Определение № 353 от 23.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Варна, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500285 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на О. Х. М., подадена чрез адв. М., против определение № 1797/14.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1698/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е молил за неговата отмяна и за връщане на делото на първата инстанция за продължаване на производството, евентуално – за изпращане на делото на Административен съд – Варна като компетентен съд за разгледа исковете. Изложил е, че окръжният съд следвало на база фактическите твърдения на ищеца, да квалифицира исковете и ако приеме, че те не попадат в никоя от хипотезите на чл. 2, ал.1 ЗОДОВ и не подлежат на разглеждане от него, да ги изпрати за разглеждане на компетентния съд, вместо да прекратява производството по тях. Извън това, окръжният съд погрешно приел, че прекъсване изтърпяването на наказанието му, не било в компетентността на прокуратурата, поради което и изводът, че прокуратурата не следва да отговаря във връзка с твърдяните вреди от липсата на разрешение да присъства на погребението на баща си, бил неправилен.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

С определение № 44/07.01.2026 г., окръжният съд по реда на чл. 94 ГПК вр. чл. 23 ЗПП е назначил адв. М. за процесуален представител на ищеца М. по предоставената му правна помощ и със същото определение е оставил без движение исковата му молба с указания за поправянето й. Исковата молба е била насочена от ищеца, понастоящем изтърпяващ наказания лишаване от свобода в Затвора – гр.Варна, срещу Прокуратурата на Република България с искане за осъждането й да заплати обезщетение за неимушествени вреди в размер на 2 000 000 лева от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от ответната прокуратура. С определението от 07.01.2026 г., окръжният съд е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца:

„да изложи последователни и логически обвързани фактически твърдения, с които да обоснове конкретните действия или бездействия и на кои длъжностни лица от Окръжна прокуратура гр.Варна, в какво се изразява тяхната противоправност, причинени ли са от тях вреди, ако са причинени какъв е техния характер – имуществени или неимуществени и обоснове наличие на причинно- следствена връзка между вредите и деянието; да заяви коректен петитум на иска“. С уточняваща молба, чрез адв. М., ищецът е заявил, че претендира от Окръжна прокуратура – Варна сумата от 1022 583, 76 евро (2 000 000 лева), ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятни изживявания, накърняване на доброто му име в обществото, репутацията и достойнството му, както и непрекъснати тревоги и притеснения от самите наказателни процедури, претърпени болки и страдания, чувство за унизено достойнство, физически и психически дискомфорт, унижение, нечовешко и унизително отношение, неудобство, безпомощност, негативно влияние върху съня, страх, стрес, чувство за несигурност и недоверие в съдебната власт, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на съответните длъжностни лица при Окръжна прокуратура - Варна да изпълнят вменени им по закон задължения, изразяващи се в предприемане на зависещите от тях възможни действия за създаване на подходяща среда за изтърпяване на наказанието на осъденото лице, опазване на неговото здраве, 2 съобразно произтичащите от закона задължения на институцията да осигури условия за зачитане на правата и достойнството на осъдените лица. Изложил е, че в момента изтърпява наказание „лишаване от свобода" в Затвора – Варна и че: от началото на изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода" и до настоящия момент всички депозирани от него молби до ответника, в това число за извършване на медицински прегледи, за провеждане на лечение, за отпуск, за прекъсване на изтърпяване на наказанието му по обективни причини са оставяни без уважение; молбата му за отпуск за присъствие на погребение на баща му, отправена преди две години, била оставена без уважение от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна и така не могъл да се сбогува с близкия си; Окръжна прокуратура Варна не обръщала внимание на нито една от молбите му и отношението към него било тенденциозно и във връзка с преписка № 15615/2020г. на СГП и ДП № 526/2020г. по описа на Сл.О - СГП, образувани по негови сигнали и неприключили към настоящия момент; че е във влошено здравословно състояние, с изключително влошено зрение, като наблюдаващите молбите му прокурори при ответника отказвали да уважат молбите му за провеждане на оперативно лечение и за извършване на необходимите медицински прегледи и не са му осигурявани и няма достъп до изписаните му лекарства.

За да прекрати производството, окръжният съд е приел, че ищецът не е поправил нередовностите на исковата си молба, тъй като Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди, причинени от лоши условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, нито да отговаря за прегледи във връзка със здравословното му състояние, които се разрешават от администрацията.

Исковата молба е била нередовна и е останала такава и след депозиране на уточнителната молба, но съдът може да прекрати производството по нея, на основание чл. 129, ал.3 ГПК, само ако е дал на страната ясни, точни и разбираеми за нея указания за поправянето й, каквито в случая липсват. Освен това, при твърдения за причинени вреди от администрацията и отправен петитум за осъждане на Прокуратурата, е налице противоречие в исковата молба, за отстраняването на което окръжният съд не е давал на ищеца указания за поправяне чрез насочване на иска срещу надлежната страна, поради което и не може да приложи разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК и да 3 прекрати производството заради насочване на иска срещу ненадлежен ответник. Извън това, ищецът е поддържал и твърдение, че прокурорът не е уважил молбата му за прекъсване изпълнението на наказанието му при смъртта на баща му, поради което не могъл да отиде на погребението и претърпял неимуществени вреди от този отказ, които претендира именно от заявения с исковата молба надлежен ответник. Въпросът за квалификацията на иска е дейност на съда и посочената от ищеца такава не го обвързва, като в случай, че посочената от ищеца правна квалификация е погрешна, съдът сам определя правилната.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството и обездвижване на исковата молба с ясни и точни указания за поправяне на нередовностите.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1797/14.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1698/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на производството съобразно посоченото в мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4