Решение № 370 от 13.05.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. гр. Хасково, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. И.а Гражданско дело № 20225640103257 по описа за 2022 година

Предявени са от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково, против Б. И. Г., ЕГН **********, от ***********, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на доставчик е доставил „В и К” услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация и пречистване на водите на обект, находящ се в ************. Отношенията между страните били уредени съобразно публично известни Общи условия, които са публикувани на интеренет страницата на ищеца и съответната Наредба в тази насока. Ищецът извършил услугата по водоснабдяване, като за ответника имало открит партиден номер **********. За всеки отчетен период ищецът издавал фактури със задължителни реквизити за количеството потребена вода, както и единичната цена за всяка една от предоставените услуги -вода, канал и пречистване. Ищецът изпълнил своето задължение по доставката и издал надлежни фактури за периода от 12.08.2021 год. до 24.08.2022 год. В законоустановения срок по чл.33, ал.2 от ОУ останали непогасени 6 броя фактури на обща стойност 622,06 лв. Тъй като задължението да се плати посочената сума в срок от страна на ответника не 1 било изпълнено, то същият дължал и лихва за забава в размер на 36,23 лева върху посочената главница за времето от датата на издаването на всякаа от фактурите до 26.09.2022 год. Ищецът потърсил вземането си по реда на чл.

410 от ГПК, за което е образувано Ч.гр.д.№ 2462/2022 год. по описа на РСХасково. Издадена била Заповед за изпълнение № 1173/30.09.2022 год. за горните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в законоустановения срок подал възражение. Съдът указал на ищеца да предяви иск. С оглед на казаното ищецът в указания му срок предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Твърди, че ответникът е потребител на „В и К” услуги за битови нужди, като същите е получавал на адрес в ***********.

Ищецът в качеството на доставчик по така съществуващите облигационни отношения между страните, възникнали на основание Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, надлежно приети и оповестени съгласно Наредба № 4/14.09.2004 год., е изпълнил задължението си и е доставил на абоната услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до имота, находящ се в гр. Хасково, за който е открит партиден номер **********. За доставената вода и услуги ищецът издавал редовно фактури, но плащане не било извършено изцяло, поради което дължима останала сумата от 622.06 лв.главница и лихва за забава в размер на 36,23 лв. или Общо – 658.29 лв.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 622,06 лв.

- главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.09.2022 год.-датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и сумата 36,23 лв.-лихва за забава за периода от 12.09.2021 год. до 26.09.2022 год., които суми са присъдени в заповедното производство. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответни кът подава отговор, като излага съображения, че претендираната сума е недължима. Заявява, че не живее на посочения адрес, за който се твърди, че е била извършена услугата по доставката на вода, както и че всички суми са били платени. В съдебно заседание поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

По делото не се спори, че са публично известни Общите условия на дружеството ищец за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД – Хасково. В чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно чл.

33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок от датата на фактуриране. С лез изтичане на този срок потребителят изпада в забава и дължи на ВиК оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Видно от изисканите от Община Хасково Удостоверение за промени на настоящ адрес, изх. № СЛУЖЕБНО-427/15.03.2024г. и Удостоверение за промени на постоянен адрес, изх. № СЛУЖЕБНО-426/15.03.2024г. е, че ответникът Б. И. Г. има регистриран постоянен и настоящ адрес – *********** /адресът е настоящ от 01.01.2000г. и постоянен от 12.02.2002г./.

Безспорно е по делото, че на този адрес именно е процесният водоснабден имот.

На ответника бяха поставени въпроси по реда на чл.176 от ГПК, на които същият отговори.

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 2462/2022г. по описа на Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. № 15681/28.09.2022г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1173/30.09.2022г. за сумата в размер на 622.06 лева – главница, с 36.23 лева – лихва за забава върху нея от 12.08.2021г. до 26.09.2022г. и законната лихва върху главницата от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение на задължение на длъжника за заплащане цената на доставена вода.

Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, поради което заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението за това.

По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. К., чието заключение възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че в счетоводството на ищеца „В и К“ ЕООД има открита партида на името на Б. И. Г. с № 3

**********, с адрес – ***********. В периода от 12.08.2021г. до 24.08.2022г. на негово име с партиден № ********** са издадени 6 бр. фактури за предоставени В и К услуги. Общата стойност на фактурите е 672.06 лева, но по първата от тях има извършено плащане в размер на 50 лева, при което общо останалото задължение на клиента е в размер на 622.06 лева. Вещото лице посочва, че законната лихва за всяка една фактура, считано от изтичане на срока за плащането й /30 дни след издаване на фактурата/ до 26.09.2022г., е в размер на 36.23 лева за периода от 12.09.2021г. до 26.09.2022г. В заключение вещото лице сочи, че количествата предоставена услуга, описани във всяка една от фактурите, съответстват на количествата, отразени при извършването на отчет на измервателните уреди. Приложените единични цени съответстват на одобрените такива със Заповед № 145/05.08.2020г., Заповед № 247/31.12.2020г. и Решение на КЕВР № Ц-41/26.09.2012г. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на делото са пред явени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 о т ЗЗД и чл.86, ал.1 о т ЗЗД, които са процесуално допустими , доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник в едномесечния срок от уведомяването му , че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за водите, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор «ВиК» ЕООД - Хасково. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в случая от 11.08.2006г. В чл.8, ал.4 от Наредбата е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да предложат различни 4 условия, но в настоящия случай няма такива данни. В тази връзка следва да се има предвид и че според чл.293, ал.1 о т Търговския закон за действителността на търговска сделка, каквато е налице между страните по настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не се съдържа такова изискване. Съществуването на това правоотношение между страните по делото съдът приема за установено в случая чрез издадените фактури. По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите водоснабдяване и/или канализация, е бил задължен да доставя вода за питейно-битови нужди, а ответникът като титуляр на партидата е следвало именно да заплаща отчетеното количество вода в 30 дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума.

Според съда следва да се даде положителен отговор на въпроса следва ли ответникът да отговаря за заплащане стойността на потребените в имота ВиК услуги. Това е така, тъй като в качеството си на титуляр на партидата, независимо дали потреблението е осъществено от него самия, от членове на домакинството му или от трети лица, на които е предоставено ползването на имота, той носи отговорност за своевременното и надлежно плащане на потребените услуги. В този случай за титуляра на партидата би възникнало регресно вземане за стойността на заплатените услуги, в каквато насока е и трайната практика на ВКС. Самият ответник в отговорите на поставените му по реда на чл.176 от ГПК въпроси твърди, че е адресно регистриран именно на адреса на водоснабдения имот – ****************. Фактурите, издадени от ищеца, са за периода от 12.08.2021г. до 24.08.2022г. , т.е. за периода, в който жилището е било обитавано, доколкото самият ответник в отговорите на въпросите по чл.176 от ГПК, дадени в съдебно заседание, проведено на 26.02.2024г., заявява, че до преди една година в имота е живял синът му със семейството си, след който период имотът не е ползван. Ето защо, съдът приема, че в полза на ищеца се е породило правото му да получи дължимата сума за начислените на ответника ВиК услуги, респ. задължението на последния да я плати. След като ответникът е титуляр на партидата в имота, между страните по делото е продължило да съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът дължи исковите суми.

5

Следователно, ищецът е установил при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му по чл.79, ал.1 от ЗЗД за плащане на сума та от 622.06 лева за периода от 12.08.2021г. до 24.08.2022г. В тежест на ответника бе да установи, че я е заплатил, но той не ангажира никакви доказателства в тази насока.

Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 622.06 лева за периода от 12.08.2021г. до 26.09.2022г . Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се установява, че такова се дължи. Действително в чл.40, ал.1, изр. 2 от Наредбата, и в чл.3 3, ал.2 от ОУ изрично е предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното количество вода в определените срокове, в случая 30 дни след датата на фактуриране, се дължи законна лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до изплащането й, чийто размер възлиза на сумата от 36.23 лева за периода от 12.09.2021г. до 26.09.2022г.

Поради изложеното съдът намира, че исковете по чл.422, ал.1 о т ГПК, в р . с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 о т ЗЗД следва да бъдат уважени в пълния предявен размер от 622.06 лева за главница и 36.23 лева за лихва за забава.