Решение № 2116 от 26.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4094/2023
- Вид
- Решение № 2116
- Подписан
- 26.04.2023
- В сила
- 26.04.2023
- Състав
- Стефан Кюркчиев, Гергана Коюмджиева, Елена Светлинова Шипковенска
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 522, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2116 гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев
Членове:
Гергана Коюмджиева
Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20231100504094 по описа за 2023 година
Образувано е по частна жалба вх. № 32 430 от 05.04.2023г. по описа на СГС подадена от длъжниците К. К. П. и К. К. П. срещу разпореждане от 20.02.2023г. на ЧСИ П.М. с рег. № 845, с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20228450400170, с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели, изпълнителното производство да бъде прекратено. Частните жалбоподатели твърдят, че са собственици на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находища се в гр. София, ул. *******, кв. „Орландовци“ със застроена площ около 117 кв.м., състоящ се от входно антре, три стаи, хол, кухня, баня, клозет ведно с една втора идеална част от тавана на сградата и една втора идеална част от избата ведно с една втора идеална част от общите части на сградата и една втора идеална част от дворното място, цялото c площ от 353 кв.м. Взискателите са собственици на втория етаж от описаната двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор *** заедно с гараж, находящ се в сутеренния /приземен/ етаж на сградата заедно с една втора идеална част от общите части на сградата, ведно с една втора идеална част от дворното място. Посочват, че с Решение № 20145515 от 24.06.2021г., постановено по гр.д. № 57429/2020г. по описа на CPC, III ГО, 85 състав е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 409 кв.м., както следва:
1. П.Н.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН ******* да ползват 50% от 1 северната реална част от дворното място с площ от 144.29 кв.м., състояща се от две части.
2. К. К. П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН ********** да ползват 50% от южната реална част от дворното място с площ от 149,29 кв.м.
3.за общо ползване от съсобствениците да останат плочника от улицата до входната врата, съставляваща входна алея от 8.50 кв.м.
Твърдят още, че с решение № 1019 от 05.05.2022г., постановено по гр.д. № 11076/2021г. по описа на СГС, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването на незастроената част от дворното място, съставляващо УПИ IV- 20 от кв. 153 по плана на гр. София, местността „Орландовци“, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София представлява поземлен имот с идентификатор *** е разпределено, както следва:
Дял I, представляващ южната част на дворното място с площ от 98,90 кв. м. да се ползва от К. К. П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН **********;
Дял II, представляващ северната част на дворно място с площ от 98,90 кв. м. да се ползва от П.Н.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН *******;
За общо ползване на страните да остане частта от дворното място, представляваща входна алея в северната част на дворното място с ширина 1м., алея около фасадата на жилищната сграда, както и площ около отводнителна шахта, с обща площ от 49,50 кв.м.
Заявяват, че общият двор, чието ползване е разпределено по съдебен ред винаги е бил достъпен и владян от П.К. и С.К.. След влизане в сила на съдебното решение, взискателите са поставили ограда в двора и са завладели полагащата им се по съдебно решение част от общия двор. Посочват, че оградата е поставена лично от взискателите по изпълнителното дело след замерване от наета от тях геодезическа фирма, като са били поставени съответните геодезически знаци и маркировки. Сочат, че взискателите реално владеят и то не е било отнемано, както и по никакъв начин не им се препятства достъпа до тяхната част от общото дворно място. Твърдят още, че изпълнителният процес е образуван без каквото и да било правно и фактическо основание, тъй като владението на частта на взискателите е предадено и заградено с ограда от самите тях.
Считат, че не са дали повод за образуване на изпълнителното дело, както и изпълнението по същото е напълно неправилно и незаконосъобразно, не следва и да бъдат задължавани да заплащат разноски във връзка с водения изпълнителен процес без основание. Молят да бъда отменен отказа на съдебния изпълнител да 2 прекрати изпълнителното дело, като навеждат искане делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание. Направено е и искане за допускане на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетели.
Взискателите, редовно уведомени в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на частната жалба. Излагат, че липсва доброволно изпълнение на разпределението по решение № 1019 от 05.05.2022г., постановено по гр.д. № 11076/2021г. по описа на СГС, ГО, II – Д с-в, поради което се е наложило да пристъпят към принудително изпълнение.
ЧСИ М., в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:
Процесното изпълнително дело № 20228450400170 по описа на ЧСИ П.М. с рег.№845 с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 20.12.2022г. на П. и С.К.и, към която е приложен изпълнителен лист от 18.05.2022г., издаден по гр. дело № 57429/2022г. по описа на СРС, 85-ми състав, издаден въз основа на решение № 20145515 от 24.06.2021г., както и въз основа на решение № 1019 от 05.05.2022г., постановено по гр.д. № 11076/2021г. по описа на СРС, ГО, съгласно който на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на незастроената част от дворно място съставляващо УПИ IV - 20 от кв.153 по плана на гр. София, местността "Орландовци", а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София представлява поземлен имот с идентификатор *** по вариант № 3, отразен на Приложение - скица № 3 от заключението на съдебно- техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Ю.П., както следва:
- дял I, оцветен в червено на Приложение-скица № 3 от заключението на съдебно- техническата експертиза, представляващ южната част на дворното място с площ от 98,80 кв.м., да се ползва от К. К. П., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН **********;
- дял II, оцветен в зелено на Приложение-скица № 3 от заключението на съдебно- техническата експертиза, представляващ северната част на дворното място с площ от 98,80 кв.м., да се ползва от П.Н.К., ЕГН **********, и С.И.К. ЕГН*******;
- за общо ползване на страните да остане частта от дворното място, оцветена в жълто на Приложение-скица №
3 от заключението на съдебно-техническата експертиза, представляваща входна алея в северната част на дворното място с ширина 1 м., алея около фасадата на жилищната сграда, както и площ около отводнителна шахта, с обща площ от 49,50 кв.м.
На 25.01.2023г. на длъжниците К. П. и К. П. са връчени покани за доброволно 3 изпълнение. В същата е посочено, че при неизпълнение в двуседмичен срок е насрочен въвод във владение на 10.02.2023г. На 09.02.2023г. К. П. и К. П. са депозирали становище, в което са наведени твърдения за неоснователност на образуваното изпълнително дело.
Насрочения за 10.02.2023г. въвод във владение не е осъществен и същият е пренасрочен за 17.02.2023г., видно от съставения на страница 37 от изпълнителното дело протокол за въвод във владение на реална част от имот, в който е отразено, че са присъствали адв. В.Л. – пълномощник на взискателите, както и длъжникът К. П..
За насрочения на 17.02.2023г. от 13:00 часа въвод във владение, длъжниците са уведомени на 10.02.2023г., видно от призовка за принудително изпълнение – страници 38-39 от изпълнителното дело.
На 17.02.2023г. е извършен въвод във владение в реална част от имот, на който са присъствали адв. В.Л. – пълномощник на взискателите, вещите лицеа, както и представител на СДВР.
На 17.02.2023г. длъжниците по изпълнението са поискали прекратяване на изпълнителното дело, като с обжалваното разпореждане от 20.02.2023г. съдебният изпълнител е постановил отказ.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК е предвидена възможността на длъжника в изпълнителното производство да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението. В този смисъл жалбата е допустима, като подадена срещу акт на съдебен изпълнител, който подлежи на обжалване, от легитимирано лице и в срок. Искането за разглеждане на делото в о.с.з. не следва да се уважава, защото страните и процесуалните действия, които следва да се извършват не изискват провеждане на открито съдебно заседание.
Посочените по-горе писмени доказателства, обаче не установяват да е налице предвидената в чл.433, ал.2 от ГПК предпоставка за приключване на изпълнителното производство, а именно – изпълнение на задължението. Според посоченото в разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Под изпълнение на задължението следва да се разбира реализиране съобразно характера на изпълняемото право, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е било удовлетворено доброволно.
Видно от приложения препис от изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжниците лично на 23.01.2023г. Доколкото задължението им произтича от изпълнителен лист, издаден на 18.05.2022 г. по гр. д. № 57429/2020 г. по описа на СРС, по който по реда на чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на 4 незастроената част от дворно място съставляващо УПИ IV - 20 от кв.153 по плана на гр. София, местността "Орландовци", а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София представлява поземлен имот с идентификатор ***.
Доколкото в изпълнителния лист е посочено, че дял II, оцветен в зелено на Приложение-скица № 3 от заключението на съдебно- техническата експертиза, представляващ северната част на дворното място с площ от 98,80 кв.м., да се ползва от П.Н.К. и С.И.К., както и за общо ползване на страните да остане частта от дворното място, оцветена в жълто на Приложение-скица № 3 от заключението на съдебнотехническата експертиза, представляваща входна алея в северната част на дворното място с ширина 1 м., алея около фасадата на жилищната сграда, както и площ около отводнителна шахта, с обща площ от 49,50 кв.м., длъжниците са поканени да предадат владението доброволно след получаване на поканата, като в противен случай ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез въвод във владение, насрочен на 10.02.2023 г. в 10:30 часа. Съгласно чл. 522, ал. 1, изр. 1 ГПК лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Така единственият възможен изпълнителен способ за изпълнение на влязлото в сила решение е въвода във владение, който е и поискан от процесуалния представител на взискателите. Следва да се подчертае, че съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението.
При наличие на изпълнителен лист и искане от страна на взискателя, съдебният изпълнител не може да откаже извършването на въвод във владение. В случая се касае за въвод в реална част от имот и разпределяне на ползването съобразно влязло в сила съдебно решение. Взискателите твърдят, че К. П. и К. П. се противопоставят на ползването на дела им определен от съда, поради което, в рамките на изпълнителното производство е извършен въвод във владение в реална част и разпределяне на ползването съобразно съдебното решение, с помощта на назначени от съдебния изпълнител вещи лица, като е извършена геодезическа трасировка и са определени на място граничните точки.
Не е налице и предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство, съгласно която изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Доводите поддържани от жалбоподателя, съдът отхвърля като неоснователни.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.