Решение № 19662 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19662 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110105665 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮАБ С.ком“, дружество регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република Литва (SECR) с рег. № *********, представлявано от Т.В срещу „ГП А.“ ЕООД.

Производството е образувано по искова молба на „ЮАБ С.ком“, дружество регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република Литва (SECR) с рег. № *********, представлявано от Т.В срещу „ГП А.“ ЕООД, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно чл. 5, §1, б. „в“, вр. чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за установяване съществуването на вземане за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за вреди за отменен полет IV802 по направление по направление Прищина (PRN) – Евроаеропорт Базел-Мюлуз-Фрайбург (BSL), пристигащ по разписание в крайния си пункт на 12.02.2025 г., 19:30 ч. (местно време), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35888/2025 г. по описа на СРС, 35 състав.

Ищецът „ЮАБ С.ком“, твърди, че пътникът Ф.Кй е имал сключен договор за въздушен превоз с авиопревозвача „ГП А.“ ЕООД, по силата на който последният се задължил да превози пътника с полет ***** по напревеление Прищина (PRN) – Евроаеропорт Базел-Мюлуз-Фрайбург (BSL), пристигащ по разписание в крайния си пункт на 12.02.2025 г., 19:30 ч. (местно време). Посочва, че авиокомпанията потвърдила резервацията на пътника, като процесният полет впоследствие бил отменен, което довело до невъзможност пътникът Ф.Кй да стигне до крайната си дестинация, поради което за него възникнало право да иска обезщетение на основание 1 чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., което било нормативно определено и се изчислявало според разстоянието. Твърди, че в случая разстоянието било до 1500 км, което попадало в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., поради което обезщетението било във фиксиран размер от 250 евро. Твърди се, че с договор за цесия пътникът прехвърлил на ищеца „ЮАБ С.ком“ вземането си срещу авиокомпанията-ответник в настоящото производство. Излага, че на 14.02.2025 г.

„ЮАБ С.ком“ е изпратил от авиокомпанията уведомление за сключената цесия и покана за доброволно заплащане на паричното обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., но плащане не последвало. С оглед предходното ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което било образувано ч. гр. д. № 35888/2025 г. по описа на СРС, 35 състав. Поради подадено от длъжника-ответник възражение по чл. 414 ГПК на ищеца било указано, че може да предяви иск относно вземанията си, поради което последният подал настоящия иск. Претендира разноски.

Ответникът „ГП А.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор за въздушен превоз с пътника, посочени от ищеца. Сочи, че след излитане на въздухоплавателното средство е възникнал технически проблем, свързан с неизправност в авиационната система на самолета, поради което е било взето решение същият да се върне обратно на летище Прищина. Поддържа, че след извършена преценка въздухоплавателното средство било изведено от експлоатация и обявено в т. нар. състояние „Aircraft on Ground“ – самолет, спрян от полети, което означавало, че до отстраняване на възникналата неизправност същото не би могло безопасно да продължи изпълнението на полетите. Аргументира, че в случая не ставало въпрос за обикновено оперативно забавяне или организационен проблем, а за внезапно възникнала техническа неизправност, свързана с безопасната експлоатация на самолета, за което към настоящия момент ответното дружество извършвало допълнителна вътрешна проверка. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 5, §1, б. „в“, вр. чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за въздушен превоз с твърдените параметри (направление, дата и час на планирано излитане и кацане), че ***** по напревеление Прищина (PRN) – Евроаеропорт Базел-Мюлуз-Фрайбург (BSL), пристигащ по разписание в крайния си пункт на 12.02.2025 г., 19:30 ч., е бил отменен, разстояние до крайната дестинация до 1500 км, че е налице валидно сключен договор за прехвърляне на вземането, както и че длъжникът е уведомен за извършената цесия.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за наличието на извънредни обстоятелства, а именно – внезапно възникнал технически проблем, свързан с неизправност в авиационната система на самолета, изпълняващ процесния полет.

В случая с доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че лицето Ф.Кй е пътник, който е следвало да пътува по 2 дестинация от летище до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника е бил обвързан от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътник, че същият е изпълнил задълженията си по договора, като се е явил навреме за полета, заплатил е възнаграждението за същия, че полет ***** по напревеление Прищина (PRN) – Евроаеропорт Базел-Мюлуз-Фрайбург (BSL), пристигащ по разписание в крайния си пункт на 12.02.2025 г., 19:30 ч., е бил отменен, както и че разстоянието между двете летища е до 1500 км, поради което и размерът на обезщетението е 250 евро.

От приложената по делото форма за възлагане от 13.02.2025 г. се установява, че пътникът Ф.Кй е прехвърлил на ищцовото дружество ЮАБ С.ком вземането си по Регламент 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на полет 802 от 12.02.2025 г., извършван от „ГП А.“ ЕООД.

С оглед на гореизложеното, спорът по делото се свежда единствено до това дали закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение (чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета).

В т. 14 от Преамбюла на Регламент (ЕО) №261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета се изброяват неизчерпателно „извънредните обстоятелства“, водещи до ограничаване на задълженията на въздушния превозвач, а оттам и до освобождаването му от отговорност за отмяната/закъснението на полетите. Това са обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори и при вземане на всички разумни мерки политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според т. 15 извънредни обстоятелства са налице и тогава, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Касае се за събития, които не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол поради своето естество или произход, като тези две условия трябва да са налице кумулативно (дело № С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane, дело С-28/20, Airhelp).

В тежест на превозвача е да докаже по делото, че във всички случаи, дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл, освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент, да избегне закъснението/отмяната (дело № С-315/15, М.Р. и J.R срещу Travel S. a. s.). в случая по делото ответникът единствено твърди възникнал технически проблем, свързан с неизправност в авиационната система на самолета, поради което се наложило самолетът да се върне в Прищина. Въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест и дадените указания, от ответната страна не са представени 3 каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдения за възникнала техническа повреда като причина за отмяна на процесния полет.

С оглед на гореизложеното, установяват се всички елементи от фактическия състав на спорното материално право, поради което в полза на ищеца е възникнало право на обезщетение в размер на претендираната сума. Ответникът не доказа погасяване на задължението. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.

Ищецът претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на 12,78 – държавна такса в исковото производство, адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро за исковото производство, 12,78 евро – държавна такса в заповедното производство, 205 евро – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 7,67 евро – държавна такса по в.ч.гр.д. №10012/2025 г. по описа на СГС. Представени са доказателства за извършване на разноските, поради което искането следва да бъде уважено в пълен размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЮАБ С.ком, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер *********, с адрес в *****, срещу „ГП А.“ ЕООД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет IV802 за пътник Ф.Кк, по направление Летище Прищина – летише Базел-Мюлуз-Фрайбург, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2025 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 35888/2025 г. по описа на СРС, 35 състав.

ОСЪЖДА „ГП А.“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на ЮАБ С.ком, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер *********, с адрес в ***** сумата в размер на 217,78 евро – разноски в исковото производство, сумата в размер на 217,78 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №35888/2025 г. по описа на СРС и сумата в размер на 7,67 евро – държавна такса по в.ч.гр.д. №10012/2025 г. по описа на СГС.

4

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.