Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260384 от 31.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1878/2021
Вид
Решение № 260384
Подписан
31.01.2022
Състав
ВАЛЕНТИНА ВЕРГИЛОВА АНГЕЛОВА, ГАЛЯ ЙОРДАНОВА МИТОВА, МИЛЕН ПЕТКОВ ЕВТИМОВ

Цитирани разпоредби

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ………., 31.01.2022 година, град София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през 2021 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ

: Валентина Ангелова

Милен

Евтимов

При секретаря Цветослава Гулийкова, след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова, въззивно гражданско дело № 1878 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20268808 от 04.12.2020 г., постановено по гражданско дело № 13944 по описа за 2020 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80-ти състав, бил изменен размера на издръжката, присъдена с влязло в сила на 13.11.2015 г. решение по гр. д. № 6986/2014 г. на СРС, ІІ бр. въззивен състав, от 350 лева, като осъдил С.В.Б. за заплаща на непълнолетния си син А.С.Б., действащ лично и със съгласието на своята майка М.Д.К., месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от 13.03.2020 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 750 лева като неоснователен; допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката; осъдил С.В.Б. да заплати на А.С.Б. лично и със съгласието на неговата майка М.Д.К. разноски, съобразно уважената част на иска, в размер на 246,88 лева; осъдил А.С.Б., лично и със съгласието на неговата майка М.Д.К., да заплати на С.В.Б. разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 281,25 лева.

Недоволен от постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото производство – непълнолетният А.С.Б., действащ лично и със съгласието на своята майка М.Д.К., който обжалва същото в отхвърлителната му част, с която искът му е бил отхвърлен над уважения месечен размер от 600.00 лева до пълния предявен месечен размер от 750.00 лева. В жалбата си излага и мотивира оплаквания за неправилност на решението в тази му част, поради неотчитане на фактите, касаещи сторените за него допълнителни разходи предвид кандидатстването му след седми клас и за проведено ортодонтско лечение, както и поради липсва на регулярни контакти с бащата и грижи от страна на последния в рамките на определения им режим на лични отношения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло исковата му претенция и му присъди в цялост сторените от него разноски за първоинстанционното производство, като остави претенцията на ответника за разноски без уважение. Претендира сторените по делото разноски пред настоящата въззивна инстанция.

В срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК, ответникът С.В.Б. депозира писмен отговор, с който оспорва подадената от ищеца жалба като неоснователна. Излага и подробно мотивира доводи за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната от ищеца част.

Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата на ищеца без уважение.

Недоволен от така постановеното решение останал и ответникът в първоинстанционното производство С.В.Б., който обжалва същото над сумата от 450 лева до присъдения размер от 600 лева, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост и липса на мотиви, които подробно мотивира. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част, като отхвърли предявения срещу него иск над сумата от 450 лева. Претендира сторените по водене на делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Отговор на подадената от ответника жалба, не е подаден от непълнолетния ищец в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

В съдебно заседание непълнолетният въззивник, чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба, като пледира за нейното уважаване и оспорва като неоснователна жалбата, подадена от насрещната страна. Претендира разноски по представен списък, като оспорва като прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от другата страна.

В хода на съдебното дирене, жалбоподателят ответник, поддържа жалбата си и пледира за уважаването й, както и заявеното становище по жалбата на ищеца. Претендира разноски по представен списък. Не прави възражения по разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният

Софийски районен съд бил сезиран с иск, предявен от непълнолетния А.С.Б., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Д.К. срещу С.В.Б., с правна квалификация чл. 150 от СК-за увеличение на размера на присъдената издръжка, дължаща се от родител на ненавършило пълнолетие дете.

Ищецът твърдял, че ответникът е негов баща, който с влязло в сила решение бил осъден за издръжката му в размер на 350 лева месечно, като обстоятелствата, при който била определена тази издръжка се изменили съществено, като той пораснал и се увеличили потребностите му. Молел съда да измени дължимата от баща му за него издръжка от 350 на 750 лева, считано от подаване на исковата молба на 13.03.2020 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. Претендирал разноски по представен списък.

В срока по чл.

131, ал.1 от ГПК ответникът депозирал писмен отговор на исковата молба, с който признал предявения срещу него иск до размера от 450 лева и оспорвал исковата претенция за разликата над този размер до претендирания такъв от 750 лева като неоснователна. Излагал доводи, че е създал ново семейство, към което има задължения, включително и за издръжка на още едно дете, родено след постановяване на решението, с което била определена издръжката на ищеца от него. Претендирал разноски по представен списък.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът е баща на непълнолетния ищец.

С влязло в сила на 13.11.2015 г. г. решение, постановено по гр. д. № 6986/2014 г. по описа на СГС, ІІ бр. въззивен състав, ответникът бил осъден за заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 30.04.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

От присъждане на издръжката до датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд настъпили съществени изменения на обстоятелствата, при които е определена издръжката за ищеца-изтекли били пет години, през което време ищецът пораснал, с което дефинитивно се увеличи неговите потребности от средства за съществуване и социално – културно развитие, които не можели да бъдат задоволени с издръжката в досегашния й размер. През учебната 2019/2020 г. А.Б. бил ученик в седми клас, като по делото били ангажирани доказателства, че се нуждаел от средства за ортодонтско лечение, а отделно от това посещавал частни уроци за кандидатстване в средно училище. Бащата бил в работоспособна възраст, трудоспособен, като месечният му облагаем доход за периода 01.01.2019 г. – 31.08.2020 г. надхвърлял 10000 лева, като липсвали данни за прекъсване на трудовото му правоотношение. Същият бил баща на още едно ненавършило пълнолетие дете, родено след постановяване на решението, с което била определена издръжката на ищеца. Майката на ищеца, считано от 01.01.2020 г. била с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2500 лева.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд,

Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното

:

Въззивният съд споделя изцяло установена в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се установява и от ангажираните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, от които въззивния съд приема за относими към предмета на доказване следните: решение по гр. д. № 5443/2013 г. по описа на СРС, 113 състав, протокол и решение по гр. д. № 6986/2014 г. на СГС, ІІ бр. въззивен състав, удостоверение за раждане на непълнолетния А.С.Б.; служебна бележка, издадена от 112 ОУ „Стоян Заимов“, квитанции за заплатени суми за обучение на непълнолетния по БЕЛ и математика, консултации и изпит; бележка от *** г., издадена на ищеца от ТЕОС Д.ИППСП, допълнително споразумение към трудов договор, сключен между „ЧЕЗ разпределение България“ АД и М.Д.К.; удостоверение за раждане на детето К.С.Б.; удостоверение за сключен граждански брак между С.В.Б. и В.К.Б.; служебна бележка от 17.07.2020 г. ; справки от НОИ и НАП за осигурителните доходи на С.В.Б. и за изплатени доходи, както и на неговата съпруга; служебна бележка за доходите на М.Д.К..

Въззивният съд не обсъжда представените от С.Б. доказателства за поети от него облигационни задължения, погасявани със сумата от 1556,07 лева месечно, както и справките, касаещи притежавани от семейството му МПС, тъй като не установяват релевантни факти по делото.

Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка – С.И.К., баба по майчина линия на непълнолетния ищец, кредитира същите в частите им, обсъдени от първоинстанционния съд, като дадени в резултат на личните впечатления на тази свидетелка за изнесените пред съда данни, като приема същите за обективни, логично последователни, като те не се опровергават от други събрани в производството доказателства.

Други доказателства за твърденията на страните не се представени в настоящото въззивно производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

По жалбата на ищеца :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалваната част на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

В конкретният случай, по делото е установено наличието на трайно съществено изменение на нуждите на ищеца - въззивник. Определената преди повече от пет години издръжка в размер на 350 лева, която ответника – въззиваем е следвало да заплаща ежемесечно на своя низходящ А.Б. категорично се явява недостатъчна да задоволява битовите и социалните потребности на непълнолетния.

Видно е, че от предишното определяне размера на издръжката е изминал продължителен период от време и нуждите на ищеца съществено са нараснали в резултат на неговия растеж и съпътстващите го естествени ежедневни потребности, като се има предвид, че към датата на първоначално определена издръжка той е бил едва на 9 години, а понастоящем е ученик в гимназиалния курс от своето образование. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че при непълнолетния ищец е налице трайно съществено изменение на нуждите и това е основание за увеличаване на издръжката.

Спорен момент в настоящото производството е размера на увеличената издръжка. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя от два критерия - потребностите на лицето, което се нуждае от нея, и възможностите на лицето, за което съществува задължение да я дава. Едновременно с това, с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК е определен минималният размер на издръжката за едно дете, като равняваща се на 1/4 от минималната работна заплата. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивника – ищец в първоинстанционното производство е следвало посредством пълно и главно доказване да изясни основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с което е определена издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по чл.142, ал.1 от СК – нарастване на собствените му потребности и/или нарастване на материалните възможности на родителя /в случая бащата/, от когото се търси издръжката. В случая е установено по делото нарастване на обичайните потребности на ищеца А.Б..