Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1672 от 17.11.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 273/2025
Вид
Определение № 1672
Подписан
17.11.2025
В сила
17.11.2025
Състав
Даниела Димова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 · Кодекс за застраховането
  • чл.86, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.286 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1672 гр. Варна, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Т.а като разгледа докладваното от Даниела Д. Т.а Търговско дело № 20253100900273 по описа за 2025 година

С искова молба, заведена с вх. №12364/30.04.2025г., подадена чрез пълномощник адвокат

М.

Т., съдебен адрес:

***************************************, поправена с молба вх.

№15502/02.06.2025г., от А. В. М., ЕГН **********, действащата чрез своята майка и законен представител М. В. М., ЕГН **********, двете с адрес в *****, срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище град София, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата 180 0 0 0 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А.С.С., починал вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2023 г. в *****, около 12.35 часа, на кръстовището на ********************, по вина на водача на л.а. „Рено Клио“ с peг. № **********, Т.

Т. А., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 180 000 лв., считано от 23.12.2024г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.

В хода на осъществената размяна на книжа ответникът е представил писмен отговор вх. №22408/04.08.2025г., в който е изложил становището си по предявените 1 искове, обосновал е насрещните си твърдения и възражения, направил е и доказателствени искания.

Предявените от ищеца искове са допустими.

Същите намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

С оглед цената на главния иск, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и предвид разпоредбите на чл.71, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.), дължимата за производството по делото държавна такса е в размер на 7 200 лева. По акцесорната претенция за присъждане на следващата се законна лихва, считано от датата на извършване на увреждащото деяние, държавна такса не се дължи. На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът не дължи предварителното внасяне на държавна такса.

Предпочитаният от ищеца ответник е търговско дружество, като отговорността му се ангажира именно с осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена със собственика на л.а., с който е причинено увреждането, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ). Независимо от това, с оглед факта, че ищецът – физическо лице като трето увредено лице се явява ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ, предявеният иск следва да бъде определен като иск на потребител по смисъла на чл.113 ГПК (в този смисъл определение по ч. т. д. № 2002/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 377 от 09.09.2022 г. по ч. т. д. № 572/2021 г. на ВКС, I т.о.). Поради това делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

Представените от страните писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание.

Като допустимо съдът преценява и доказателственото искане на ищцата за допускане на гласни доказателствени средства за установяване на твърдените от нея факти, свързани с претърпените душевни мъки, страдания, болки от загубата на нейния баща, загинал вследствие на процесното ПТП. Възражението на ответника срещу допускането им, основано на разпоредбата на чл.159, ал.2 от ГПК се преценява като неоснователно. Сочената правна норма не въвежда ограничения в броя на свидетелите, които могат да се допуснат до разпит в процеса. Отделно от това, преценката е възложена на съда. В този смисъл и доколкото твърденията на ищеца не са за единичен, конкретно проявил се в действителността факт, а за продължителен процес и състояние, съдът намира, че за тяхното установяване е допустимо същия да се ползва от показанията на поне двама свидетеля.

2

За установяване на тези свои твърдения ищцата е направила и доказателствено искане за допускане на комплексна съдебна психиатричнопсихологична експертиза. В отговора си на исковата молба ответникът сочи, че не са представени медицински документи, сочещи към промяна на здравословното състояние на ищцата, диагностицирани и/или лекувани психиатрични и/или психологични проблеми, поради което възразява по нейното допускане. Като има предвид, че чрез експертното заключение се цели да се установи начина на преживяване на травмата от загубата на родител и нейното отражение върху психиката на малолетно дете, което е извън компетентността на обичайните свидетели, съдът намира това доказателствено искане за допустимо и относимо към предмета на спора, поради което се уважава. На този етап експертизата следва да се назначи само като психологична.

За установяване на твърденията си относно причините за настъпване на ПТП, виновността на застрахования при ответното дружество водач на МПС и причинноследствена връзка между увреждащото деяние и леталния изход за пострадалия, ищцата е направила доказателствено искане за допускане на съдебна автотехническа експертиза.

За установяване на твърденията си за принос на пострадалия като водач на другото превозно средство за настъпване на ПТП и възражението за съпричиняване на вредите ответникът е направил искане да се допусне комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза и разпит на свидетел – очевидец на ПТП в режим на призоваване. Поставените въпроси към експертизата са детайлизирани и включват и установяването на механизма на настъпване на ПТП, каквото е искането на ищеца. Исканията се уважават. Доколкото въпросите, свързани с установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия А.С., се включват в компетентността на вещото лице – съдебен лекар, с цел и на процесуална икономия същите следва да се включат в задачите на допусканата медицинска експертиза.

Искането на ответника за събиране на писмени доказателства служебно от съда се оставя без уважение. Следва да се укаже на страната, че при преценена необходимост могат да й бъдат издадени съдебни удостоверения за снабдяване с нужната й документация.

Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Рено Клио“ с peг.

№ **********, като водачът Т. Т. А. е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва от ответното дружество. С оглед на това доказателственото 3 искане на ищцата да бъде задължен ответника на основание чл.190 от ГПК да предостави застрахователната полица за сключения договор за застраховка

„Гражданска отговорност”, действал към датата на настъпване на застрахователното събитие, не следва да се уважава. По аргумент за противното основание от чл.153 от ГПК, този факт следва да се обяви за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване.

Независимо от това, на основание чл.155 от ГПК на страните следва да се укаже служебно установения от съда факт за наличието на оповестена активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Рено Клио“ с peг. № **********, към датата на настъпване на ПТП – 30.10.2023г. (чрез справка в сайта на Гаранционния фонд).

Искането на основание чл.186 от ГПК да бъде изискано и приложено към настоящото дело НОХД № 20246500200045 по описа на Военен съд - Сливен, е допустимо, относимо и се уважава.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави окончателния доклад по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

На страните следва да бъдат дадени и други указания от значение за надлежното упражняване и защита на процесуалните им права.

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове н а А. В. М., ЕГН **********, действащата чрез своята майка и законен представител М. В. М., ЕГН **********, двете с адрес в *****, ж.к. „Владислав Варненчик“ №32, вх. 2, ет. 1, ап.

47, срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление град София, пл. „Позитано“ № 5, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД

1. за заплащане на сумата 180 0 0 0 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А.С.С., починал вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2023 г. в *****, около 12.35 часа, на кръстовището на ********************, по вина на водача на л.а. „Рено Клио“ с peг. № **********, Т.

Т. А., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване 4 на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 180 000 лв., считано от 23.12.2024г. (датата на завеждане на писмената застрахователна претенция) до окончателното й плащане.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред.

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от страните с исковата молба и с отговора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, на основание чл.190 от ГПК да предостави в оригинал или заверен препис договора за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен по застрахователна полица № **************.

ПРИЕМА за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на настъпване на ПТП – 30.10.2023г., е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.

„Рено Клио“ с peг. № **********, сключена с ответното дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, като водачът Т. Т. А. е бил обхванат от нейната застрахователна закрила.

УКАЗВА на страните, на основание чл.155 от ГПК, че чрез справка в сайта на Гаранционния фонд служебно е установен от съда факта, че към датата на настъпване на ПТП – 30.10.2023г. е налице оповестена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „Рено Клио“ с peг. № **********, при застраховател „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД със срок на застрахователно покритие до 18.05.2024 година.

ПРИЕМА за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че от страна на ищеца е била предявена извънсъдебна застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 23.12.2024 г. с правно основание чл. 380 КЗ.

ДА СЕ ИЗИСКА от Военен съд - Сливен НОХД № 20246500200045 за послужване.

5

ДОПУСКА при условията на водене от страна на ищцата А. В. М. двама свидетели за установяване на факти, свързани с претърпените от него душевни мъки, страдания, болки от загубата на нейния баща А.С.С., пострадал вследствие на процесното ПТП.

ДОПУСКА до разпит при условия на призоваване Т. Т. Арабаджнев, ЕГН **********, с адрес в село **************, като свидетел на ответника за установяване обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП от 30.10.2023 г. и поведението на двамата водачи, относими към възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да внесе депозит в размер на 60 лева за покриване на евентуални разходи за явяване на призовано лице.