Решение № 176 от 07.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Велико Търново, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500315 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от И. В. Г. срещу Решение № 282/ 01.07.2022 г. по Гр.д. № 658/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът го е осъдил да заплати на Гаранционен фонд сумата 210 000 лв., представляваща изплатената от Фонда на пострадалите лица Й. Г. П. и А. Й.ов П. сума за обезщетение за неимуществени вреди по щета № 210299/01.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2021 г. до окончателното изплащане. Счита за неправилен формираният от съда извод за наличието на предпоставките за уважаване на регресния иск срещу него. Поддържа тезата си, че отговорността на Гаранционен фонд спрямо лица, увредени от ППС без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ може да бъде ангажирана само ако вредите са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с движението на незастрахованото ППС по определен път, докато в случая вредите били причинени извън пътя – в обработваем поземлен имот и не във връзка с управлението на трактора, а от прикачената към него несамоходна земеделска техника – фреза. Инцидентът не съставлявал ПТП, а трудова злополука, за която било издадено разпореждане на НОИ. В подкрепа на становището си сочи, че приключилото наказателно производство срещу него не е за престъпление по транспорта по чл.342 и сл. НК, а за причиняване на смърт по непредпазливост. Съдът не обсъдил направеното от него възражение, че към датата на инцидента тракторът не е бил 1 негова собственост, не е бил регистрирано ППС и съответно не е подлежал на задължително застраховане по „Гражданска отговорност“. По тези съображения счита, че за Фонда не било налице основание за изплащане на обезщетение на пострадалите лица, като спрямо Й. Г. П. съдът поначало неправилно приел, че той е претърпял вреди от смъртта на А. С., т.е. има качеството пострадало лице и съответно е материално легитимиран да претендира обезщетение. Позовава се на отношенията на същия със загиналата, установени по делото от събраните гласни доказателства. Намира за необосновано завишен размера на определеното от Гаранционен фонд обезщетение, за което е сключено извънсъдебно споразумение с пострадалите без участието на жалбоподателя. Този размер не обвързвал съда за регресната претенция, защото съдебното производство по иска на пострадалите срещу Фонда, в което той бил конституиран като подпомагаща страна, било прекратено поради сключване на споразумението Извън това, по делото не било доказано Гаранционен фонд да е изплатил на пострадалите лица претендираната с иска сума. Доказателствата сочели, че сумата е изплатена на адв. Н. Д., за когото представените пълномощни не установявали да е разполагал с представителна власт да получи обезщетенията по своя сметка. Напротив, в тях изрично било посочено сумите да се изплатят по банкови сметки с титуляри упълномощителите – пострадалите лица. Съдът незаконосъобразно кредитирал пълномощно от 05.07.2017 г., което не следвало да се приема и цени като доказателство поради представянето му след изтичане на преклузивния срок – едва във второто съдебно заседание.

Фактът, че съдът по искане на ищеца допуснал гласни доказателства за установяване на същото обстоятелство, не означавал, че едно доказателствено средство може да бъде заменено с друго след преклузията. Освен това той оспорил автентичността на пълномощното и ищецът не доказал положените подписи да са на сочените автори, при което документът следвало да се изключи от доказателствения материал. Моли това доказателство да не бъде съобразявано при разглеждане на спора. Отделно било установено, че паричната сума не е предадена от адвоката на пострадалите лица. Моли решението да бъде отменено и искът срещу него да бъде отхвърлен като неоснователен. В случай, че съдът намери иска за доказан по основание, то моли да отчете обем на съпричиняване на вредите от пострадалата 50 % от размера на справедливото обезщетение. Излага съображения, че с поведението си тя е допринесла за настъпването на вредоносния резултат в по-голяма степен от приетото от първоинстанционния съд, което се установявало от събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Гаранционен фонд“ не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният му представител заема становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно, основано на установените по делото факти, и моли то да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и 2 следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

По делото е безспорно, че на 17.04.2016 г. при извършване на почвообработка – наторяване и фрезоване – в землището на гр. Долна Митрополия с трактор „Болгар“, управляван от И. В. Г., е пострадала А. С. С.. Механизмът на причиняване на увреждането е изяснен от приетите заключения на автотехническата и съдебномедицинската експертизи: Симеонова е седнала върху корпуса на прикачената към трактора фреза с провиснали крака и поради малкото разстояние между краката й и режещите ножове на фрезата е станало захващане на крачолите на панталона й, съответно на краката й. Вещото лице лекар дава заключение, че получената от нея тежка съчетана механична травма – множество сериозни разкъсно-контузни травми на двата долни крайника и таза и размачкване на меките тъкани, и усложненията от нея са довели до летА. изход на 29.04.2016 г. въпреки навременното и правилно лечение. С влязла в сила присъда по НОХД № 94/ 2017 г. по описа на ОС – Плевен Г. е признат за виновен да е причинил по непредпазливост смъртта на Симеонова чрез действия, които спадат към правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като извършвал работа със земеделска техника при дейност почвообработка, която нямал право да упражнява, в нарушение на конкретни норми от Правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в предприятията и дейностите в отрасъл „Земеделие“, утвърдени от министъра на земеделието и храните.

Безспорно е, че за процесния трактор не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По твърдения на Г. тракторът е бил собственост на бащата на съпругата му и е придобит от него след инцидента – на 04.08.2016 г., което се установява и от свидетелството за регистрацията му. От показанията на св. Й. Г. П. се установява, че той отлично познава трактора, с който е осъществена злополуката, и същият се използва от Г. поне от 10 г. Законен наследник на починалата Симеонова е синът й А. Й.ов П., който към датата на инцидента е бил на 24 г. Й. Г. П. е бил нейн фактически съжител и е баща на А.. От показанията на св. С.

Симеонова – сестра на пострадалата се установява, че Й. П. първоначално е бил 3 съжител на майка им /същият е с 21 г. по-възрастен от пострадалата/, но впоследствие станал партньор на сестра й, като посочва, че я принудил да му стане жена. Обяснява, че до 1992 г. живеела с тях в дома на Й., който много ги тормозел, закарвал ги в някой град или село да работят и ги изоставял, ходел в чужбина да проси за година – две, идвал си само за кратко и ги изоставял. След като напуснала дома му, живеела в същото населено място и се виждала със сестра си всеки ден. Излага, че отношенията на Й. и А. били „много зле“, живеели в една къща, защото не можели да се разделят заради детето А., но Й. не давал никакви пари, а тя работела всеки ден без почивка, за да издържа семейството си. Й. не отишъл на погребението й. Не отишъл да я прибере от болницата, а това сторил друг близък на семейството, който дал пари за лечението, за катафалката и за погребението.

Й. Г. П. и А. Й.ов П. са отправили искане до Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение, във връзка с което пред Фонда била образувана преписка по щета № 210299/01.09.2016 г. Поради неизплащане на обезщетение те са предявили иск пред СГС и не се спори, че по образуваното дело И. В. Г. бил конституиран като трето лице – помагач на Фонда. Производството по делото било прекратено поради отказ от иска с оглед сключено между Й. Г. П. и А. Й.ов П. и Гаранционен фонд споразумение. Със споразумение от 05.07.2017 г. Фондът се задължил да заплати на първия обезщетение в размер на 98 000 лв. и на втория – в размер на 112 000 лв., което видно от взетото протоколно решение от 29.06.2017 г. от заседание на УС на Фонда е определено при отчитане на 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. На 06.07.2017 г. сумата в общ размер на 210 000 лв. била преведена на представлявалия пострадалите пред Фонда адвокат Н. Д.. Съгласно приложените пълномощни от 16.06.2016 г. с нотариална заверка на подписите адв. Д. не е бил упълномощен да получи по своя банкова сметка обезщетенията, а само дължимото му адвокатско възнаграждение. По делото е представено последващо пълномощно от 05.07.2017 г., с което П.и са заявили желанието си обезщетенията за двамата да бъдат преведени по сметка на адв. Д.. Това пълномощно е представено във второто съдебно заседание пред ОС – Плевен и жалбоподателят е направил възражение по приемането му поради преклузия, а също така е оспорил и авторството му. Св. Й. П. дава показания, че е упълномощил адв. Д. да го представлява пред съда, а след това – да получи вместо него парите и да му ги предостави. Адвокатът го уведомил, че им е изплатено обезщетение 100 000 лв. и в гр. София в офис на Уникредит Булбанк АД им предал сумата 70 000 лв.

– в пликове по 35 000 лв. за него и за сина му А., а останалата сума от 30 000 лв. задържал като дължим му хонорар. Св. А. П. също потвърждава, че е подписал в гр.

София две пълномощни на адвоката, но излага, че баща му се е занимавал с адвокатите, не знае какъв размер обезщетение е платено, не е ходил в банка, за да получава пари, на него лично не е плащано, нито баща му му е предал някакви пари.

Обяснява, че двамата с него живеят в едно домакинство и се издържат с общи 4 средства, като той не работи, а само ходи до магазина и пазарува със суми, предоставяни му от баща му.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.558 ал.7 КЗ. Съгласно цитираната норма след изплащане на обезщетението по чл.557 ал.1 КЗ Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Основателността на регресната претенция е обусловена от една страна от изплатено от Гаранционен фонд обезщетение на пострадалите лица, а от друга, от съществуването на деликтно правоотношение, възникнало поради виновно противоправно деяние на водач на МПС, чиято отговорност не е обезпечена чрез сключена със застрахователно дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и настъпил вредоносен резултат – причинени неимуществени и имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от деянието.