Решение № 615 от 17.12.2019, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№…

17. 12.

2019г. гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ

ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ

ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

Секретар ПЕТЪР ПЕТРОВ

Прокурор ………………… като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №892 по описа за 2019 год.

ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „*** „ЕАД с ЕИК*** срещу Решение № 1310/ 15. 07. 2019 г. по гр. д. № 5073/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Въззиваемата страна А. Н. М. чрез адв.П.К. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е отхвърлил предявения иск от *** ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София ***, бул. ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. - изп. директори, чрез пълномощник юрк.А.Б., против А.

Н. М., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415, по реда чл. 422 от ГПК и цена на иска 1378, 27 лв, като неоснователен и недоказан и е обезсилил Заповед № 5486 / 30. 10.

2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. д. № 8418 / 2017 г.

Районният съд е осъдил на основание чл. 78 от ГПК, *** ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София ***, бул. ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. - изп. директори, чрез пълномощник юрк.А.Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, направените разноски по делото за ДТ в размер на 30 лв.

За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че за договора за цесия между въззивния жалбоподател и неговия праводател не е уведомен по надлежния ред длъжникът, поради което цесията не е произвела правно действие спрямо него. На това основание районният съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

От доказателствата по делото става ясно, че длъжникът не е уведомен по надлежния ред от цедента за сключения договор за цесия с въззивника. Такова уведомяване не е направено и в заповедното производство, като съдът е указал на въззивника да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК

(когато длъжникът е уведомен по реда на чл. 47 ГПК). Съдът приема, че длъжникът е надлежно уведомен с връчване преписа от исковата молба на особения представител на ответника (длъжника) в първоинстанционното производство, което е станало на 19. 02. 2019 г. ( уведомление на лист 55 от делото). От този момент ответникът е бил уведомен като длъжник за извършената цесия. На лист 16 от гр. д. № 5073/ 2018 г. по описа на ПРС е представено пълномощно от цедента в полза на цесионера, като последният е упълномощен да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които цедентът е прехвърлил на цесионера. Въз основа на това пълномощно и подадената от цесионера искова молба ведно с уведомленията към длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД съдът приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия и съответно на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията по отношение на длъжника е произвела правното си действие. В тази смисъл е Решение № 78 от 09. 07. 2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/ 2013 г., ІІ т.о., ТК, съгласно което изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По тези съображения съдът счита, че неправилно районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че цесията не е произвела правното си действие по отношение на длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че следва решението на районния съд да бъде отменено изцяло, като следва във въззивното производство да се произнесе по основателността на предявения иск.

От доказателствата по делото е видно, че страните са сключили Договор за паричен заем № *** на 16.

04. 215 г. за сумата от 700 лева със срок на заема шест месеца, с размер на погасителната вноска в размер на 130, 65 лв. с брой на шест месечни вноски, с фиксирани дати на месечните вноски , както последната вноска и краен срок на договора е 13. 10. 2015 г. Страните са фиксирали годишен лихвен процент от 40 %, годишен процент на разходите на заема от 49, 03 % и общ размер на всички плащания 783, 90 лв.

В хода на съдебното дирене в първоинстанционното производство е допусната съдебно- счетоводна експертиза, от която е видно, че за периода от 16. 05. 2015 г. ( първата погасителна вноска) до 27. 10. 2017 г. ( датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) длъжникът е направил една погасителна вноски от 83, 00 лв., които са отразени в системата на цедента. Вещото лице е установило, че размерът на задължението след плащане на сумата от 83, 00 лв. е 1378, 27 лв., от които главница в размер на 700 лв.; договорна лихва в размер на 83, 38 лв.; такси в размер на 18, 00 лв.; неустойки в размер на 412, 30 лв. и дължими лихви за забава за периода от 01. 03. 2016 г. до 27. 10. 217 г. в размер на 164, 59 лв.

Ответникът с писмения отговор на исковата молба е изложил доводи за нищожност на клаузи от договора за кредит. Твърди се, че сключеният договор за кредит е в противоречие с разпоредбата на чл. 5 от ЗПК, като кредиторът не е предоставил информация на потребителя предварително във формата на стандартен европейски формуляр, посочващ информация за потребителските кредити. Действително в договора е отразено, че той се сключва въз основа на стандартен европейски формуляр, като такъв не е представен по делото. Съдът приема, че не е спазена разпоредбата на чл. 5