Определение № 1640 от 05.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1640 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501001 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. К. Д. от град Велико Търново, подадена чрез пълномощника му адвокат П. М. Б., АК- Враца, против определение, постановено по гр. д. № 1563/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново, I състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната като нередовно подадена от жалбоподателя искова молба и е прекратено първоинстанционното производство.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като се сочи, че с разпореждане от 08.05.2025 г. исковата молба по делото е оставена без движение, като са дадени указания, касателно нередовностите, като се твърди, че съобщението е получено от пълномощника на жалбоподателя на 02.06.2025 г.

Акцентира се, че в рамките на срока на 06.06.2025 г., чрез ССЕВ в едно съобщение са изпратени множество молби, касаещи множество дела, образувани по искови молби на Д. Д., сред тях и молба по гр. д. № 1563/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново, като пълномощникът е посочил, че е в невъзможност да изпълни дадените му указания, тъй като не му бил върнат отговор, към момента на подаване на исковата молба, с входящ номер през ССЕВ, поради което се твърди, че не е могъл да свърже съответния номер на конкретното дело с предявения иск, респективно номера на атакуван бърз кредит. Твърди се, че и към момента за процесуалния представител не е ясно конкретното производство по делото, кой кредит касае, поради което е в невъзможност да изпълни указанията на първоинстанционния съд. Поддържа се в частната жалба, че добросъвестно първоинстанционният съд е уведомен за причините 1 за неизпълнение на указанията, като вместо да бъдат дадени допълнителни указания съдът е върнал исковата молба и производство по делото е било прекратено.

Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 3 изречение последно ГПК препис от частната жалба не е връчена на ответната страна.

Предвид изложеното в жалбата и въз основа на доказателствата по делото, Окръжен съд Велико Търново, приема за установено следното:

Жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат П. М. Б., АК- Враца е подал искова молба с която при условията на обективно евентуално съединяване са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл.

22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т.11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за възстановяване на суми недължимо платени от ищеца над размера на главницата касателно Договор за потребителски кредит № 2873196 от 22.11.2023 г. сключен между ищеца Д. К. Д. и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД. Изложил е твърдения, относно параметрите на процесния договор- общ размер на предоставения креди- 1 000.00 лева, общ размер на погасителните вноски- 1016.67 лева, фиксиран годишен лихвен процент по кредита40.00 %, годишен процент на разходите по кредита- 49.51 %. Посочени са съображения, касателно подсъдността и основателността на двете искови претенции.

Обективирано е и искане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване ищеца от заплащане на държавни такси в производство по делото. В петитума на исковата молба е отправено искане до съда да прогласи нищожността на процесния договор и при уважаване на този иск ответникът да бъде осъден да възстанови на ищеца недължимо платени суми над размера на главницата по договора за кредит, като липсва конкретизиране на същите и в обстоятелствената част на исковата молба.

Районният съд е намерил исковата молба за нередовна и с разпореждане № 2427 от 08.05.2025 г. е дал указания за поправянето й с посочване какъв е общият размер на дължимите суми по процесния договор, което е и цената на иска, както и какъв е общия размер на дължимите от ответното дружество суми по предявения осъдителен иск, което отново е и цената на осъдителната претенция с правна кавлификация по чл.

55, ал.1, предл. първо ЗЗД. Ищецът изрично е предупредена за последиците от неизпълнението на тези указания в срок.

По делото е постъпила молба с вх. 12924/09.06.2025 г., подадена през ССЕВ от пълномощника на ищеца, видно от която процесуалният представител е запознат с постановено по делото разпореждане № 2427 от 08.05.2025 г., като предвид образуването на множество дела пред Районен съд Велико Търново е поискал да му бъдат дадени разяснения, касателно номера и датата на договора за потребителски 2 кредит, за който се отнасят указанията. Първоинстанционният съдия-докладчик с разпореждане от 09.06.2025 г. /написано на ръка в горен ляв ъгъл на молба с вх.

12924/09.06.2025 г./ е разпоредил същата да му бъде докладвана след връщане на съобщението.

Препис от разпореждане № 2427 от 08.05.2025 г. е връчен на сътрудник на пълномощника на ищеца на адреса на кантората му на 12.06.2025 г.

С обжалваното определение № 1523 от 23.06.2025 г. съдът е върнал като нередовна исковата молба и е прекратил производството по делото като е приел, че с разпореждане от 08.05.2025 г. е оставил исковата молба без движение, което е получено от упълномощения представител на ищеца на 12.06.2025 г., дал е указания, касателно нередовността й, които е следвало да бъдат отстранени в едноседмичен срок, като на ищеца са указани последствията от неизпълнение в цялост и в срок на дадените указния, които не изпълнил. Посочил е, че по делото е постъпила молба от 09.06.2025 г., чрез която указанията на съда не са изпълнени, като по делото не е постъпила молба за продължаване срок за поправяне неизправностите. Съдът е посочил, че информацията, която ищецът е искал да му бъде предоставена с молбата от 09.06.2025 г., се съдържа в исковата му молба, въз основа, на която е образувано делото- написана и подписана от същия адвокат.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице- ищеца по делото, имащ правен интерес да атакува неизгодното за него първоинстанционно определение. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт с оглед разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Ищецът е този, който индивидуализира предмета на иска чрез посочване на правопораждащите юридически факти, обстоятелства, въз основа на които се основава искането му, петитум и страни. С исковата молба в конкретния случай са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т.11 ЗПК и чл. 19, ал.

4 ЗПК и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за възстановяване на суми недължимо платени от ищеца над размера на главницата касателно Договор за 3 потребителски кредит № 2873196 от 22.11.2023 г. сключен между ищеца Д. К. Д. и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД. При първия от двата иска - обявяване недействителност на договор за потребителски кредит цената му се определя от общия размер на плащанията по него- видно от исковата молба по делото в същата се съдържат твърдения, касателно сочените обстоятелства, а именно общ размер на предоставения креди- 1 000.00 лева, общ размер на погасителните вноски- 1016.67 лева, поради което настоящи въззивен състав намира, че указанията, касателно нередовността на исковата молба, обективирани в разпореждане № 2427 от 08.05.2025 г. са неправилни, доколкото в нея се съдържа посочване на общия размер на дължимите плащания по процесния договор за кредит. Действително както правило е приела предходната съдебна инстанция в разпореждане № 2427 от 08.05.2025 г., касателно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за възстановяване на суми недължимо платени от ищеца над размера на главницата в исковата молба липсва посочване на цената на иска, както и липсват твърдения, относно платени от ищеца каквито и да било суми по процесния договор. При констатирана нередовност исковата молба, каквато в случая е налице, касателно втория иск-, съдът е длъжен да даде указания на ищеца за отстраняването й. Указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК следва да са конкретни, точни и ясни и само тогава, тяхното неизпълнение, съставлява законово основание за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК.

Неизпълнението на неточни, неясни или неправилни указания не влече неблагоприятни за ищеца последици и не е основание за връщане на исковата молба. В тази връзка въззивният съд, който ревизира акта на първата инстанция по чл. 129, ал. 3 ГПК, действайки в условията на пълен въззив, следва преди всичко да провери дали исковата молба е била изначално нередовна респ. дали дадените указания за поправянето й са били правилни и изчерпателни. Ако преценка на първостепенния съд за нередовност на исковата молба е била неправила, дадените от него указания по чл.

129, ал. 2 ГПК са незаконосъобразни, поради което тяхното неизпълнение в определения срок не дава основание за връщането й по чл. 129, ал. 3 ГПК. Съответно ако исковата молба е била нередовна и указанията за поправянето й са надлежно дадени, при проверка правилността на акт за връщането й, на изследване от въззивната инстанция подлежи въпроса дали констатираните нередовности са били отстранени от ищеца съобразно посоченото му от съда.

В конкретния случай, както вече беше посочено, настоящият съдебен състав намира, че указанията на първоинстанционния съд, касателно иска с правна квалифиакция чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т.11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК относно липсата на посочване на общия размер на дължимите суми по процесния договор, което в случая е и цена иска, са неправилни, доколкото посочване на тези обстоятелства има в исковата молба.

Неизпълнението на неправилни указания не влече неблагоприятни за ищеца 4 последици и не е основание за връщане на исковата молба в тази й част.

Не така стои въпросът, касателно втория предявен с исковата молба иск по чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за възстановяване на суми недължимо платени от ищеца над размера на главницата, тъй като липсва каквото и да е посочване на сумите, както и не са изложени твърдения за плащане на такива в исковата молба, сезираща съда. По изложените съображения, съдът намира, че по този иск пъровинстанционния съд е дал конкретни и правилни указания за поправяне на исковата молба, в тази й част. Следва да бъде разгледано възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, касателно невъзможността да узнае дадените указания, за кое конкретно дело, съответно за кой договор за потребителски кредит се отнасят. Видно от доказателства по делото исковата молба и приложенията към нея са подадени чрез ССЕВ на 02.05.2025 г., като в заглавието на съобщението са посочени номер на договор и датата му. Доказателствено необезпечени са твърденията на процесуалния представител на ищеца, че не е можел да узнае за какво конкретно се отнасят указанията на съда доколкото молбата му с искане за получаване на разяснения е с вх. № 12925 от 09.06.2025 г., а съобщението за постановеното разпореждане /лист 46 от първоинстанционното дело/ с указанията на съда и самото разпореждане № 2427 от 08.05.2025 г. са връчени на негов сътрудник едва на 12.06.2025 г. Очевидно преди тази дата обаче процесуалният представител на страната е могъл да се снабди с информация, касателно постановения съдебен акт, съответния номер на делото, поради което е имал и възможност да се информира своевременно и относно входящия номер на исковата му молба, доколкото както вече беше посочено същата е подадена чрез ССЕВ, с посочване в заглавието на индивидуализиращите белези на договор за потребителски кредит, съответно чрез входящия номер на исковата молба да изведе информация за конкретното образувано дело- номера му и да разбере за кой потребителски кредит се отнасят указанията на съда по процесното дело. Същата информация би могъл да получи и чрез справка в деловодството на първоинстанционния съд. По изложените аргументи съдът намира атакувания първоинстанционен съдебен акт за връщане на исковата молба в тази й част за правилен и законосъобразен, доколко дадените указания са ясни и конкретни и съответно констатираната нередовност не е отстранена в преклузивния за това срок и като е върнал исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите й по втория предявен иск, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.