Решение № 636 от 05.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Дупница, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20241510101690 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по следните предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ 175074752 с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА ГР.СОФИЯ БУЛ.БЪЛГАРИЯ № 49 Блок 53 Е Вх.В срещу С. С. З., ЕГН **********, адрес: гр. *** обективно съединени искове:

I. Установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми:

- сума в размер на 3 676.64 лева – главница по сключен договор за потребителски кредит № 40009646651/20.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2024г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;

- сума в размер на 1 719.92 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.02.2023г. до 06.03.2024г.;

- сума в размер на 133.28 лева – обезщетение за забава за периода от 26.07.2022г. до 06.03.2024г.;

- сума в размер на 284.14 лева – обезщетение за забава за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г.

II. Осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 1

ЗЗД за следните суми:

- сума в размер на 1198.34 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“;

- сума в размер на 2238.02 – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

Твърди се, че между страните по делото бил сключен договор за потребителски кредит № 40009646651/20.05.2022г., въз основа на който ответникът получил паричен заем в размер на 4000 лева като срокът на кредита бил 36 месеца.

Размерът на вноската възлизал на сумата от 194.78 лева; ГПР възлизал на 48.98%; ГЛП възлизал на 41%, а общото задължение по кредита възлизало на 7012.20 лева. На 06.03.2024г. настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по сключения договор, доколкото ответникът не заплащал дължимите вноски в срок. С оглед изложените съображения ищецът намира предявените искове за основателни и доказани. Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 е постъпил отговор от ответника /л. 61 и сл./, в който подробно са изложени възраженията на ответника срещу основателността на предявените искове, както следва: клаузите за заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, доколкото нарушават разпоредбите на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 143 от ЗПК; посочените клаузи противоречат на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото не са включени в обявения от кредитора ГПР; договорът за потребителски кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10, във вр. с чл. 22 ЗПК; целият договор за кредит е недействителен, доколкото клаузите за договора за лихва са нищожни /съобразно протоколно определение от 27.11.2024г., с който изготвеният по делото първоначален доклад е изменен и допълнен – л. 92, стр. 2 и сл./.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените обективно съединени установителни искове са допустими, тъй като същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок.

2

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 , вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 3 676.64 лева – главница по сключен договор за потребителски кредит № 40009646651/20.05.2022г.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:

1. наличие на облигационно правоотношение между страните по сключен на 20.05.2022г. договор за потребителски кредит, с параметри посочени в исковата молба;

2. срок за погасяване на задължението за заплащане на дължимите заемни вноски и размер на задължението;

3. пълно изпълнение на задълженията на „Профи Кредит България“ ЕООД по сключения договор;

4. размер на вземането за главница;

5. настъпила предсрочна изискуемост на вземането;

6. уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 40009646651/20.05.2022г. /л. 16, стр. 2 и сл./ се установява, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател главница в размер на 4000 лева като срокът на кредита е 36 месеца; размерът на месечната вноска възлиза на сумата от 194.78 лева; ГПР възлиза на 48.98%; ГЛП възлиза на 41%, а общото задължение по кредита възлиза на 7012.20 лева.

От обективирания в исковата молба платежен документ, неоспорен от ответника в законоустановения за това срок /л. 2/ се установява, че на 20.05.2022г. ответникът е получил по банковата си сметка главница в размер на 4000 лева.

Във връзка със сключения договор за кредит, следва да се вземат предвид следните съображения: между страните е сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК / обн. ДВ, бр.18/2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал.1 ЗПК. За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид 3 разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит, неравноправни клаузи“, според които всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ищцата поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Съгласно т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент - 41 %, посочен е ГПР – 48.98% /л. 16, стр. 2/.

Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи още, че според дефиницията по чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От представения по делото договор и погасителен план към него /л. 23, стр. 2 и сл./ се установява, че погасителната вноска включва два компонента: главница и възнаградителна лихва. Същевременно обаче не са включени вземанията за сумата в размер на 1400.00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и за сумата в размер на 2600 – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, предвидени в сключения договор /л. 17/. Ако въпросните вземания се добавят към ГПР, то последният ще надвишава максималния размер, предвиден в нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, доколкото общият размер на задължението, без да са включени допълнителните услуги възлиза на сумата от 7012.20 лева /л. 16, стр. 2/, а ако се добавят и допълнителните услуги, то общото задължения възлиза вече на сумата от 11012.20 лева /л. 17/. В посочената разпоредба законодателят е предвидил, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България като съгласно посочената разпоредба законодателят е предвидил, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по 4 просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

За пълнота следва да се посочи и следното: константната практика на СЕС относно тълкуване на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. В този смисъл в Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

С оглед възприетата от СЕС дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.

В настоящия случай може да се обоснове извода, че вземанията за сумата в размер на 1400.00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и за сумата в размер на 2600 – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ представляват именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания: заплащането на допълнителните услуги на практика е задължително условие за получаване на кредита и същевременно са били известни на кредитора.

В случая е безспорно установено, че при кандидатстването за кредит за кредитоискателят не съществува опция за кандидатстване за кредит допълнителните две услуги. без

Предвид гореизложените съображения, следва да се обоснове извода, че дължимите две допълнителни такси следва да бъдат включени като разход по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от ответника. В случая това не е сторено.

С оглед констатираното противоречие между посочения в договора размер на ГПР и действителния му размер се налага изводът, че договорът за потребителски 5 кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. В тази връзка следва да се посочи, че годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като доводите на ответника в този смисъл са изцяло основателни.