка не е необходимо и АНО да сочи отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, доколкото в случая такава дискреция законодателят не е предвидил, като възражението в този смисъл е неоснователно.

По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да го потвърди изцяло.

По разноските:

По искането на въззиваемата страна:

4

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че жалбоподателят следва да бъде осъден да плати такова на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е /бр. 53 от 2025г. , в сила от 01.10.2025г./ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая делото не е с фактическа и правна сложност от една страна, а от друга това, че процесуалният представител на въззиваемата страна не се е явил в съдебното заседание по делото като единствено е депозирал писмено становище съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 130 лв. /66,47 евро/. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза на Областна Дирекция на МВР-Стара Загора.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №********* от

13.05.2026г., издадено от началник РУ-Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което на М. М. М., ЕГН **********, с адрес ******* *****, ул. *******, на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 51,13 евро (петдесет и един евро и 13 евроцента) за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес ******* *****, ул.

*******, да заплати в полза на ОД на МВР- Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и 47 евроцента) .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5