Определение № 629 от 29.10.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Монтана, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500450 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 -278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на ищцата Н. С., ЕГН ********** от гр.*срещу Определение Рег.№ 1215 / 22.08.2025 г. ,постановено по гр. дело № 314/2025 г. по описа на РС Монтана, с което производството по делото е спряно до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно с доводи, че разпоредбата на чл. 631,ал.1 ГПК е неприложима от съд, който не е отправил преюдициално запитване, съответно не са налице основания за спиране производството на това основание, а предвидените в чл. 229,ал.1,т.4 ГПК предпоставки за спиране не са налице. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Ответните по спора страни „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД при надлежно връчен препис от частната жалба не изразяват становище .

Окръжен съд Монтана, като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е недопустима за разглеждане като подадена срещу определение на РС Монтана, което не подлежи на обжалване предвид изричната разпоредба на чл. 631,ал.1, изр.второ ГПК, според която определението, с което съдът спира производството по делото с отправяне на преюдициално запитване не подлежи на обжалване. Делото , по което е постановеното обжалваното разпореждане е приключило с влязло в сила като необжалвано Решение № 334 / 02.07.2025г., постановено по гр.дело № 314/25г .,с което по искове на Н. С., представлявана от адвокат Е. И., съдът е признал за установено по отношение на „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД , че сключените между страните договори за потребителски кредит и за поръчителство са нищожни , като на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, „К.“ ЕАД, ЕИК *, е осъдено да заплати на Н. С., ЕГН **********, сумата от суми 141.95 лева, ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до заплащане на задължението .С решението ответниците са осъдени да заплатят на ЕАД Е. И. на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. / 250 лв. Кредисимо и 150 лв. „А.Т.“ ЕООД/ В срока за обжалване на решението е подадена молба от адвокат Е. И. с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение решението в частта за разноските с присъждане справедлив 1 размер на адвокатското възнаграждение и ДДС върху същото. След връчване молбата на насрещната страна съдът е постановил обжалваното определение 1215 / 22.08.2025 г., с което е спрял производството по делото. Приел е, че е образувано пред Съда на ЕС дело № С-744/2023 г. по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС преюдициално запитване по следните въпроси: 1.“Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пap. 1 , буква „[в]", чл. 24, пap. 1 , чл. 26, [пар.]. 1 , буква „б" и чл. 28 от Директива 2006/112/ЕО [2] на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. „Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, [пар.] 1 , буква „б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. „Възмездна услуга" по смисъла на чл.2, пap. 1, буква „[в]", чл. 24, пap. 1 26, [пар.] 1 , буква „б" от Директива 2006/112/ЕО и чл. на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. „Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 2006/112/ЕО и чл. 75 от Директива на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва [ли] да се тълкува в смисъл, че представлява 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. Приел е, че тъй като решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но също така за всички съдилища и учреждения в страната /чл. 633 ,ал. 2 ГПК/ , това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във връзка с чл.

631,ал.1 ГПК. В случая с обжалваното определение е спряно единствено производството по чл. 248 ГПК, доколкото основния спор между страните е разрешен с влязло в сила решение и дело № 3091/24 г. е висящо пред РС Монтана единствено по молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение решението в частта за разноските.

Въззивният съд приема, че така постановеното определение не подлежи на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на чл. 631,ал.1,изр. второ ГПК.

Основанието за спиране на производството в случая не е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал. 1 и чл. 633 от ГПК. Без значение е обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия съд по настоящето дело, доколкото последният ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния правен спор, в случая такъв е останал висящ по делото единствено за дължимостта на адвокатско възнаграждение и ДДС върху същото при предоставено безплатно процесуално представителство, съответно е спряно производството по чл. 248 ГПК с предмет налице ли са основания за изменение решението в частта за разноските относно дължимото на 2 основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Както се посочва в наложилата се касационна практика, която се споделя и от настоящия съд, невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредби от правото на ЕС (в тази връзка напр. Определение № 55/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 155/2022 г., ВКС, III ГО, както и определенията на ВКС, цитирани в същото, Определение № 535 От 8.03.2024 г., по ч. т. д. № 205/2024 г., ВКС II ТО , Определение № 16 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 16/2025 г., II т. о. Определение № 2590 от 22.05.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1666/2025 г..

Съображенията в подкрепа на това становище са в насока на това, че поначало отправянето на преюдициално запитване е въпрос на суверенна преценка на националния съд, поради което и разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК изрично посочва, че определението му не подлежи на обжалване, но също толкова суверенна е и преценката на националния съд, когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасянето на СЕС по въпрос, който той би задал и който той на практика "припознава" за свой, а процесуалноправните предпоставки за спирането на производството по делото в крайна сметка са едни и същи - гарантиране еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Приемането на обратното би могло да доведе и до нарушаване на принципа за процесуална икономия, доколкото не е оправдано отправянето на последващи преюдициални запитвания с идентично съдържание, като вече отправено такова - от друг съд и по друго дело, но по същия въпрос. В този смисъл е Определение № 1616 от 17.06.2024 г. постановено по ч. т. д. № 1153/2024 г.

ІІ ТО на ВКС.

Към настоящия момент вече има постановено решение на СЕС по дело № С-744/2023 г.,т.е. поради което и РС Монтана следва да възобнови производството и да се произнесе по искането по чл.248 ГПК на ЕАД Е. И..

Водим от горното, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на адвокат Е. И., в качеството й на ЕАД Е. И. , пълномощник на ищцата Н.С., ЕГН ********** срещу Определение Рег.№ 1215 / 22.08.2025 г. ,постановено по гр. дело № 314/2025 г. по описа на МРС и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело № 450/2025г. по описа на МОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Монтана, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500450 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 -278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на ищцата Н. С., ЕГН ********** от гр.*срещу Определение Рег.№ 1215 / 22.08.2025 г. ,постановено по гр. дело № 314/2025 г. по описа на РС Монтана, с което производството по делото е спряно до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно с доводи, че разпоредбата на чл. 631,ал.1 ГПК е неприложима от съд, който не е отправил преюдициално запитване, съответно не са налице основания за спиране производството на това основание, а предвидените в чл. 229,ал.1,т.4 ГПК предпоставки за спиране не са налице. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Ответните по спора страни „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД при надлежно връчен препис от частната жалба не изразяват становище .

Окръжен съд Монтана, като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е недопустима за разглеждане като подадена срещу определение на РС Монтана, което не подлежи на обжалване предвид изричната разпоредба на чл. 631,ал.1, изр.второ ГПК, според която определението, с което съдът спира производството по делото с отправяне на преюдициално запитване не подлежи на обжалване. Делото , по което е постановеното обжалваното разпореждане е приключило с влязло в сила като необжалвано Решение № 334 / 02.07.2025г., постановено по гр.дело № 314/25г .,с което по искове на Н. С., представлявана от адвокат Е. И., съдът е признал за установено по отношение на „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД , че сключените между страните договори за потребителски кредит и за поръчителство са нищожни , като на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, „К.“ ЕАД, ЕИК *, е осъдено да заплати на Н. С., ЕГН **********, сумата от суми 141.95 лева, ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до заплащане на задължението .С решението ответниците са осъдени да заплатят на ЕАД Е. И. на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. / 250 лв. Кредисимо и 150 лв. „А.Т.“ ЕООД/ В срока за обжалване на решението е подадена молба от адвокат Е. И. с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение решението в частта за разноските с присъждане справедлив 1 размер на адвокатското възнаграждение и ДДС върху същото. След връчване молбата на насрещната страна съдът е постановил обжалваното определение 1215 / 22.08.2025 г., с което е спрял производството по делото. Приел е, че е образувано пред Съда на ЕС дело № С-744/2023 г. по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС преюдициално запитване по следните въпроси: 1.“Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пap. 1 , буква „[в]", чл. 24, пap. 1 , чл. 26, [пар.]. 1 , буква „б" и чл. 28 от Директива 2006/112/ЕО [2] на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. „Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, [пар.] 1 , буква „б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. „Възмездна услуга" по смисъла на чл.2, пap. 1, буква „[в]", чл. 24, пap. 1 26, [пар.] 1 , буква „б" от Директива 2006/112/ЕО и чл. на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. „Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 2006/112/ЕО и чл. 75 от Директива на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва [ли] да се тълкува в смисъл, че представлява 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. Приел е, че тъй като решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но също така за всички съдилища и учреждения в страната /чл. 633 ,ал. 2 ГПК/ , това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във връзка с чл.

Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b87fa6a3-1ab8-4090-9478-df154c4d8c4d