Акт от 14.04.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- 336/2020
- Подписан
- 14.04.2020
- В сила
- 14.04.2020
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.67, ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.5, т.2 · Кодекс на труда
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-57 14.04.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: десети март две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 336 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Николай Николов, подадена чрез ю.к.Татяна Стойкова, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37Б, против Решение №
3545/12.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 7535/2019 г. на РС – Бургас, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати на Н.К.П. от гр.***, сумата от 1678.11 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 241.81 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2019 г., сумата от 220.78 лв., представляваща сборно обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 04.09.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 400 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД “ПБЗН“ е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса от 117.13 лв. и 230 лв. за разноски за експертиза.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение в неговата цялост, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се за неправилен извода на съда за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Проследена е нормативната уредба относно вида и условията за заплащане на възнагражденията на служителите в МВР, като се сочи, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и липсва препращане към КТ. Счита се за неправилен извода на съда за наличие на празнота в специалната уредба, като се сочи, че такава не е налице, тъй като действащата нормативна уредба не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Изложени са доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Сочи, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час, като за липсата на трансформация на нощния труд в дневен се позовава на практика на районни и окръжни съдилища. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд, като мотивите на съда са противоречиви и непоследователни.
Излагат се възражения, че не са обсъдени и приложените като доказателство Писмо изх.№ 94-НН-198//29.08.2011 г. на МТСП и писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков, от които е видно, че превръщането на часовете нощен труд в дневни е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Поради това счита, че мотивът на съда относно поставянето на служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работещите по трудови правоотношения, е несъстоятелен.
Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно формулиран, тъй като при преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излагат се и съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира за присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Н.К.П., подаден чрез адв. Билянова, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява съгласие с изводите на районния съд. Твърди, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко наредби, като липсата на изрични норми в наредбите представлява празнота, поради което се прилагат правилата на ЗДСл, съответно на КТ. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Н.К.П. претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР да му заплати сумата от 1678.11 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 241.81 часа, за периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, както и сумата от 220.78 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Изложени са твърдения, че през периода
01.08.2016 г. – 31.08.2019 г. ищецът е полагал труд като „старши спасител“ в Сектор СОД на РД „ПБЗН“ – Бургас към ГД „ПБЗН“ – МВР, при 24-часови работни смени по график по график, отчитани на тримесечие. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, които преизчислени с коефицент 1.143 възлизали на 1920 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 240 часа, на стойност от 1440 лв., които следва да бъдат заплатени от ответника и тази сума се претендира с предявения иск. Върху неплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд ответникът дължал и лихва за забава в размер на 200 лв., която също се претендира с настоящия иск.
По реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размера на претенцията си, като претендира ответника да му заплати сумата 1678.11 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 241.81 часа в процесния период, както и сумата от 220.78 лв. – мораторна лихва.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер. Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период. Сочи се, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд на служителите в системата на МВР е определен със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР и е в размер на 0,25 лв. на час, като положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, което представлява законова празнота и на основание чл.46, ал.2 ЗНА следва субсидиарно приложение да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и по специално чл.9, ал.2 от същата. Прието е, че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона. По горните мотиви БРС е приел съобразно приетото експертно заключение, че искът е основателен и доказан в установения от вещото лице размер от 1678.11 лв., поради което исковата претенция е уважена като основателна в претендирания размер, съобразно изменението на претенцията, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и за лихвата за забава в размер от 220.78 лв., съобразно изменението на акцесорната претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b88414ae-2ac7-4d13-9169-a669d05e5f93