Решение № 2327 от 26.05.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2327

Стара Загора, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20267240700406 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А.-Н. А. Д. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2361511 от 14.03.2026 г., издадена от старши полицай в 04 РУ Бургас към ОД на МВР Бургас, с която й е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че процесният автомобил не е собственост на жалбоподателката и тя не е знаела, че е с прекратена регистрация, както и че още на 16.03.2026 г. в 10,34 часа собственикът на автомобила е сключил за автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което причината за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила е била отстранена. Сочи се, че собственикът на автомобила също не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията му. Поддържа се, че в обжалваната заповед не е посочен часа на издаването й, както и датата и часа на извършване на нарушението. По тези съображения и наведени в тази насока доводи в писмено становище, постъпило от упълномощен от жалбоподателката адвокат, е направено искане за отмяна на ЗППАМ. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът – старши полицай в 04 РУ Бургас към ОД на МВР Бургас, в писмен отговор оспорва жалбата, като навежда доводи за законосъобразност на обжалваната заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От старши полицай във 04 РУ Бургас към ОД на МВР Бургас на жалбоподателката А.-Н. А. Д. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 956646 от 14.03.2026 г. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 14.03.2026 г. около 00:19 часа в [населено място] до магазин „Р.“ по [улица]в посока пътен възел юг жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице – Д. З. Д., което не е регистрирано по надлежния ред – регистрацията му е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 03.02.2026 г. Прието е, че с така описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП. С АУАН са иззети свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *********, 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер] и свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № *********.

С оспорената ЗППАМ № GPAM-2361511 от 14.03.2026 г., издадена от старши полицай в 04 РУ Бургас към ОД на МВР Бургас, на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Посочено е, че отнетото СУМПС е с № *********. От фактическа страна наложената ПАМ се основава на констатациите в АУАН, серия GA, № 956646 от 14.03.2026 г., с изрично позоваване на акта, като съдържанието му е възпроизведено и в заповедта. Прието е, че за извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наказуемо по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по случая, и служебно изисканите от съда, в т. ч. обжалваната ЗППАМ, цитираният по-горе АУАН, справка за нарушител/водач и др., сред които и: справка за регистрацията на МПС – „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], според която същият е собственост на Д. З. Д., регистрацията му е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 03.02.2026 г. и възстановена служебно на 16.03.2026 г.; заповед № 251з-5684 от 07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР Бургас, удостоверяваща компетентността на издателя на обжалваната ЗППАМ – т. 1.12 от заповедта.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата и доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в пределите на делигираните му правомощия със заповед № 251з-5684 от 07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР Бургас.

ЗППАМ е постановена в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Като правно основание за издаване на заповедта и за наложената с нея ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Следователно, за разлика от останалите състави на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“, установени в чл. 171 т. 1, б. „а“ – б. „ж“ от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква „з“ съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби, т. е. материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. Ето защо, за да се смята за изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, заповедта следва да съдържа както описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, така и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с установеното деяние, т. е. административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. В случая в обжалваната заповед са описани всички факти със съставомерен характер (какво е установено – кой, кога, къде и какво е извършил). Посочена е и административнонаказателната разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на процесната ПАМ, а именно – чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед се явява постановена при спазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гл. т. на извършеното водача деяние и на допуснатото с него конкретно нарушение, осъществяващо признаците на административнонаказателен състав по ЗДвП измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП административни нарушения.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо жалбоподателката, е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нормата чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства (ППС), за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не е спорно, а и от представената с преписката справка за регистрация на процесното МПС се установява, че регистрацията му е била прекратена служебно на 03.02.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото обаче жалбоподателката не е собственик на процесното МПС, вмененото й административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП би могло да бъде извършено от нея единствено и само ако е съзнавала (ако е знаела, допускала или би могла да допусне), че към датата на управлението му от нея то е било със служебно прекратена регистрация. В противен случай деянието й – управление на МПС със служебно прекратена регистрация, съответно нерегистрирано по надлежния ред МПС, макар да нарушава установения ред на държавното управление и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, не би било извършено от него виновно и по аргумент от дефиницията по чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не би съставлявало административно нарушение. В случая процесното МПС е било с регистрационни табели – същите са били иззети едва при съставянето на АУАН, на жалбоподателката е бил представено и СРМПС, което също е иззето при съставянето на АУАН, и няма публичен регистър, в който жалбоподателката да провери дали регистрацията на МПС е била валидна към датата на управление на автомобила, а и не се установи самият собственик на автомобила да е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС, за да би могъл да уведоми за това обстоятелство управлявалия автомобила му водач. Вярно е, че към датата на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила е било отпаднало законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за служебно прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – измененията на разпоредбата са в сила от 07.09.2025 г., но в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува – чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Тези данни, преценни в съвкупност, обуславят извод, че към момента на управление на процесното МПС жалбоподателката не е знаела, не е допускала и не би могла да допусне, че автомобилът е със служебно прекратена регисрация, поради което, макар с деянието си да е осъществила от обективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, последното не може да й бъде вменено във вина и следователно извършеното от него не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.