Решение № 5572 от 28.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5572 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110149628 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Т. М. срещу „фирма“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 16.02.2023г. сключили с ответника договор за паричен заем № 1239881, по силата на който получил сумата от 4000лв. при ГЛП от 35,00% и ГПР 49,66%. Сумата следвало да бъде върната на 18 месечни вноски. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава от „Multitude bank“ в полза на дружеството, като бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по който ищецът трябвало да заплати такса от 4040лв., дължима на месечни вноски, съвпадащи с вноските по кредита.

Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушение чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 20 и ал.

2. ГПР бил посочен само като абстрактна величина, без да се посочат конкретните разходи, включитлено скритата договорна лихва по договора за гаранция. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави и закона, което влече недействителност на целия договор. Евентуално счита, че нищожна е клаузата на чл. 5 от него.

С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл.

5 от него.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички законови изисквания относно 1 договора и неговото съдържание. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението по тази сделка не следва да се включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за неоснователност на претенциите и моли за тяхното отхвърляне.

Ответникът е предявил и насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. Твърди, че по договора за кредит има неплатена главница, прави изявление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Съобразно изложеното, моли за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 3632,43лв., представляваща незаплатена главница по договора за потребителски кредит № 1239881/16.02.2023г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба до окончателното плащане.

Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК, евентуален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 16.02.2023г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239881, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът кредитополучател. Според договора, размерът на кредита, който ответникът се задължава да отпусне на ищеца, възлиза на 4000лв. Предвидено е, че същият следва да бъде плащан на 18 вноски според погасителен план, който е неразделна част от договора, с първа погасителна вноска на 18.03.2023г. В чл. 3 е предвидено, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне сума в общ размер от 5400лв., представляваща сбор от отпуснатия кредит от 4000лв. и 1400лв. лихва при лихвен процент от 35,00%. В чл. 4 е уговорено, че общият разход по кредита възлиза на 1400лв. и включва дължимата възнаградителна лихва.

В изречение второ е посочено, че ГПР е в размер на 49,66, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 5 е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude bank“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Предвидено е, че „със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с 2 правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата за кандидатстване“.

По делото е представен договор за гаранция (поръчителство), сключен между „Multitude Bank p.I.c”, в качеството на гарант, и М. М., в качеството на клиент, с който гарантът предоставя гаранция на клиента, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1239881/16.02.2023г., сключен с „фирма“ ЕООД. За поемането на това задължение, клиентът дължи „такса“ в общ размер от 4040лв., дължима на 18 бр. вноски с първо плащане 18.03.2023г. и краен срок за издължаване 09.08.2024г.

От представената разписка за извършено плащане от 16.02.2023г. се установява, че на 16.02.2023г. от страна на „фирма“ ЕООД е преведена в полза на М. М. сумата от 4000лв., с което кредитът е усвоен.

От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебносчетоводна експертиза се установява, че ищецът е извършил плащания към „фирма“ ЕООД на суми в общ размер от 2708,00лв., с които са осчетоводени като погасени 367,57лв. главница по договора за кредит, 622,16лв. договорна лихва по договора за кредит, 80,00лв. такса за забавено плащане и 1638,27лв. възнаграждение по договора за поръчителство. С оглед на това, вещото лице посочва, че са останали незаплатени по договора за кредит главница от 3632,43лв. и договорна лихва от 777,84лв. Експертът посочва, че ако по договора за кредит като разход се включи само договорната лихва, ГПР възлиза на 48,84%, но ако се добави и възнаграждението за поръчителство, възлиза на 255,87%.

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв. Съдът намира обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го прави недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен 3 процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т.

11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В представения по делото договор за кредит липсва описание на условията за усвояването му. В същия въобще не се съдържа информация по какъв начин ще бъде усвоен от страна на потребителя, което е нарушение на т. 7, пр. 2 от чл. 11, ал. 1 ЗПК. Също така, в процесния договор за потребителски кредит и преддоговорната информация за неговото сключване е посочен процент на ГПР 49,66%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 4 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от Мултитуд банк, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, а и обезпечаването на кредита е сред условията за отпускането му. В преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр/ в част 2, точка 8, наименувана „изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“.

Дружеството