Решение № 320 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300503257 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по жалба на В. С. С., ЕГН:********** от гр.**** чрез пълномощника М. Н. С. против решение №3975/10.10.2024 г. на Пловдивския районен съд11 гр.с. по гр.д.№3433/2024 г., с което е отхвърлен предявеният от него иск против Регионален исторически музей-****, ЕИК ***** за отмяна на наложеното му със Заповед № 12/19.01.2024г. на ****а на РИМ - **** С. И. дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и за незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявеният иск. Конкретно са изложени оплаквания, че съдебното решение се основава на твърдения, които са спорни или неверни. Сочи се примерът със свидетелите, където в решението е казано, че всички свидетелствали за положени големи усилия от страна на новия **** за подобряване условията на труда и авторитета на музея и че резултатите от одита сочели за повишени приходи, което счита, че не отговаря на събраните доказателствата - в т.см. св.М.К. и св.Кр.К. сочели, че ремонтът е некачествен, а повишените приходи, отчетени от одита, са свързани с факта, че през 2022 г. е започнало възстановване от пандемията, която силно засегнала музеите, но те били в пъти по-ниски от приходите на другите музеи в гр. ****; през 2023 г. напуснали М. Е. и П. Ч. – недоволни от новия ****.

По отношение на твърдението, че **** И. е поставен, е приложил протокол от щателна проверка на главния **** на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" от 27.9.2023 г. Първият сигнал на жалбоподателя от м. ноември 2022 1 г. е прикрит от П. С. и не е вярно, че от писмото се виждало, че целият колектив искал среща с П. П.. За да се проведе конкурсът, с който е станал **** И., била наложена принудителна административна мярка от Инспектората на Министерство на културата. Междувременно общината обжалвала и съдът е обявил, че не е в правомощията на инспектората да налага сам за конкурси за ****и на музеи и затова сега Община **** не предприема нищо за да изпълни констатациите в протокола. Счита, че е изложил достатъчно доказателства и относно компетентностите на ****а И.. Определението „пагубно“ също е употребено в сравнение с това на управлението на предишния **** -С. Ш.. Неправилно е възприет и е разтълкуван буквално изразът му, че музеят е институция, която се разпада, тъй като тези думи са използвани от него единствено в преносен смисъл. Никога не му е връчван Правилника за вътрешния трудов ред и не го е подписвал. Налагането на наказание, при това второто най-тежко след уволнението, е очевиден опит да му се затвори устата, за да може проблемите в музея и в цялата система в **** да не излизат на показ. През последните години в музейната система няма явил се действащ **** на конкурс, който да го загуби, което е статистически невероятно. Иска да се отмени решението, поради следните му основни съображения: 1/ че е налице нарушение на изискванията за законосъобразност при провеждане на конкурса, с който е назначен действащият ****, поради което наказанието е наложено от лице, което няма качеството на ****.

2/ че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ и чл.195 КТ при налагането му на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, тъй като е извършено формално без обясненията му да са обсъдени и без да е посочено защо не са възприети, както и че заповедта не е надлежно мотивирана.

3/че не са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ по отношение необходимостта да се обясни и обоснове наложеното му дисциплинарно наказание.

4/ счита, че посоченото нарушение на трудовата дисциплина е несъставомерно по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 КТ /уронване доброто име на работодателя/.

5/Че наложеното наказание е несъразмерно тежко по смисъла на чл.189 КТ като не са отчетени обстоятелстата, при които се твърди да е извършено, поведението и компетентността му като дългогодишен служител. Счита, че липсват вредни последици от нарушението.

Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество като се уважи предявения иск.

Не претендира за разноски.

Въззиваемият Регионален исторически музей-****, ЕИК *****, представялавано от ****а С. И. чрез пълн. си адв.Г. М.,–счита жалбата за неоснователна; Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който се оспорва жалбата, като неоснователна и се иска да се потвърди решението на РС, като се счита същото за валидно, допустимо, правилно и обосновано. Счита се, че съдът е обсъдил и подложил на анализ в цялост релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Визираните в жалбата оплаквания са 2 неконкретизирани и общи, основани на негативни и субективни оценки по отношение на ****а на музея и начина на управление на институцията, обективирани в процесното електронно писмо. По отношение на некачествените ремонти, посочени в жалбата, същите са извън времевия период, свързан с предмета на делото. От свидетелските показания се установявало, че материалната среда в музея се подобрява и че има тенденция за подобряване на цялостната материална база, за което свидетелстват, както свидетелят К., така и лицата, служители на музея, разпитани от ответника. Нереалистично е да се очаква новият **** да разреши всичките проблеми в рамките на година и три месеца.

Инвентаризации не са осъществявани над 20 години, въпреки показанията на свидетеля К..

Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че настоящият **** няма необходимото образование за заемане на длъжността, същият е с образователна квалификация „магистър” и професионална квалификация специалист по „Български език и история” и „преподавател по български език и история”. Счита, че в една област от висшето образование не може да има професионално направление, извън посочените в съответния шифър, което следвало логична последователност и тълкуване на нормативните дефиниции в нормативен акт с подзакони, поради което счита, че не отговаря на истината твърдението, че РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ **** се е управлявал административно от некомпетентно и поставено лице, което нарушава сериозно авторитета преди всичко на самата институция.

Счита, че са неоснователни аргументите за неспазване на процедурата на чл. 193 КТ, тъй като на стр. 4 от доказателство 3 към исковата молба е видно, че служителят е удостоверил с подписа си получаването на искането за писмени обяснения. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – стр. 3, е записано, че с представените писмени обяснения ищецът не отрича извършването на действията, за които същите му са поискани, което доказва, че преди ангажирането на дисциплинарна отговорност същият се е запознал с тях.

Работодателят не е длъжен и чл. 195 К Т не поставя изискване в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да се посочват мотиви защо не се приемат дадените от служителя обяснения. Оценката на работодателя на релевираните в обяснението факти и обстоятелства не е необходимо да бъде мотивирана, те се оценяват в съда при разглеждане на спора по същество, както относно нарушението, така и относно неговата тежест с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, което е записано в решение № 53/31.5.2017 г. по гр.д. № 2943/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО. Счита, че е налице извод, че не е налице дефицит на адекватен и правен анализ на фактическите основания за издаване на заповедта в І-инстанционното решение. Иска се да се потвърди решението на РС.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Иск с пр.основание чл.357 във вр. с чл.358, ал.1 , т.2 от КТ,вр. с чл.188,т.2 от КТ.

По направените доводи и оплаквания, съдът намира следното:

Не се спори по делото, че ищецът В. С. С. е трудово правоотношение с ответника РИМ-*** на длъжност “*****“.

От представената заповед №12/19.01.2023г. е видно, че на С. е наложено 3 дисциплинарно наказание „предупреждене за уволнение“, поради следното: На 04.12.2023 г. той посредством служебната електронна поща адресира до П. П. – ***** „Култура, археология и туризъм“ на Община **** - *****, до К. Г.- ***** към отдел „култура,археология и туризъм,при Община **** - ****, както и до всички служители на РИМ-***, имащи достъп до ел.поща с адрес: **** С. е изпратил ел.съобщение, в което се твърди, че РИМ-*** се управлява от „поставен, некомпетентен“ ****, който не притежава необходимата за заемането на длъжността образователна и научна квалификация, както и че същият няма необходимите познания по отношение на историята на гр.****; че е изложил твърдения, подчинени само и единствено на неговите субективни възприятия, че в сградния фонд на РИМ-*** се извършват некачествени ремонти, че условията в институцията са неподходящи и неудоволетворителни, както и че музеят е „разпадаща се„ институция с „пагубно“ управление; Тъй като тези становища на С. били неверни, клеветнически и уронвали престижа и доброто име на РИМ-***, му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Тези твърдения злепоставяли работодателят пред трети лица, накърнявали престижа, излагали го и разколебавали доверието в него, което било нарушение на чл.126,т.9 КТ.

По направените оплаквания и доводи на страните, от представените по делото писмени доказателства се установява следното:

Оплакването на ищеца в исковата молба е, че е нарушен реда за провеждане на конкурси за ****и на регионални музеи, че **** Ст.И. е незаконосъобразно назначен на тази длъжност, че образованието му не отговаря на изискванията за заеманаето на длъжността, в която насока била извършената проверка на 27.9.2023 г. на ГД „ИОКН“; че с изразените от него становища е отстоявал правата си на профисионалист и гражданин; твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изисванията на чл.193 ГПК и чл.195 ГПК, както и че нарушенето не е съставомерно по смисъла на чл.189,ал.1 КТ. Във въззивната жалба се поддържа оплакването по чл.193, чл.189,ал.1 КТ и чл.195 КТ.

В отговора по чл.131 ГПК РИМ-*** счита, че искът е неоснователен; че правилно е преценена тежестта на нарушението и на наложеното дисциплинарно наказание. В обясненията си от 15.12.2023 г. ищецът е признал авторството на писмото, изпратено по ел.поща и подробно обеснява своята позиция.

ПОС намира, че на служителя са поискани писмени обяснения с искане изх.

№156/11.12.2023 г., връчено му на 12.12.2023 г. относно причините за изпращане на електронното съобщение от 04.12.2023 г., в което се казва , че РИМ-*** се упрявлява от „поставен“, „некомпетентен„ ****, който няма необходимата образователна и научна квалификация за заеманата от него длъжност, че не притежава необходимите познания по отношение на историята на гр.****; че извършваните ремотни дейности в сградите на музея са „некачествени“, че РИМ-*** е „разподаща се„ институция управлявана „пагубно“. На 15.12.2023 г. ищецът е представил поисканите писмени обяснения.

ПОС намира, че аргументите за неспазване на процедурата на чл. 193 КТ са неоснователни, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание са поискани 4 писмени обяснения от служителя и такива са дадени от него. КТ не вменява задължение на работодателят да даде писмен отговор защо не приема обясненията на служителя, тъй като в чл.195 КТ е предвидил изискване заповедта за налагане на дисциплинарното наказания да бъде мотивирана, както и санкция, че немотивираната заповед води до отмяна на заповедтта на процесуално основание без да се разглежда спора по същество. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е записано, че в представените писмени обяснения служителят не отрича своите изявления, за които е наказан, което показва, че преди издаване на заповета, работодателят се е запознал с тях.