Присъда № 6 от 24.02.2023, Районен съд - Смолян

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 6/24.02.2023 г.

ПО НОХД №2/2023 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД СМОЛЯН

Против подсъдимия В. Б. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: *, е повдигнато обвинение от * гр.Смолян за това, че за периода от месец декември 2015год, до месец ноември 2021г. включително, в гр.Смолян, след като бил осъден с Решение №118 от 10.03.2014г., по гр. дело №1268/2013г. на Районен съд-Смолян, влязло в законна сила на 04.07.2014г. да издържа свой низходящ - детето си В. В. К. с ЕГН********** съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно:

-една месечна вноска за месец декември 2015г .;

-единадесет месечни вноски за месеците януари, февруари, март, април май, юни, юли, август, септември, ноември и декември на 2016г.;

-девет месечни вноски за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, август, октомври, ноември на2017г.;

-пет месечни вноски за месеците февруари, март, юли, август и септември на 2018г.;

-осем месечни вноски за месеците февруари, април, юни, юли, август, септември, октомври и ноември на 2019г.;

-девет месечни вноски за периода от месец април до месец декември 2020г. включително;

-единадесет месечни вноски за периода от месец януари до месец ноември 2021г. включително или общо петдесет и четири месечни вноски, всяка в размер на 150 лева, всички общо в размер на 8 100 лева -престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В с.з. *на * гр.Смолян Т. Н. поддържа така повдигнатото обвинение.

Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление с горепосочената правна квалификация, сочи за справедливо налагане на наказание пробация, която да се изпълнява в съвкупност от две задължителни пробационни мерки- по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК за срок от 8 месеца.

*, конституирана по делото частен обвинител в качеството й на майка и законен представител на пострадалия малолетен В. В. К., в с.з. поддържа становището на районния прокурор за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият К., се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, изразява самокритично отношение, признава всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях. По негово искане и по искане на неговия защитник адв.* *, делото се разглежда по реда на съкратено съдебно следствие 1 чл.371 т.2 НПК. Защитникът на подсъдимия пледира за налагане наказание пробация в минимален размер.

Съдът като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият В. Б. К. е ***.

В периода от 2007г. до 2010г. свидетелката * от гр.Смолян и подсъдимият В. Б. К. живели на семейни начала без да сключват граждански брак. От съвместното им съжителство на 16.06.2009г. е родено детето В. В.

К.. През 2010г. свидетелката * и подсъдъмият В. Б. К. се разделили, като детето останало да живее заедно с майка си. Няколко години след раздялата, свидетелката * * предявила иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК срещу В. Б. К.. Съгласно Решение №118/10.03.2014г. по образуваното гражданско дело № 1268/2013г. по описа на Районен съд-Смолян В. К. бил осъден да заплаща на * * в качеството й на майка и законен представител на детето им, ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 25.11.2013г.

Решението влязло в сила на 04.07.2014г.

След издаване на съдебното решение, подсъдимият К. плащал дължимите вноски, но не редовно, поради което свидетелката * * подала две жалби и съответно във връзка с тях били образувани преписка ЗМ№349/2014г. по описа на РУ-Смолян, пр. пр.№864/2014г. по описа на РПСмоляи и досъдебно производство №112/2015г. по описа на РУ-Златоград, пр. пр.№494/2015г. по описа на РП-Смолян.

С постановление на РП-Смолян от 31.10.2014г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр.№864/2014г. по описа на *.

В обстоятелствената част на постановлението била описана установената фактическа обстановка, а именно че след влизане на съдебното решение, В. К. погасил задълженията за заплащане на издръжка за месеците юли, август и септември 2014г. включително и същия се възползвал от разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, съответно било отказано да бъде образувано наказателно производство и преписката била прекратена.

От приложеното копие на постановление по досъдебно производство №112/2015 г. по описа на РУ-Златоград се установява, че считано до м.септември 2015г. К. бил платил задълженията си за издръжка като единствено не бил платил остатъка от сумата - 50 лева, считано за м.октомври 2015г. Предвид на изложеното било прието, че не е осъществен състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК и досъдебното производство било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Постановлението било обжалвано пред РС- Смолян, като с определение №69 /05.02.2016г. по ЧНД 64/2016г. постановлението било потвърдено. Съдът е констатирал, че дължимите суми за издръжка били изцяло заплатени за 2014г., като вноските за месец април и месец март 2015г. били платени със закъснение през следващите месеци.

2

За задълженията за издръжка на детето В. К. било образувано изпълнително дело №20148810400502 по описа на ЧСИ *, район на действие ОС-Смолян с взискател - * * и длъжник - подсъдимият В. К..

Разпитана по делото свидетелката * заявила, че не може точно да конкретизира месеците, за които подсъдимият К. не бил платил дължимите суми за издръжка на детето им. В тази връзка била изискана справка от ЧСИ * * и била назначена счетоводна експертиза. По наказателното производство били приложени и копия на пощенски записи удостоверяващи плащания на дължимите месечни вноски от подсъдимият К.. Свидетелката * заявила, че признала същите по образуваното изпълнително дело при ЧСИ-*. Към свидетелските си показания от 20.10.2022г. свидетелката * представила копие на покана - потвърдително за паричен превод за сумата от 300 лева, преведени й от подсъдимия К.. Свидетелката * твърди, че тази сума не я била заявила пред съдебния изпълнител. Приела обаче, че с тази вноска от 300лв. подсъдимият К. е погасил издръжката за детето им за м.декември 2021г. и м. януари 2022г.

От депозирания по делото социален доклад на Д“СП“ гр.Смолян се установява, че през учебната 2022/2023 г. детето В. К. на *, е ученик в *. При извършеното проучване е установено, че майката осигурява всички възникващи потребности на В. адекатно. Малолетният живее с майка си в апартамент в жилищен блок в кв.*в гр.Смолян, собственсит на родителети на Д.*, заедно с новия й партньор.

През инкриминирания период подсъдимият като цяло работел по трудови договори и не е получавал обезщетение за безработица.

Описаната фактическа обстановка се признава от подсъдимия и се установява безспорно от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, преди всичко самопризнанията на подсъдимия и разпита в хода на досъдебното производство на свидетелката Д.*. Те са еднопосочни, логично подредени и непротиворечиви. Кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени на осн.чл.283 НПК към даказателствения материал по делото: удостоверение за раждане от 19.06.2009 г. издадено от Община Смолян, решение №118/10.03.2014 г. по гр.д.№1268 по описа на РС Смолян за 2013 г., справки за сключени трудови договори от подсъдимия К., трудов договор №255/2021 г., справки за изплатени издръжки по изп.д.№* по описа на ЧСИ * *, издаден от РС Смолян изпълнителен лист за заплащане на издръжка, заключение по СИЕ, платежни нареждания за заплатена издръжка, системни бонове на „* за заплатени издръжки, справка за притежавани МПС от подсъдимия, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Съгласно заключението по назначената в хода на ДП съдебноикономическа експертиза изготвена от вещото лице Н.* подсъдимият не е платил издръжките на сина си В. К. за процесния период.

Така установената фактическа обстановка и събраните

3 доказателства налагат следните правни изводи:

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състав престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като за периода от месец декември 2015год, до месец ноември 2021г. включително в гр.Смолян, след като бил осъден с Решение №118 от 10.03.2014г., по гр. дело №1268/2013г. на Районен съд-Смолян, влязло в законна сила на 04.07.2014г. да издържа свой низходящ - детето си В. В. К. с ЕГН********** съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно:

-една месечна вноска за месец декември 2015г .;

-единадесет месечни вноски за месеците януари, февруари, март, април май, юни, юли, август, септември, ноември и декември на 2016г.;

-девет месечни вноски за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, август, октомври, ноември на2017г.;

-пет месечни вноски за месеците февруари, март, юли, август и септември на 2018г.;

-осем месечни вноски за месеците февруари, април, юни, юли, август, септември, октомври и ноември на 2019г.;

-девет месечни вноски за периода от месец април до месец декември 2020г. включително;

-единадесет месечни вноски за периода от месец януари до месец ноември 2021г. включително или общо петдесет и четири месечни вноски, всяка в размер на 150 лева, всички общо в размер на 8 100 лева.

Непосредствен обект на престъплението по чл.183 ал.1 НК са обществените отношения, които осигуряват изпълнение на задължението на родителя да доставя средства за съществуване на нуждаещите се негови деца, които като малолетни са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собствено имущество.

От обективна страна са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия К.. С влязло в сила на 04.07.2014 г. решение на Районен съд гр.Смолян той е осъден да издържа свой низходящ сина си В. (сега 13-годишен). Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие- подсъдимият К. съзнателно не е изпълнил задължението за изплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски в периода от месец декември 2015год, до месец ноември 2021г. включително-54 вноски от по 150лв.

По делото не се установяват обективни пречки, които да са възпрепятствали бащата да заплаща дължимата издръжка за детето В. в инкриминираните периоди.

Предназначението на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на детето и е изискуема в течение на целия месец, за който се отнася.

Неплащането на издръжка е формално престъпление, защото законът не 4 изисква нищо друго освен неплащането на издръжката.

На следващо място следва да се посочи, че закупените на децата подаръци, дрехи н учебни помагала по никакъв начин не се отразяват на задължението за издръжка и не се приспадат от нея. Дарствените актове на родител към дете се правят на база личните им отношения- близост и привързаност, те имат морален характер.

Издръжката като парично задължение бащата следва да изплаща на законния представител на детето – неговата майка свидетелката * *, която носи отговорност за задоволяване на ежедневните му нужди. В нейна тежест е възложена отговорността да преценя кога и как да разходва получената сума за издръжка от другия родител в полза на малолетния, наред със собствените й средства предвидени за това.

Така извършеното престъпление е типично трайно (продължено) престъпление. То се осъществявасамо с едно деяние, изразяващо се в бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване.

Подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК с пряк умисъл. Той е съзнавал, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязло в сила съдебно решение, предвиждал, че в следствие на бездействието детето му няма да получи дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин ще бъде лишено от полагаемите му се финансови ресурси, но въпреки това е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в непредоставяне на определената паричната сума за издръжка на детето си.