Решение № 39 от 18.02.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. гр.Велинград, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско дело № 20215210100423 по описа за 2021 година

Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от ЮЛ. Б. Ц., чрез адв.В.Г.- САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.

"България” №81, вх. В, ет. 8, против С. Б. К., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Осма“ № 18.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: 205.15 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени с „БТК” ЕАД, както и 50,78 лева –мораторна лихва, за заплащането на които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1068/2020г. на ВлРС.

Ищецът твърди, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16043921001, между ответника С. Б. К., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД /БТК/, ЕИК: 831642181, а именно Договор за мобилни услуги от 28.08.2017 г. с план SMART М за мобилен номер **********, Договор от 28.08.2017г. за ползване на абонамента SMART М и SMART L+ за мобилни номера *** и ***, Договор от дата 06.10.2017г. за абонамента към ползвания мобилен номер **********, съгласно които били издадени фактури обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, на стойност 205.15 лв., а именно: Ф.

№1242966736/08.03.2018г.,Ф.№1244645745/08.04.2018г., Ф. № 1246323385 от 08.05.2018г. и 1

Ф.№1248049755/09.06.2018г. за периода от 08.02.2018г. до 08.06.2018г.

-За отчетен период на потребление 08.02.2018 - 07.03.2018г., операторът бил начислил на потребителя за незаплатена услуга сума в размер на 83.59 лв. с ДДС, обективирани във ф.№ 1242966736/08.03.2018 г., от които: За използвани Мобилни услуги 69.66 лв., без ДДС; ДДС ставка и сума 20% - 13.93 лв., но след постъпило плащане от страна на длъжника, от мобилните услуги била приспадната сума в размер на 37.84 лева, при което за горепосочения отчетен период претендира незаплатения остатък от 45,75 лв. с ДДС за потребеени мобилни услуги.Дължимата сума била платима в срок 25.03.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-За отчетен период на потребление 08.03.2018г. - 07.04.2018г., операторът начислил на потребителя за незаплатена услуга сума в размер на 82.91 лв. с ДДС, обективирани във ф.

№1244645745/08.04.2018 г., от които: За ползвания мобилен номер ***: SMART L+ 24.99 лв. без ДДС; Отстъпка "10% Месечен абонамент" -2.50 лв.;

За ползвания мобилен номер ***: SMART М 13.32 лв. без ДДС;

Допълнителни 100МВ 0.83 лв.; Допълнителни 100МВ 0.83лв.;

За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв. без ДДС Допълнителни 100МВ 0.83 лв.; Допълнителни 100МВ 0.83 лв; Допълнителни 100МВ 0.83 лв.;

За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв.; Допълнителни 100МВ 0.83 лв.;Допълнителни 100МВ 0.83 лв.;Допълнителни 100МВ 0.83 лв.

Общо ДДС ставка и сума 20% 13.82 лв. Дължимата сума била платима в срок до 25.04.2018 г.

-За отчетен период на потребление 08.04.2018 - 07.05.2018 г., операторът начислил на потребителя за незаплатена услуга сума в размер на 74.94 лв. с ДДС, обективирани във ф.№ 1246323385/08.05.2018 г., от които: За ползвания мобилен номер *** - 24.99 лв. без ДДС; Отстъпка "10% Месечен абонамент" -2.50 лв.;

За ползвания мобилен номер ***: SMART М 13.32 лв. без ДДС.

За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв. без ДДС.

За ползвания мобилен номер **********: SMART М 13.32 лв. без ДДС.

Общо ДДС ставка и сума 20% 12.49 лв. Дължимата сума била платима в срок до 25.05.2018 г.

- За отчетен период на потребление 08.05.2018 - 07.06.2018 г., операторът начислил на потребителя за незаплатена услуга сума в размер на 1,55 лв. с ДДС, обективирани във ф.

№ 1248049755/09.06.2018 г., от които: За ползвания мобилен номер ***: Отстъпка "10% Месечен абонамент" 1.29 лв.; ДДС ставка и сума 20% 0.26 лв. Дължмата сума била платима с срок до 25.06.2018 г.

- За отчетен период на потребление 08.06.2018 - 07.07.2018 г., операторът отразил не 2 заплатения баланс от предходни периоди, обективиран във ф.№ 1248049755/09.06.2018 г.

Настоява се на това, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 205.15 лв., фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 03/2018г., 04/2018 г., 05/2018 г. и за месец 06/2018г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обословило правота на БТК да иска заплащането им. А и за ищцовото дружество да претендира, цедираните му незаплатени услуги в размер на 205.15 лв.

Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, които не заплатил. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.

Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В конкретният случай ответникът С. Б. К., ЕГН ********** била подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал мобилни/телефонни номера ***, ***, ********** и **********, но не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок не я заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД- абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.“.

Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;“.

Твърди се, че правото на БТК да иска плащане произтичало от чл.50, във връзка с чл.

43 от ОУ, според които Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги: А от своя страна БТК имал право да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя както и БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор е потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер №16043921001 крайна фактура №1249661249 от 08.07.2018 г., платима в срок до 25.07.2018 г ., с начислена обща сума за плащане в размер на 205.15 лв. - цената, дължима се за 3 потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода . В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не била предмет на настоящото производство. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50 във връзка с чл. 43, т.1 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. В случая датата на деактивация на процесния абонамент била 30.06.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента SMART М за мобилен номер ********** до 28.08.2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 28.08.2017 г., също така не е изпълнил крайния срок за ползване на абонамента към ползвания мобилен номер ********** до 28.08.2019 г., съгласно договор от дата 28.08.2017. г., също така не е изпълнил крайния срок за ползване на абонамента SMART М и SMART L+ за мобилни номера *** и *** до 06.10.2019 г., съгласно договор от дата 06.10.2017. г.

Главницата била формирана като за периода от месец 03/2018г. до месец 06/2018г., като ответницата не била платила месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги. Освен това ответникът дължал отделно и мораторна лихва върху главницата в размер на 50.78 лв. за периода от 25.06.2018г. до 30.11.2020г., начислена върху Фактура № 1248049755/09.06.2018г.

По силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД прехвърлил, а „С. Г.

Груп” ООД станал собственик на вземането спрямо С. Б. К., ЕЕН **********, което в последствие било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С. Е. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.

Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.

И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер вземанията към трети лица не били елемент от тях.

Настоява се на това, че няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранел, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си и да знае на кого да плати. В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно 4 от тях, същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните били избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Е. Труп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието:

Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.Цедентът е декларирал в чл.

3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.