Решение № 18 от 27.05.2014, Районен съд - Ивайловград

Р Е Ш Е Н

И Е

№ /27.05.2014г., гр.Ивайловград

Ивайловградският районен съд, на четиринадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

Председател: Таня Киркова

При секретаря М. Йораднова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 124 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на В.И.П., ЕГН-**********

***– Ивайловград. Претендира се ОТМЯНА НА

УВОЛНЕНИЕ и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА, както и ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по чл.225, ал.1 от КТ.

С исковата си молба ищцата въвежда следните твърдения, на които основава накърнените си права: По силата на трудов договор №12/02.02.2011год. заемала длъжността „Директор на Дом за стари хора” в гр. Ивайловград. Със Заповед №729/27.11.201Згод. на Кмета на Община- гр.Ивайловград на основание чл.ЗЗО, ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение с Общината поради дисциплинарно уволнение.

Намира посочената Заповед за незаконосъобразна, а извършеното с нея дисциплинарно уволнение - незаконно, по следните съображения:

Уволнението й било извършено заради това, че според работодателя била допуснала системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.3, пр. 1 от КТ. Системните нарушения били посочени в четири пункта на мотивите на заповедта, всеки от който съдържал описанието на едно нарушение, а пункт 3-няколко отделните нарушения. Счита, че само на формално правно основание би могло да се приеме, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта била издадена след изтичане на срока по чл.194, ал.1 от КТ. Уволнението, като вид дисциплинарно наказание по дефиницията на чл.188, т.З от КТ, можело да бъде наложено не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и до една година от извършването му. От посочената в Заповедта дата на извършване, респ. констатиране на всяко от нарушенията, било видно, че до издаването й са изтекли повече от два месеца - най-късното от тях, това по т.4, било извършено и установено през месец август, 201Згод., а Заповедта за дисциплинарно уволнение била издадена на 27.11.201 Згод.

Намира, че уволнението й е незаконно, преценено и по същество: Твърди, че не е допуснала отразеното в т.1 нарушение. През месец април,2013год. действително били на посещение по своя инициатива в Дома за стари хора посочените три лица, които го надарили с кафе машина. Посещението им било след работно време, когато съобразно утвърдения график на работа за месец април 201Зг. нямало присъствуващо лице от медицинския персонал, а само санитарка, поради което била изпълнена и нарочната й заповед за начина на отразяване на посещенията в дома под №79А от 07.12.2012г. Затова и не било налице виновно нарушение на трудовата дисциплина. Отрича да е допуснала нарушението по т.2 от Заповедта. Относно нарушенията по т.З - в

ДСХ действително била извършена комплексна проверка от комисия, назначена от ИД на „Агенцията за социално подпомагане”, /АСП/, за времето от 22.07. до 24.07.2013год., за която проверка бил съставен Констативен протокол, съдържащ оценки и предписания. Констативният протокол относно съществените елементи от дейността на ДСХ - Ивайловград съдържал положителни оценки, като съдържал и констатации относно неточности в дейността спрямо конкретни разпоредби на социалното законодателство.

Домът бил създаден през 2011 год. и тя била назначена на заемата до уволнението длъжност едва на 02.02.2011год., т.е. към момента на проверката домът функционирал твърде кратко време - от малко повече от две години. За този период от време, както и предвид естеството на работа, било невъзможно да не бъдат открити пропуски. Констатираните такива отстранила своевременно и в дадените й срокове.

Наистина, посочените в този пункт на заповедта нарушения били извлечени от констатираните нарушения на Комисията от АСП, но в срок били отстранени и отстраняването им станало месеци преди издаване заповедта за дисциплинарно уволнение за същите тези нарушения.

Относно нарушенията по т.4 от Заповедта не смята, че е допуснала виновно нарушение на заповед на Кмета на Община-Ивайловград, като назначила на срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.З от КТ санитарката Д. П.. Това назначение се наложило в спешен порядък, пред вид факта, че от три санитарки в дома едната била в платен годишен отпуск, другата представила болничен лист за сравнително продължителен период на временна нетрудоспособност и на работа останала една единствена санитарка, която не било възможно да работи денонощно за срок по-голям от две седмици. Това наложило назначаването временно на друга санитарка, с което си действие съхранила интересите на пребиваващите и работещите в дома, а с нищо не ги увредила. Счита, че описаните нейни действия в

Заповедта, квалифицирани като нарушения, които е извършила, не съставлявали такива, в едната си част защото обективно не били извършени, в другата си част - не съставлявали действия, които да увреждат по какъвто и да е начин интересите на работодателя и в третата си част - нямали характера на виновно нарушение на трудовата дисциплина. Затова и санкционирането й като служител с най-тежкото дисциплинарно наказание, било незаконно.

Заповедта, с която е дисциплинарно уволнена била незаконосъобразна и затова защото, макар да сочи, че при издаването й е спазена разпоредбата на чл.189 от КТ, това не било така: Запознаването със съдържанието на Констативния протокол, съставен от Комисията при АСП, оставяло ясното впечатление, че в значителната си част констатациите били добри и много добри и то относно съществените елементи от дейността на ДСХ. Останалите констатации имали характера на забелязани пропуски в работата, съответно съпроводени с предписания за отстраняването им. Отстранила ги в срок.

Нямала наложени досега никакви дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина.

При тези обстоятелства било очевидно, че работодателят при определяне на дисциплинарното наказание не взел пред вид тежестта на нарушенията, защото, дори и да се приемело, че има такива, те били незначителни, както и конкретните обстоятелства, при които са извършени, нито пък данните за личността й като служител. Само това нарушение на нормата на чл.189 от КТ също било самостоятелно основание за отмяна на уволнението като незаконно.

Ако съдът уважи главното й искане за отмяна на незаконното уволнение, моли да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност – „Директор на Дома за стари хора” в гр.Ивайловград, а така също и да й бъде заплатено обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения за времето, през което не е заемала тази длъжност, считано от 27.11.201Згод., от които да се приспадне по-ниското възнаграждение от 340,00 лева, което получавала на новата си длъжност във „В и К" - ЕООД-гр.Ивайловград. Получаваното месечно брутно трудово възнаграждение за месеца преди уволнението, възлизало на 600лв. за период от 6 месеца и то се равнявало на 3600лв. От тази сума следвало да се приспадне сумата от 340,00 лева по 6 месеца или общо 2040,00 лева, т.е. претендира да й бъде присъдена разликата в общ размер от 1960,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уволнението й-27.11.201Згод.

Ето защо моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно дисциплинарното й уволнение, извършено със Заповед №729/27.11.201Згод. на Кмета на Община-гр.Ивайловград и да го отмени като такова, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност – „Директор на Дома за стари хора” в гр.Ивайловград и на основание чл.225 от КТ да осъди ответника да й заплати сумата от 1960,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.201Згод. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В сроковете по чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор. Такъв е входиран в РС – Ивайловград на 30.01.2014г., а определението за насрочване на делото е изготвено съгласно чл.312 ал.1 от ГПК на 28.01.2014г.. В първото съдебно заседание пълномощникът на ответника – адв. К. заяви, че отговорът е представен на 27.01.2014г., което било посочено изрично в него.

Поради нечетливо отбелязване върху пощенския плик датата на изпращане на отговора, бе назначена графологична експертиза, която установи, че отпечатъците на пощенското клеймо върху двете пощенски марки на плика, съдържащ отговора на исковата молба, са поставени с печата на офиса на Български пощи в с.Свирачи, общ.Ивайловград, като датата на пощенското клеймо е „27.12.2013г.”, което не кореспондира със заявеното от ответника в отговора, че исковата молба е входирана с №11-00-1/02.01.2014г., и отговорът е представен на 27.01.2014г. в ИРС.

В пътувалия повече от месец от с.Свирачи до гр.Ивайловград писмен отговор, ответната страна оспорва изцяло предявените искове. Излага аргументи относно неоснователност на заявените от ищцата претенции. Подробно и многократно се описват посочените в Заповед №729/27.11.2013г. мотиви и тези в исковата молба, като последните се отхвърлят. Акцентира се на обстоятелството, че моментът на откриване на последното – четвърто нарушение е 18.11.2013г., когато кметът узнал за сключения срочен трудов договор №1/07.08.2013г., без това да е съгласувано с него съгл. т.1 на заповед №354/29.08.2011г. на кмета на Общината. Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове с правно основание чл.344 ал.1, т.т.1, 2 и 3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ като неоснователни. Моли да им бъдат присъдени деловодни разноски.

В съдебно заседание и писмена защита ищцовата страна излага допълнителни съображения.

Не приемат становището на процесуалния представител на ответната страна, че щом последното от извършените нарушения, това по т.4 от заповедта е узнато от Кмета на Общината през месец ноември,2013год. и тъй като се касае до системни нарушения по чл.187,т.З пр.1 от КТ, а последното било в рамките на изискуемия се срок по чл.194,ал.1 КТ срок, то императивният срок не бил изтекъл. Ограничителният за работодателя срок за налагане на наказанието, визиран в чл.194 ал.1 КТ, касаел този на откриване на нарушението. Системните нарушения били уволнителното основание по чл.190, ал.1,т.З, но въведеният преклузивен срок бил ОТНОСИМ НЕ КЪМ ОСНОВАНИЕТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР, А КЪМ ВЪЗМОЖНОСТТА

ЗА САНКЦИОНИРАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

Счита, че е изтекъл и срокът за последното от посочените нарушения, пред вид постоянния почти ежедневен контрол и надзор, който кметът упражнявал върху ДСХ и специално върху дейността на директора му, което личало и от приложените към исковата молба писмени доказателства. Но дори и да се приемела тази дата на узнаване, налице било вече само едно нарушение, което не покривало уволнителното основание по чл.190 ал.1,т.З от КТ откъм системност и в тази част заповедта се явявала материално незаконосъобразна, поради което моли съдът само на посоченото основание да уважи иска за отмяна на незаконно уволнение.

Извън формално материално-правното основание за отмяна на уволнението като незаконно, излага мотиви и по същество. Тежестта на доказване лежала върху ответника, както да установи, че описаното съставлява нарушение на трудовата дисциплина, така и че то е извършено виновно. Намира, че такова доказване ответникът не е провел. Отговорът не съдържал никакви оспорвания и доказателствени твърдения, нито ангажирал оспорващи доказателства. Било ангажирано едно единствено гласно доказателство, като от показанията на разпитаната свидетелка станало ясно, че тя не е извършвала реална проверка налице ли е нарушението по т.4 от заповедта, извън документалната.

Моли съдът да уважи изцяло предявените искове, както и направените по делото разноски.

По делото са постъпили писмени бележки от пълномощника на ответната страна, в които подробно аргументира законосъобразността на процесната заповед №729/27.11.2013г. Излага детайлни съображения за спазени изисквания разпоредбите на чл.190 ал.1 т.3 , чл.189 , чл.194 от КТ. Обширно сочи съдебна практика, която намира, че касае настоящия казус. Оспорва изцяло предявените съединени искове, претендира деловодни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ПО ДЕЛОТО

Разпечатката съдържа 34 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b886e70f-4723-41b3-ab47-aea0352b305b