Решение № 491 от 08.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Варна , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20203100503473 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №264975/09.09.2019г. по описа на ВРС, на П. А. М., ЕГН **********, от *****, подадена от пълномощника му адвокат Н. Р. К., АК- Бургас, срещу решение №3626/31.07.2020г. на Варненски районен съд, 24-ти състав, постановено по гр.д. №880/2020г. по описа на ВРС.

С обжалваното решение е прието за установено, че жалбоподателят П.

А. М. – ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК 205788439, със седалище гр. Варна, следните парични суми: сумата 40,72 лева, представляващи общия размер на неплатените месечни абонаментни такси за ползвани мобилни услуги с абонаментен план „Vivacom I – Trafik M” за периода от 08.10.2016г. до 07.01.2017г., за което са били издадени фактури №1215298426/08.11.2016г., №1217062722/08.12.2016г. и №1218835680/08.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2019г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, до окончателното плащане на дължимите суми; сумата 13,97 лева, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва върху отделните главници по издадените фактури както следва: 3,11 лв. – дължимо обезщетение за забавеното плащане на главницата от 8,76 лв. по фактура №1215298426/08.11.2016г. за периода от 27.11.2016г. до 11.11.2019г.; 5,51 лв. – дължимо обезщетение за забавеното плащане на главницата от 15,98 лв. по фактура №1217062722/08.12.2016г. за периода от 27.12.2016г. до 11.11.2019г.; 5,35 лв. – дължимо обезщетение за забавеното плащане на главницата от 15,98 лв. по фактура №1218835680/08.01.2017г. за периода от 27.01.2017г. до 11.11.2019г.; които вземания произтичат от Договор за телекомуникационни услуги от 31.03.2016г., сключен между „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК 831642181, и П.М., прехвърлени на „С.Г.ГРУП” ООД, ЕИК 148062016, с договор за цесия от 16.10.2018г., а впоследствие на ищеца „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК 205788439, с последващ договор за прехвърляне на вземания от 26.08.2019г., за които суми по ч.гр.д.

№19206/2019г. на ВРС, 50-ти състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №8878/25.11.2019г., като ответникът е бил осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски за производството в общ размер на 477,78 лева, в т.ч. 102,78 лв. за заповедното и 375 лв. за исковото производство.

Съдът е сезиран и с нарочна частна жалба вх. №275193/22.10.2020г. по описа на ВРС, подадена от ответника П. А. М., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Н.К., АК-Бургас, срещу определение №261272/29.09.2020г. на Варненски районен съд, 24-ти състав, постановено по гр.д. №880/2020г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на страната за изменение на решението в частта му за разноските.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд страните не са взели участие. С молба преди заседанието пълномощникът на въззивника П. М. адвокат Н.К., БАК, е заявил, че поддържа подадените жалби, изложените в тях оплаквания и искания, и моли за тяхното уважаване.

Подадена е молба и от въззиваемата страна „Евро Финанс Колект” ЕООД чрез процесуалния й представител адвокат И.Л., САК, в която се заявява, че се поддържат подадените отговори на въззивната и частната жалби, като се иска обжалваните с тях съдебни актове да бъдат потвърдени.

2

И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като към молбите си са приложили списъци по чл.80 ГПК.

Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от 24.01.2019г. на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК 205788439, със седалище гр.

Варна, с която се претендира установяване на част от вземанията му спрямо ответника П. А. М., ЕГН **********, от *****, за които по ч.гр.д.

№19206/2019г. на Варненски районен съд (ВРС), 50-ти състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №8878/25.11.2019г., своевременно оспорена от длъжника по реда на чл.414 от ГПК.

Ищецът „Евро Финанс Колект” ЕООД – кредитор в заповедното производство по ч.гр.д. №19206/2019г. на ВРС претендира плащане на сумите 40,72 лева - общ размер на неплатените месечни абонаментни такси за ползвани мобилни услуги с абонаментен план „Vivacom I – Trafik M” за периода от 08.10.2016г. до 07.01.2017г., за което са били издадени фактури №1215298426/08.11.2016г.,

№1217062722/08.12.2016г. и

№1218835680/08.01.2017г., ведно със законната лихва , считано от 22.11.2019г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, до окончателното плащане; 13,97 лева - общ размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните главници по издадените фактури за периода от датата на изтичане на срока за плащане до 11.11.2019 година. Претендира и осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.

Претенцията си ищецът основава на сключен между ответника – абонат и БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД („БТК”

ЕАД), ЕИК 831642181, договор за телекомуникационни услуги от 31.03.2016г. по абонаментен план „Vivacom I – Trafik M” с месечна такса от 15,99 лв. с ДДС, за ползваните услуги по който в периода 08.10.2016г. 07.01.2017г. са били издадени фактури №1215298426/08.11.2016г., №1217062722/08.12.2016г. и №1218835680/08.01.2017г., като задълженията по тях не са погасени. Тези вземания първоначално са били прехвърлени от 3 кредитора „БТК” ЕАД на „С.Г.ГРУП” ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а впоследствие на ищцовото дружество с последващ цесионен договор от 26.08.2019г.

В съответствие с изричното упълномощаване от предходния кредитор всеки един от цесионерите – първоначалния „С.Г.ГРУП” ООД и последващия „Евро Финанс Колект” ЕООД са изпратили съобщения до длъжника за извършените прехвърляния на вземанията (без твърдения за тяхното връчване). Допълнително в молба преди първо открито съдебно заседание ищецът е навел твърдения, че длъжникът е узнал за извършените прехвърляния на вземанията с получаването на книжата по делото, който факт следва да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса.

Правно основание на претенциите – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД.

Основните възражения на ответника по иска, поддържани и във въззивната жалба, са свързани с прехвърлянето на вземанията и надлежната легитимация на ищеца като кредитор – носител на тези вземания.

Цедираният длъжник е трето за цесионния договор лице и не може да интервенира в него. Поради това всякакви възражения, касаещи договора за прехвърляне на вземанията, в частност изпълненията на насрещните задължения по него (в т.ч. и плащането на цената за прехвърлянето), каквито по същността си са повдигнатите в настоящия случай възражения на ответника, са недопустими. Интереса на длъжника да изпълни валидно с правопогасяващ задължението му ефект са достатъчно охранени с изискваното от закона уведомяване от страна на предходния кредитор за прехвърлянето, от който именно момент цесията има действие за длъжника (чл.99, ал.2 и 3 от ЗЗД). Аргументи за това се извличат от правното естество на самия цесионен договор. За неговата действителност законът не изисква никаква форма, следователно, по общо правило не се изисква постигнатите в него уговорки между прехвърлителя – цедент и приобретателя – цесионер да станат достояние на длъжника и/или да бъдат одобрени от него.

Единственото условие, за да има действие този договор спрямо третите лица и длъжника е т.нар. съобщаване, целта на което е да се даде необходимата гласност на прехвърлянето, за да може същото да се противопостави на 4 всички – чл.99, ал.4 от ЗЗД.

В този смисъл повдигнатите въпроси за това нарушил ли е първия цесионер „С.Г. Груп” ООД задълженията си по договора с предходния кредитор „БТК” ЕАД да не прехвърля цедираните му вземания до пълното изплащане на цената за тяхното придобиване, спазен ли е уговорения начин за събиране на прехвърлените вземания (цесионерът да не пристъпва към съдебно събиране на вземанията си преди да е уведомил длъжниците за извършеното прехвърляне, като до настъпването на това условие може да извършва само извънсъдебно събиране по реда на т.7 - чрез плащане на касите на цедента) са ирелевантни за настоящия спор.

Единствено с цел пълнота следва да се посочи, че възражението за нищожност на втората цесия, по силата на която ищецът се легитимира като носител на вземанията, поради наличието на изрична забрана в първия цесионен договор за прехвърляне на вземането от цесионера на трети лица, е и неоснователно. Според позованата от ответника договорна разпоредба на т.4.3. от договора за прехвърляне на вземания № 460008855/16.10.2016 г., сключен между „БТК” ЕАД и първоначалния приобретател в лицето на „С.Г.

Груп” ООД, до пълното изплащане на цената (по размер, начин и срокове за плащане, уговорени в т.2 от договора), цесионерът се задължава да не извършва каквито и да е юридически и/или фактически действия, с които да прехвърля (цедира) вземанията, предмет на договора, на трети лица. Касае се в случая за отлагателно условие, а не до изрична забрана за прехвърляне на вземанията по смисъла на чл.99, ал.1 от ЗЗД, поради което и евентуалното нарушаване на това условие не влече и не може да обуслови нищожност на сключения впоследствие от цесионера договор за прехвърляне на придобитите вземания, а може да доведе единствено до отговорност за вреди при нарушаване на това договорно условие. В този смисъл е и разпоредбата на т.4.3., изр.2-ро, предвиждаща, че при нарушаване на това условие цесионерът дължи обезщетение на цедента в размер на 10% от стойността на вземанията, които са прехвърлени в нарушение на тази договорна клауза.

Впрочем, релевантна за валидността на договора за цесия е определената още при учредяването на облигационното отношение непрехвърляемост на произтичащите от него права и искове. Ограниченията и условията за последващо прехвърляне, установени в самия цесионен договор, имат 5 действие само спрямо страните по този договор (цедент - цесионер) и нито обвързват, нито засягат цедирания длъжник.

В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът – заявител „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД е посочил и представил договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2019г., ведно с Приложение №1 към него, по силата на който продавачът „С.Г.ГРУП” ООД, ЕИК 148062016, му е прехвърлил свои вземания към длъжници, индивидуализирани в приложението, сред които и вземане от длъжника П. А.

М. в размер на 131,32 лв. - главница, срещу определено в договора възнаграждение. Представен е и договор за прехвърляне на вземания №460008855 от 16.10.2016 г., по силата на който продавачът „С.Г.ГРУП” ООД е придобил прехвърляните вземания от предходния кредитор „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК 831642181. Действително, с този договор се прехвърля пакет от вземания, като е договорено тяхната индивидуализация да бъде посочена в нарочно Приложение №1 към него, което първоначално не е представено с исковата молба. Впоследствие, обаче, с оглед и възраженията на ответника с отговора на исковата молба, ищецът е представил извлечение от това приложение, от което се установява, че в пакета на прехвърлените с първоначалния цесионен договор от 16.10.2016 г. вземания е включено и вземането към ответника в размер на 131,32 лв. - неплатена главница по договор за телекомуникационни услуги от

31.03.2016г., сключен с

„БЪЛГАРСКА

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, за което са били издадени фактури

№1215298426/08.11.2016г.,

№1217062722/08.12.2016г.,

№1218835680/08.01.2017г. и №12241066119/08.04.2017г. Извлечението е удостоверено с рег. №94-П-21 от 18.06.2020г. на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и е заверено надлежно както от името на първоначалния кредитор – цедент „БТК” ЕАД, така и от името на цесионера „С.Г.Груп” ООД. Неоснователни са обоснованите във въззивната жалба твърдения, че този частен документ не може и не следва да бъде кредитиран, тъй като, след като представлява извлечение, не може да съдържа подписи, а отделно от това, същите са и различни от подписите, положени за цедент и цесионер в договора за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., поставения на него щемпел на „Българска телекомуникационна компания” 6