Решение № 2353 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2353 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507510 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20073570 от 22.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 4 636/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав са отхвърлени предявените от Л. Г. Ц., ЕГН ********** и Р.

Е. Ц., ЕГН ********** – като наследници на Е.С. Ц., ЕГН ******* срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 искове с прано основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че всяка една от ищците не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума от по 1 774,93 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.01.2003 г. до м.04.2008 г. за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, както и сумата от 691,03 лева – лихва за забава върху посочената главница за периода от 01.03.2003 г. до 18.11.2008 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 45 546/ 2008 г. на СРС, 33 състав и са предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 20098550400267 по описа на ЧСИ У.Д., като неоснователни.

Със същия акт са отхвърлен предявеният от М. Е. Ц., ЕГН ********** – като наследник на Е.С. Ц., ЕГН ******* срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 иск с прано основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 033,77 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.01.2003 г. до м.04.2008 г. за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. “*******, за която сума е издаден изпълнителен лист от 17.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 45 546/2008 г. на СРС, 33 състав и са предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 20098550400267 по описа на ЧСИ У.Д., като неоснователни.

На основание чл.78, ал.8 ГПК ищците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 98,38 лева – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ищците Л. Г.

Ц., Р. Е. Ц. и М. Е. Ц.. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Наведени са доводи, че внасяните от наследодателя на ищците, а впоследствие от ищеца М. Е. Ц. по изпълнителното дело суми не са изпълнителни действия, не прекъсват погасителната давност и не спират започналия да тече срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с изтичането на който се прекратява изпълнителното производство; че липсата на 1 извършени от взискателя и ЧСИ действия в тригодишния срок водят до погасяване на вземанията по давност. Посочено е и че извършените плащания обхващат единствено погасения сегмент по чл.116, б.“а“ ЗЗД, както и че следва да се вземе предвид, че не са правени плащания от Л. Г. Ц., Р. Е. Ц., предвид което дори да се приеме, че направените от М. Е. Ц. доброволни плащания прекъсват погасителната давност и преклузивния срок по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, то те прекъсват давността по отношение на него, но не и тази за останалите двама длъжника. Твърди се и че по отношение на момента, от който започва да тече давността, е налице задължителна съдебна практика, установена с ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която давността тече от последното валидно изпълнително действие, предприето на взискателя, а не от постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от жалбоподателите отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК поради погасяване на възможността за принудително изпълнение. Претендират присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подала отговор на същата. В молба от 25.01.2023 г. е оспорил жалбата, като е заявил искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещните страни.

С решение № 260567 от 15.10.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 389582020 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б състав е отменено решение № 12344/15.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 4636/2017 г. на СРС, ГО, 179 състав в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по предявените от Л. Г. Ц. ЕГН ********** и Р. Е. Ц.

ЕГН ********** отрицателни установителни искове по реда на чл.439, ал.1 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 за признаване за установено, че не дължат сумите, представляващи разликата над 40,47 лева до предявените размери от по 1 815,40 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия за периода: м.01.2003 г. – м.04.2008 г. за недвижим имот: апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к.******* и сумите от по 691,03 лева – лихви за забава за периода: 01.03.2003 г. – 18.11.2008 г. върху главницата, както и в частта, в която е прекратено производството по делото по предявения от М. Е. Ц. ЕГН ********** срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 отрицателни установителни искове по чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата, представляваща разликата над 40,47 лева до сумата от 1 074,24 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия за периода: м.01.2003 г. – м.04.2008 г. за недвижим имот: апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к.*******, съгласно изпълнителен лист от 17.02.2009 г., издаден по ч.гр.д.№ 45546/2008 г. на СРС, 33 състав въз основа, на който е образувано изп.дело № 20098550400267 на ЧСИ У.Д. и делото е върната за продължаване на процесуалните действия в тази им част.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.

Преценявайки основателността на жалбата с оглед наведените в нея оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:

Съдът е сезиран при условията на обективно и субективно съединяване с отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване, че паричните вземания на „Топлофикация София“ ЕАД в размерите, посочени в отменителното решение № 260567 от 15.10.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 389582020 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б състав, не подлежат на принудително изпълнение поради изтичането на тригодишната 2 погасителна давност, считано от последното валидно изпълнително действие – 10.04.2009 г. по изп.дело № 20098550400267 по описа на ЧСИ У.Д.. В исковата молба се поддържа, че с изтичането на двугодишния преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона, като с обратно действие – от датата на последното валидно предприето изпълнително действие, в случая: 01.04.2009 г., е започнала да тече погасителната давност относно самото вземане и същата е изтекла на 01.04.2012 г., тъй като се касае за периодично задължение, установено на извънсъдебно изпълнително основание, предвид което последните не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.

В депозирания писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е оспорил предявените срещу нея искове в цялост с релевирани доводи за неоснователност на исковата молба и наведените в нея твърдения.

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че като законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на последния да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл.439 ГПК е аналогична на тази на чл.255 ГПК /отм./, като този иск изключва възможността при оспорване на изпълняемото право длъжникът да противопоставя възражения, основаващи се на факти, преклудирани със силата на пресъдено нещо. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

От приетите доказателства, касаещи изп.дело № 20098550400267 на ЧСИ У.Д., рег.№ 858 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано на 01.04.2009 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД – като взискател срещу Е.С. Ц. - като длъжник въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2009 г., издаден по ч.гр.д.№ 45 546/2008 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав на основание чл.411, ал.3 ГПК за сумите: 5 446,21 лева – потребена топлинна енергия за апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к.*******, в периода: м.01.2003 г. – м.04.2008 г., 2 073,28 лева – лихва за забава от 01.03.2003 г. до 18.11.2008 г. и законна лихва върху главницата от 18.12.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата 415,98 лева – разноски по делото.

От цитираната молба е видно и че със същата на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ У.Д., рег.№ 858 на КЧСИ извършването на всички действия за събиране на вземанията. След проучване на имущественото състояние на длъжника със запорни съобщения от 10.04.2009 г. са наложени запори върху вземанията по всички притежавани от Е.С. Ц. банкови сметки в 18 действащи в страната банки.

На 10.04.2009 г. е наложен запор и върху трудовото възнаграждение, получавано от Е.С. Ц. от работодателя му „СКГТ-Автотранспорт“ АД, Поделение „Земляне“.

На 14.04.2009 г. от банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД по изпълнителното дело е преведена сумата 7,66 лева, а на 15.04.2009 г. от банковата сметка в „Алфа банк“ АД е преведена и сумата 172,21 лева.

С подадена молба по изпълнителното дело с вх.№ 03923 от 22.04.2009 г. длъжникът Е.С. Ц. е направил изявление, че поема задължение да изплаща дължимите по изпълнителното дело суми доброволно на равни месечни вноски от по 100,00 лева, платими до 30-то число, считано от м.май 2009 г.

Съгласно данните от приложените приходни касови ордери и извлечения от банкова сметка за датите: 27.05.2009 г., 29.06.2009 г., 28.07.2009 г., 28.08.2009 г., 30.09.2009 г., 29.10.2009 г., 30.11.2009 г., 28.12.2009 г., 28.01.2010 г., 01.03.2010 г., 29.03.2010 г., 28.04.2010 г., 28.05.2010 г., 28.06.2010 г., 28.07.2010 г., 26.08.2010 г., 28.09.2010 г., 27.10.2010 г., 30.11.2010 г., 27.12.2010 г., 26.01.2011 г., 28.02.2011 г., 28.03.2011 г., 26.04.2011 г., 27.05.2011 г., 27.06.2011 г., 26.07.2011 г., 29.08.2011 г., 27.09.2011 г., 27.10.2011 г., 30.11.2011 г., 28.12.2011 г., 26.01.2012 г., 28.02.2012 г., 27.03.2012 г., 27.04.2012 г., 28.05.2012 г., 29.06.2012 г., 27.07.2012 г., 28.08.2012 г., 29.09.2012 г., 26.10.2012 г., 27.11.2012 г., 27.12.2012 г., 29.01.2013 г., 27.02.2013 г., 27.03.2013 г., 26.04.2013 г., 28.05.2013 г., 01.07.2013 г., 26.07.2013 г., 30.08.2013 г., 30.09.2013 г., 29.10.2013 г., 29.11.2013 г., 27.12.2013 г., 28.01.2014 г., 04.03.2014 г., 26.03.2014 г., 28.04.2014 г., 29.05.2014 г., 27.06.2014 г., 28.07.2014 г., 29.08.2014 г., 26.09.2014 г., 28.10.2014 г., 27.11.2014 г., 29.12.2014 г., 27.01.2015 г., 27.02.2015 г., 27.03.2015 г., 29.04.2015 г., 28.05.2015 г. и 30.06.2015 г. се установява извършени доброволни 3 плащания от Е.С. Ц. в изпълнителното производство в размери от по 100,00 лева.