Решение № 23 от 31.03.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 30/2025
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 31.03.2025
- В сила
- 26.04.2025
- Състав
- Анна Петкова Донкова-Кутрова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 210в · Закон за защита на потребителите
- чл. 233 ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д · Закон за защита на потребителите
- чл. 68л ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. К., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20255320200030 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 006373/12.12.2024 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите на „Максима България” ЕООД, ЕИК 131324923 със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. ш. №* ет.*, на основание чл. 210в от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за нарушение на чл. 210в вр. чл. 68л ал. 1 от ЗЗП.
Недоволен от наказателното постановление е останал представляващият санкционирания търговец и е депозирана жалба пред съда в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при нарушения на процесуалноправни норми, излага конкретни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез писмено становище се поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – председателя на Комисия защита на потребителите, редовно призована, пледира за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, 1 поради което и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетел на актосъставителя П. Х. и приложените и приети писмени такива – заповед № 289/04.07.2019г., трудов договор, фискален бон, снимков материал, товарителница, движение на пратка, известие за доставяне, АУАН, констативен протокол, сигнал, покана, уведомително писмо, известие за доставяне, докладна записка, съдът намира за установено следното:
На жалбоподателя е издадена Заповед № 135/20.02.2017 г., с която е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки.
Заповедта е публикувана и общодостъпна на сайта на КЗП - https: //www. kzp. bg/aktove -> "Заповеди за налагане на принудителни административни мерки Януари / Март 2017 г. ". Заповедта е издадена на основание чл. 68л, ал.
1 във връзка с чл. 68в, чл. 68 г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1 предложение 1 от Закона за защита на потребителите, като с нея е била наложена забрана на "Максима България" ЕООД с ЕИК 131324923, при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно:
Търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за бонбони "АIRWAVES", чрез поставен етикет в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с 68 г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.
Заповедта била обжалвана от жалбоподателя, като с Решение № 5420/19.09.2017 г. на АССГ по а. д. № 3563/2017 г. било отхвърлено оспорването на Заповедта, като впоследствие решението било оставено в сила с влязло в сила на 10.04.2019 г. Решение № 5367/10.04.2019 г. по а. д. № 12657/2017 г. на ВАС, VII отделение. Посочените решения са публикувани и публично достъпни на сайта на АССГ и ВАС.
На 23.05.2024г. в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция-Пловдив, постъпил сигнал от потребител В.Л., че при посещение в обект Т-Маркет, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр. К. над 10 пъти е установявал разминаване между цените върху етикетите на стоките и 2 тези, които излизали на касата, като обявените били по-ниски, а тези на касата- по-високи. Посочил и други нередности.
По повод твърденията, изложени в жалбата, на 12.06.2024г. била извършена проверка от служители на Регионална дирекция – Пловдив, в магазин на Т-Маркет, находящ се в гр. К., стопанисван от Максима България ЕООД. В хода на проверката била направена контролна покупка на 3 произволно избрани стоки. При маркирането им на касата било констатирано, че при един от продуктите е налице разминаване между предварително обявената и продажната цена, а именно: Млечен десерт Шоко/Ванилия с играчка 70г е с обявена цена на етикета 1.99лв., а в издадения касов бон № 00000627176/12.06.2024г. продажната цена е маркирана като 2.49лв., т.е. повисока от обявената такава.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К-**** от 12.06.2024 г.
Описаната фактическа обстановка се установява възоснова на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни.
Свидетелката Х. потвърждава направените от нея констатации, като показанията й са в пълно съответствие с констативен протокол № К-**** от 12.06.2024 г., снимковия материал на етикета на млечния десерт и фискален бон, видно от които е налице разминаване между обявената за продажба цена и тази на касата, последната от които е по-висока.
При така приетото от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, не са допуснати и съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в НП, изцяло кореспондира с приетото за установено от съда. В същото от страна на наказващия орган са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. В тази връзка неоснователно се явява възражението в жалбата, доколкото нарушението е описано в пълнота, с посочване на всички съставомерни факти и обстоятелства. Процесната стока млечен десерт Шоко/Ванилия 70гр., за която се твърди да е недостатъчно индивидуализирана, е обявена за продажба от търговеца именно с посочените характеристика, така е отразена и в 3 издадения касов бон, при което не е налице сочената от жалбоподателя неяснота за коя от стоките от богатия асортимент, с който разполагал, е санкциониран. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и относно датата на нарушението, посочена в АУАН. Действително в същия фигурира като такава и 12.07.2024г. От изложените обстоятелства в самия АУАН обаче, в който е посочено изрично, че нарушението е установено с КП**** от 12.06.2024г., че длъжности лица при РД Пловдив са извършили в процесния обект проверката на 12.06.2024г., че в хода на същата е издаден касов бон от 12.06.2024г. която е и несъмнено установената дата на нарушението по делото, се налага единствено възможният и очевиден извод за допусната техническа грешка. Невъзможно е и АУАН да е съставен преди датата на извършване на нарушението. Наличието на техническа грешка обуславя възможността същата да се цени като несъществено процесуално нарушение-нередовност в АУАН, която може, а и е била преодоляна при издаването на НП.
Няма спор по делото, че процесният АУАН е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, дори в самия АУАН е отбелязано, че е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на представляващия дружеството. От доказателствата по делото се установява, че санкционираното лице е надлежно поканено за съставяне на АУАН, при което не е налице соченото нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Изготвеният АУАН е бил надлежно връчен по реда на чл. 233 ал. 4 от ЗЗП и нарушителят не е бил лишен от възможността да депозира възражения, ако е имал такива, при което правото му на защита не е било накърнено.
Жалбоподателят правилно е санкциониран за нарушение на чл. 210в от Закона за защита на потребителите. Фактическият състав на нарушението включва два факта – един предхождащ факт, а именно издаването на Заповед по чл. 68л ал. 1 от ЗЗП и един следващ факт – неизпълнение на издадената заповед. Съгласно чл. 68л ал. 1 от ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Издадената заповед № 135/20.02.2017 г. е била влязла в законна сила и е била предмет на съдебен контрол и се отнася за нарушение на чл. 68д, ал. 1 връзка чл. 68 г, ал. 4 вр. чл. 68в от ЗЗП. Нормата на чл. 68л от същия закон не изисква прилагане на мярката с конкретен административен акт да е времево 4 обвързана с момента на извършване на нелоялната търговска практика.
Достатъчно е нелоялната практика да бъде установена. Видно от съдържанието на издадената заповед, за търговеца е била въведена забрана да представя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки. т. е. на търговеца е било забранено да прилага изобщо в търговската си дейност нелоялна търговска практика, състояща се в представяне на потребителите на невярна и подвеждаща информация досежно цената на стоките, чрез отпечатване върху етикетите им на цена, различна от продажната, като забраната не е обвързана с конкретен вид стока или конкретен времеви период.
Правилно административнонаказващият орган е счел, че е била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 пр. 1 (съдържа невярна информация и съответно е подвеждаща) вр. чл. 68 г ал. 4 вр. чл. 68в от ЗЗП. Съобразно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по смисъла на чл. 68д-68к от ЗЗП. Според чл.
68д ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В случая посочената на етикета цена на стоката не отговаря на действителната цена, на която стоката се продава на касата, при което е налице именно невярна и подвеждаща информация по смисъла на посочената разпоредба. По този начин търговецът е нарушил издадената заповед за нелоялна търговска практика, като е осъществил същата нелоялна търговска практика като тази, която му е забранена със Заповед № 135/20.02.2017 г. и е изпълнил състава на вмененото му административно нарушение.
Не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Нарушението е формално, поради което и наличието или липсата на вредни последици не може да е основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че не е 5 включено в предмета на доказване дали е имало други заблудени потребители за процесните или за други стоки в този или в предходен период.
За нарушение на чл. 210в от ЗЗП е предвидена за юридическите лица имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. В случая, с обжалваното НП е наложена санкция в минималния размер от 3000 лв.
При доказаност на административно-наказателното обвинение и липса на пороци в административно - наказателното производство, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., предвид че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **** г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на „Максима България” ЕООД, ЕИК 131324923 със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. ш.