Решение № 3543 от 16.05.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3169/2018
- Вид
- Решение № 3543
- Подписан
- 16.05.2019
- В сила
- 14.06.2019
- Състав
- ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.50 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- Чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл. 557 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 16.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение , 11 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева при участието на секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3169 по описа на съда за 2018г ., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от С.П.Г.с правно основание чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД срещу Г. Ф. за заплащане на сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие настъпило ПТП с неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на обезщетението – 14.02.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че е претърпяла телесни увреждания в резултат на ПТП реализирало се на 09.10.2017 г. в гр. Русе. на кръстовището на ул. „Воден“ и ул. „Плиска“.
Била е пътник в тролейбус № 29, като при реализираното
ПТП между тролейбуса и лек автомобил е задействана спирачната уредба, поради което ищцата е паднала на земята и е получила телесни увреждания - счупване на опашна кост, закрито и кръвоносно насядане на лява седалищна област, оток в лява колянна област. Твърди, че след настъпване на ПТП е постъпила в „МБАЛ РУСЕ“ АД, където е била приета със силна болка в областта на опашната кост. Проведено е било лечение в домашни условия, за което е предписано медикаментозно лечение, но за дълъг период от време след процесното произшествие ищцата твърди, че е изпитвала болки и страдания в областта на глутеалната област, настъпила е промяна в нейното психично състояние, които подробно описва в исковата молба. Твърди се още, че на 14.11.2017 г. е предявила своята извънсъдебна претенция пред Г. Ф. за изплащане на обезщетение за неумиществени вреди, но след разменената кореспонденция ответникът по делото е отказал изплащане на обезщетение. В заключение сочи че процесното ПТП е предизвикано от неидентифицирано МПС, поради което на основание чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ пасивно легитимиран да отговоря по искът е Г. Ф.. Моли да бъде уважен предявения иск и претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Ф. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.
Твърди се, че липсват доказателства за противоправното поведение на водача на неидентифицираното МПС, което да е в причинна връзка с вредите, които ищцата е претърпяла. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, констативния протокол в частта относно механизма и причините за ПТП. Излага доводи, че вина има само ищцата, която не е предприела действия, чрез които да осигури своята собствена безопасност, в качеството си на пътник в градския транспорт. Моли съда да бъде отхвърлен предявения иск.
Повдига искане в условията на алтернативност да се установи, че вина за процесното ПТП има водача на тролейбуса И.М., която е предприела маневра за рязко спиране и така е станала причина за травматичните увреждания на ищцата.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди като завишена и несъобразена с практиката на ВКС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:
От представения констативен протокол за ПТП на л.6, се установява че процесното ПТП е настъпило на 9.10.2017г. около 15,30ч. в гр.Русе на кръстовището на ул.“Св.Наум“, ул.“Воден“ и ул.“Плиска“ между тролейбус „Ивеко“ с рег.№***** с водач И.М. и неизвестно МПС, като в резултат на ПТП е причинена телесна повреда на пътничка в тролейбуса. Посочени обстоятелства и причини за ПТП – отнето предимство от страна на неизвестното МПС.
Видно от съдебномедицинско удостоверение на УМБАЛ Русе АД С.П.Г. има счупена опашна кост и кръвонасядане в седалищната област, като тези увреждания са определени като временно-разстройство на здравето, не опасно за живота.
Представен е и акт за злополука в превозно средство на „Общински транспорт Русе“ АД , в който е удостоверено, че ищцата е била редовен пътник в тролейбус с инв.№ 59087, пътуващ по линия №29 на 9.10.2017г.
С молба вх. №24-01-736
/14.11.17 г. ищцата С.Г. е предявила извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане на неимуществени вреди. С писмо от 14.02.18 г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение поради липсата на противоправно поведение на водача на неизвестното МПС, както и поради липсата на причинно-следствена връзка с настъпилите за ищцата вреди.
От назначената съдебно-автотехнична експертиза се установява следния механизъм на ПТП: тролейбус от МГТ, марка Ивеко, №59087 е пътувал по ул.
„Свети Наум“ в североизточна посока по линия №29, като на кръстовището с ул. „Воден“ поради навлизане на неизвестен автомобил пред тролейбуса и последващ удар в него, водачът на тролейбуса е предприел аварийно спиране, в следствие на което ищцата, пътник в тролейбуса, е политнала назад и е паднала на пода на автобуса, при което е получила счупване на опашната кост и други увреждания. Според вещото лице водачът на неизвестния лек автомобил е имал възможност да пропусне движещия се с предимство тролейбус и да предотврати процесното ПТП. Не е определена скороста на движение на процесния тролейбус поради липсата на данни, но в близост до мястото на произшествието не е имало спирка - следващата спирка е била на 150 метра.
От заключението на съдебно-медецинската експертиза се установява че при процесното ПТП ищцата е получила счупване на опашна кост, кръвонасядания в лява седалищна област. Тези увреждания кореспондират с механизма на процесното ПТП. По отношение на ищцата е проведено лечение с обезболяващи медикаменти. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Възможно е ищцата да изпитва болка в областта на счупването при промяна на времето и при продължително стоене права. Периодът на възстановяване при нормално протичане на лечебния процес е около един месец. В съдебно заседание, проведено на 26.02.2019 г., вещото лице пояснява, че счупване на опашната кост се получава при рязко падане върху седалищната област, а болката позволява след това лицето да се изправи и да тръгне без да потърси медецинска помощ веднага, тъй като счупването не е в ставите и не засяга опорната функция на крайниците. Ищцата не се е явила на личен преглед при вещото лице, поради което няма данни какво е настоящото й състояние и дали при нея са налице остатъчни последици.
Св.
Кулева, колежка на ищцата, установява, че след инцидента ищцата не се чувстала добре, изпитвала болки и не е можела да сяда, стояла права. Пишела права на клавиатурата на компютъра. Знае, че ищцата е приемала обезболяващи, през нощта не можела да спи. Това продължило около 3-4 месеца. И сега ищцата се оплаквала, че има болки в опашната област като седне на нещо твърдо или при влошаване на времето.
С оглед установените фактически положения, съда стигна до следните правни изводи:
Предявения по реда на чл. 557 ал.1 т. 1 КЗ иск е допустим и е насочен срещу надлежен ответник – Г. Ф.. Ищецът е предявил пред Г.
Ф. искане за обезвреда на твърдените болки и страдания, вследствие на ПТП, предмет на настоящото производство. Ответникът е отказал да заплати обезщетение.
Основателността на предявения иск предполага ищцата, при условията на пълно и главно доказване в процеса с допустимите по ГПК доказателствени средства, да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД – деяние / действие или бездействие/, извършено противоправно, причинно – следствена връзка между деянието и претърпените вреди, като последните също подлежат на доказване в процеса. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага. На ответника е възложена тежестта да обори тази презумпция, както и да докаже заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и относимите правни норми, намира, че сочения фактически състав е установен, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Г. Ф.. Водачът на увреждащия автомобил е имал противоправно и виновно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП по см. на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП с МПС, в което ищцата е била пътник – нарушил е разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗДвП – всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; както и чл.50 ал.1 от ЗДвП - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Този водач е навлязъл от път без предимство в път с предимство без да изчака движещия се по пътя с предимство тролейбус с пътници, застанал е пред тролейбуса, което е наложило аварийното спиране на последния. В следствие на това аварийно спиране и получените при него инерционни сили, ищцата, пътник в тролея е паднала на земята, при което е получила телесни увреждания – счупване на опашна кост и кръвонасядания в лява седалищна област. Налице е причинно следствена връзка между получените телесни увреждания на ищеца и противоправното поведение на виновния водач. Това се установява както от СМЕ, така и от събраните гласни доказателства /показанията на очевидеца св.Кулева/.
Съда намира направените от ответника възражения, че ищцата не е предприела действия, чрез които да осигури своята безопасност, както и че причината за падането, и настъпване на процесните вреди са изцяло в причинна-връзка с противоправното поведение на водача на тролейбуса, за неоснователни и недоказани. С оглед разпределената доказателствена тежест и събраните по делото доказателства, ответника нито успя да установи противоправно поведение на водача на процесния тролейбус, нито и липсата на предприети мерки за безопасност. Единствения възможен извод, който може да бъде направен е, че падането се е дължало на екстремно спиране, предизвикано от неизвестен лек автомобил, чието поведение на пътя грубо е нарушило правилата в ЗДвП. От обясненията дадени от вещото лице автоексперт в съдебно заседание може да бъде направен единствен извод, че при нормално комфортно спиране пътниците стоят, а не падат, поради което съда приема, че единствената възможна ситуация, при която ищцата би могла да падне върху пода, е при екстремно спиране, което тя не би могла да предвиди, тъй като същата е имала качеството на пътник. Макар и да липсват данни за скоростта, с която тролейбуса се е движил, в близост на около 150 м. до настъпилото ПТП е имало спирка, която тролейбуса не би следвало да пропусне, поради което и скоростта, с която се е движил е била ниска или в ограничение, тъй като е следвало да предприеме спиране. По отношение на възражението за противоправно и виновно поведение на водача на тролейбуса, то такова не беше установено в хода на производството. Процесният тролейбус се е движил по път с предимство, преди спирка, на която е следвало да спре, като предимството му на пътя е било отнето от неизвестния лек автомобил. За да избегне по-значителни вреди, водачът на тролейбуса е предприел необходимо екстремно спиране, което не би могъл да избегне по друг начин. Субективното и противоправно поведение на водача на неидентифицирания лек автомобил е единствената причина за ПТП.
Установени са от СМЕ и от гласните доказателства претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, преценката на съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например: характерът, вида и броя на уврежданията, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, и др.
Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b88577db-a3c2-426c-a90a-dcc581650461