Решение № 423 от 07.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Велико Търново, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500846 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на М. П. Б. от с.Ц. чрез адвокат С. С. от САК, въззивна жалба е Решение № 159/14.10.2022 г. по гр.д. № 81/2022 г. на РС С. , с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените срещу ЗК „Лев Инс“ АД-гр.София на основание чл.432, ал.1 , вр. с чл. 493, ал.1, т.1 КЗ искове за заплащане на сумата от 2700,64 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени и претърпени в резултат на възникнало на 22.04.2019 г. събитие с характер на ПТП , при което са настъпили повреди по собствения му мотоциклет „С.“ , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 22.04.2019 г. до окончателното й изплащане , с молба за отмяната му и уважаване на исковете с присъждане на направените по производството разноски.

Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради противоречието му със събраните доказателства и материалния закон, тъй-като съдът от една страна е приел , че е доказано обективното основание на главния иск , а от друга- че събитието не е причинено виновно – погрешен извод, следващ от факта, че със споразумение от 22.07.2019 г. застрахователят- ответник е признал виновното поведение на водача на МПС- лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Ч.“, с рег.№ ***- Т. П.а П.а, чиято гражданска отговорност е застрахована при него и се е задължил да изплати на пострадалия ищец обезщетение за неимуществени и имуществени / разноски за лечение / вреди , както и от факта , че с Решение № 144/03.12.2021 г. по в.гр.д. № 379/2021 г. на ВТАС със сила на пресъдено нещо е установено , че му дължи обезщетение за неимуществени вреди, произлезли от същото събитие , т.е. фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ е изцяло осъществен , което положение е задължително / чл.297, чл.298 ГПК/ при 1 разрешаването на настоящия спор.

В с.з. писмено поддържа жалбата.

Ответникът в срока изразил становище по нея . по чл.263, ал.1 ГПК и на устните състезания не е

Изложеното в жалбата налага цялостно повторно въззивно разглеждане на основанието на исковете , чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл. 493, ал.1, т.1 , вр. с чл.432, ал.1 от КЗ, чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – чл.269, изр.2ро от ГПК.

Ищецът твърди, че на 22.04.2019 г. около 19.10 часа в гр.С. , на ул.“33-ти С.ски полк“, в района на № 93 при управление на мотоциклет , марка С., модел „***"*** е претърпял неимуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП , настъпило по вина на водача на лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Ч.“, с рег.№ ***- Т. П.а П.а, чиято гражданска отговорност във връзка с ползването му е застрахована при ответника ЗК „Лев Инс“ АД – гр.София съгласно застрахователна полица № BG22119000381400/30.01.2019 г.

Мотоциклетът е получил повреди . С молба с вх.№ 8367/19.06.2019 г. е предявил претенция пред застрахователя му бъде изплатено обезщетение покриващо тяхната стойност , извършен е оглед , но без последвало плащане. На основание сключено на 09.09.2019 г. споразумение същият му е изплатил по банков път на 07.01.2020 г. обезщетение за претърпените от събитието неимуществени вреди / болки и страдания / в размер на 40 000 лева , както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 426,10 лева , покриващо разноските за лечението му. Поради усложнения от получените травматични увреждания е предявил иск за заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди, което с влязло в сила Решение № 144/03.12.2021 г. по в.гр.д. № 379/2021 г. на ВТАС му е присъдено в размер на 15 000 лева.

Предвид това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника – застраховател да му заплати сумата от 1000 лева , представляваща обезщетение за поправяне на претърпените имуществените вреди относно получените поражения по мотоциклета, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. По реда на чл.214, ал.1, изр.3-то от ГПК искът е увеличен до размер на 2700,64 лева.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер с възражения събитието да е настъпило единствено и само вследствие на противоправното и виновно поведение на ищеца , тъй-като при управлението на мотоциклета си той е нарушил повелителните изисквания на чл. 20 и чл.21, ал.1 от ЗДвП / движил се е с несъобразена и превишена съобразена скорост в населеното място / , а деянието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована / съучастието в ПТП/ е случайно по смисъла на чл.15 от НК, понеже е лишен от възможността да предвиди и предотврати настъпването му ; в т.2.3 на споразумението ищецът изрично е заявил , че е получил цялостна и пълна обезвреда на всички вреди от събитието , като няма и няма да има за в бъдеше никакви претенции към ЗК“Лев Инс“ АД –за неимуществени или имуществени вреди , свързани пряко или косвено с него и отношенията на страните са окончателно уредени.

Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на аксесорния , а освен това , ако и да би се приело/ евентуално/, че първият трябва да се уважи , то обезщетението за забава в размер на законната лихва би се дължало не от деня на събитието / увреждането/ , а от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ или от датата на подаване на исковата молба. Моли да бъдат отхвърлени и присъдени направените по производството разноски .

2

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Фактите от значение за правилното решаване на делото- предмет на изложените в исковата молба и писмения отговор твърдения, са безспорни и документално установени според изискването на чл.154, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд в съгласие с констатациите им в мотивната част на решението, упражнявайки правомощието си по чл.272 от ГПК, препраща към описанието им , без да е нужно да ги повтаря.

Действителната стойност на вредите по смисъла на чл. 386, ал.2, чл.499 ал.2 от КЗ , определена със заключението на приетата по делото и неоспорена съдебна техникооценъчна експертиза възлиза на сумата от 2700,64 лева/ отразяваща обезщетението , което би се заплатило , ако е налице основание за това в хипотезата на тотална щета съгласно чл.390, ал.2 от КЗ: увреждане при което разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто действителната пазарна стойност на моторното превозно средство/ .

Спорен е въпросът дали съществува претендираното и отречено право на обезщетение за стойностно поправяне на претърпените от ищеца имуществени вреди във връзка с получените в резултат на събитието повреди/ функционални поражения/ по управлявания от него мотоциклет?

Отговорът е отрицателен .

Доколкото по делото ответникът не е бил доказателствено грижлив/ предприемчив/ да установи с достатъчна убедителност по смисъла на чл.154, ал.1, вр. с чл.

131, ал.2, т. 5, чл.146, ал.1, т.1 от ГПК посредством изготвяне и изслушване на заключение на автотехническа експертиза, евентуалната основателност на възраженията си събитието да е настъпило единствено и само вследствие на противоправното и виновно поведение на ищеца / в подкрепа на твърдението , че при управлението на мотоциклета си той е нарушил повелителните изисквания на чл. 20 и чл.21, ал.1 от ЗДвП- движил се е с несъобразена и превишена скорост в населеното място /, а деянието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована/ съучастието му в пътно транспортно произшествие по обективен показател/ е случайно по смисъла на чл.15 от НК/ понеже е бил лишен от възможността да предвиди и предотврати настъпването му/, вината на втория не може да бъде изключена.

Това е така, защото обществения разум, въплътен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения по пътищата между моторни превозни средства и между тях и хора, тъй-като те довеждат до травми, смърт и повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП.

Самият факт на ударно съприкосновение между двете моторни превозни средства като правно оценъчно градиво съдържа логическа тежест за предполагаемо наличие на небрежна вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице/ а е налице , защото както бе казано по горе – сблъсъците по пътищата не са позволен факт/, още повече, че предположението е установено с нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД . Схващана по един абстрактен мисловен модел като неполагане на онази дължима грижа , която даден физически правен субект е могъл или е бил длъжен да положи, а не го е направил или не го е направил в достатъчна мяра , вината се приема , че съществува, ако доказателствата не оборват предположението. То би било оборено , ако с влязла в сила присъда водачът на лекия автомобил бе оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“ а“ и б.“б“ , вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй-като присъдата е задължителна за гражданския съд , който разглежда гражданските последици от деянието относно дали е извършено , неговата противоправност и вината на дееца - чл.300 3 от ГПК. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 , вр. с чл. 24, ал.1 от НПК по случая не е обявено от гражданския процесуален закон за юридически факт / основание / подчиняващ / що правораздавателната воля на гражданския съд на приетото в него становище на прокурора. Затова с цел да се изяснят обстоятелствата , при които се е случило събитието , оборването е могло да стане единствено чрез заключение на вещо лице, тъй-като по начало то е доказателствено средство с висока степен на доверителност с оглед подпомагането /със знанията на науката, изкуството , занаятите и други/ на убеждението на съда относно фактите и логическата им и причинна връзка – чл.195, ал.1, чл.162 от ГПК.

Вярно е, че с факта на сключване на споразумението, имащо характер на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ответникът- застраховател логически подразбираемо се счита да е признал, че са причинени виновно от лицето , чиято гражданска отговорност във връзка с ползването на лекия автомобил е обект на застраховане при него съгласно чл.477, ал.1, ал.2 от КЗ.

Признанието няма как да не обхваща и положението , т.е. че поведението му е деликтен правопораждащ юридически факт - източник на всички вреди, произлезли от събитието/ не само тези- предмет на споразумението/.

Вярно е също така , че този деликтен правопораждащ юридически факт като основен елемент в хипотезата на нормата на чл.

493, ал.1, т.1, вр. с чл.432, ал.1 от КЗ , уреждаща правото на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя , се счита установен между страните с влязлото в сила Решение № 144/03.12.2021 г. по в.гр.д. № 379/2021 г. на ВТАС / 298, ал.1 от ГПК/ и този факт не може да бъде отричан от друг съд, който разглежда други вредоносни последици от него / аргумент от чл.297 от ГПК/.

Разгледаните положения обаче не дават основание да бъде уважен главния иск.

Този неблагоприятен за ищеца правен извод следва от факта на изрично направеното от него изявление в т. 2.3 на спогодбата, че е получил цялостна и пълна обезвреда на всички вреди от събитието/ не само тези – неин предмет !/ , като няма и няма да има за в бъдеше никакви претенции към ЗК“Лев Инс“ АД –за неимуществени или имуществени вреди , свързани пряко или косвено с него и отношенията на страните са окончателно уредени.

Изявлението не е нищо друго освен отказ от правото на обезщетение за поправяне на вредите , свързани с повредите по моторното превозно средство , равнозначен на поето задължение да не търси такова занапред при никакви обстоятелства. Този отказ следва да се разглежда/ тълкува/ като негова отстъпка , явяваща се елемент от типичното съдържание на спогодбата / взаимните отстъпки на страните / - чл.365, ал.1 от ЗЗД, довела до погасяване на вече възникналото му право на обезщетение – чл.365, ал.2, изр.1-во от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8874a46-5407-4f69-95e7-0706489ee3f9