Решение № 1164 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100501613 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, във вр. с чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Настоящото производство е образувано след като с решение № 458/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2322/2023 г. на ВКС, ГК, I г.о. е обезсилено решение № 180/17.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2582/22 г. на ВОС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 52963/02.08.2022 г. на Ж. Г. П. против Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021 г. по описа на ВРС, ХLVII състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к.

9152, общ. Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с идентификатор *******, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ 2413 кв.м. и при граници: № *****,******,******, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН ********** и Т. В. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН 1

**********; 541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П.

Г. П. с ЕГН **********, като от делбата на описания недвижим имот е изключена Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Варна, представлявана от кмета.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че договор за дарение от 12.11.1989 г. е нищожен поради отклонение от нормата на чл. 476 от ГПК /отм./, тъй като нотариалното действие не съдържа трите имена на пълномощника на Ж. Г. П., а само две, не съдържа местожителството на пълномощника, не е представено пълномощно, от което да се установи валидна представителна власт на пълномощника И.С.. По делото е релевирано възражение с изрично позоваване на т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, че ответниците – трети за сделката лица не са легитимирани да оспорват валидността на упълномощителната сделка от страна на въззивника на адв.

И.С.. Това възражение не е обсъдено, а оспорването е недопустимо. Отделно, липсата на три имена на пълномощника – адв. И.С. не обуславя нищожност на нотариалното удостоверяване, тъй като адвокатът е един единствен, идентифиран е. Отразеното в НА, установява, че нотариусът се е убедил в представителната власт, независимо от това, че сред представените документи не е описано и пълномощно. Пълното и изчерпателно описание на представените документи не е реквизит, изискуем от закона и непълнотата на акта в тази част не води до нищожност на сделката. В случая ответниците не са провели успешно опровергаване на официалния документ. На следващо място, съдът не е разгледал релевираното в първо с.з. евентуално твърдение за придобиване на собствеността на ид.ч. на основание давност, при владение от 1989 г. до днес. По делото са събрани доказателства, че Ж. П. е живеел в имота, възнамерявал е да строи до смъртта на баща му през 2014г. В предходен процес ответниците признали собствеността върху 410 кв.м., които въззивникът придобил по дарение. Ето защо неправилно в решението съдът не е признал на въззивника 410 кв.м. ид.ч. от имота, придобити по силата на дарение от 12.11.1989г., а евентуално – по давност. При определена квота от 790 кв.м. ид.ч. за П. и Т. П.и, остава разлика от 1213 кв.м. ид.ч., която е наследствена на трите деца на Г. П. Т. /страните Ж., С. и П./. Тази разлика 2 разделена на три дава сумата от 404.33 кв.м. Сборът от 410 кв.м. и 404.33 кв.м. дава дял на въззивника от 814.44 кв.м. Тъй като в обжалваното решение му е определена квота от 541 кв.м. ид.ч., то следва да бъде признат за собственик на още 273.33 кв.м. ид.ч. Съответно квотите, при които следва да се допусне делба следва да са: 814.33 кв.м. за Ж. П.; 404.33 кв.м. за С. П.; 799.33 кв.м. за П. П. и 395 кв.м. за Т. П.. В този смисъл отправил искане за ревизиране на обжалваното решение.

Въззиваемите П. Г. П. и Т. В. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор по така подадената жалба, с която излагат искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Останалите въззиваеми не депозират отговор на въззивната жалба.

Депозирана е въззивна жалба с вх. № 38435/25.08.2022 г. от П. Г. П. и Т.

В. П. срещу Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г. по описа на ВРС, ХLVII състав с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к.

9152, общ. Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с идентификатор *******, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ 2413 кв.м. и при граници: № *****,******,******, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН ********** и Т. В. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П.

Г. П. с ЕГН **********.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че е налице незачитане на възражението на въззивниците за придобиване на останалите ид.ч. на основание давност, с оплаквания за допуснато нарушение на процесуални правила – тези за значението на СПН на влязлото в сила решение и неправилно приложение на материалния закон – чл. 79 и чл.

69 от ЗС. Позовават се, че в решението липсват мотиви за правните последици на владението на тези идеални части от имота от П.и, за които е прието, че договорът за дарение от 1989 г. е нищожен поради нищожност на 3 нотариалното действие и за които е прието, че доказателствената стойност на АДС е опровергана. Липсват мотиви и за значението на влязлото в сила решение по гр.д. № 5835/2019 г. на ВРС. Ако събраните по делото доказателства бяха обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът би достигнал до изводи, че прекият наследодател на страните Г. П. се е считал за собственик на 1200 кв.м. от имота; дарил с нищожна сделка на сина си Ж. 410 кв.м., а остатъка от 790 кв.м. /заедно с фамилна къща, намираща се в имота и не е предмет на делба/ е прехвърлил на ответника П. П., по време на брака му.

Няма доказателства дядото П. Г., така и синът Г. П. да са се считали за собственици на повече от това, за което са притежавали титул за собственост.

Съдът не е съобразил в тази връзка, че е възможно придобиване на недвижим имот чрез владение, което се осъществява след предадено доброволно владение от предходния владелец, като неправилно е приложил и постановките на ТР № 1/2012 г. и приетото в съдебната практика на ВКС. От съществено значение в случая е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. В случая след нищожната сделка, Ж. П. не е осъществил намерението си да построи сграда в бащиния двор, а след като П. и съпругата му придобили собствеността на жилищната сграда, установили за себе си фактическа власт, както върху прехвърлената им къща и ид.ч. от двора, така и върху онези части от имота, за които формално ищецът се е водил собственик, както и за които държавата е притежавала титул за собственост. Т.е. след придобивната за тях сделка П. и Т. П.и завладяли целия имот, тъй като след прехвърлянето баща им предал владението върху целия имот. Т.е. като владелци, въззивниците започнали да упражняват фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. От свидетелските показания се установява, че след като е прехвърлил на сина си П. всичко, което е считал за своя собственост, бащата предал на сина си владението на целия имот, поради което началният момент на установяване на владение съвпада с деня на сделката, по която са придобити идеални части от двора с къщата, но владение е установено за целия имот. Владението е било явно, спокойно и несмущавано, защитавано с правни и фактически действия. Този извод не може да бъде разколебан от обстоятелството, че ищците са идвали в имота да посещават родителите си. Собственически действия към целия имот са извършвали именно ответниците, при което са го придобили на основание чл.

4

79 от ЗС. В този смисъл отправили искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът за делба да се отхвърли с извод за липса на съсобственост между страните.

Въззиваемият Ж. Г. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззиваемият Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Останалите въззиваеми не депозират отговор на въззивната жалба.

Депозирана е въззивна жалба с вх. № 59221/30.08.2022 г. на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство срещу Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г. по описа на ВРС, ХLVII състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к.

9152, общ. Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с идентификатор *******, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ 2413 кв.м. и при граници: № *****,******,******, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН ********** и Т. В. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П.

Г. П. с ЕГН **********, като от делбата на описания недвижим имот е изключена Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Варна, представлявана от кмета.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, като се излагат доводи аналогични на тези, залегнали в отговора на предходната жалба. Отправя се искане за отмяна на решението на ВРС и допускане до делба на имота с участието на Държавата.

Въззиваемите П. Г. П. и Т. В. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК 5 депозират отговор по така подадената жалба, с която излагат искане за оставяне без уважение на въззивната жалба.

Въззиваемият Ж. Г. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне без уважение на същата.

Останалите въззиваеми не депозират отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като и всички без община Варна претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Ж. Г. П. и С. Г. П. срещу П. Г. П., Т. В. П. и Държавата с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане на делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к. 9152, общ.

Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с идентификатор № ******* по КК на с. К., с площ 2413 кв.м. и при граници: № *****,******,****** при квоти: 614.33/2413 ид.ч. за Ж. Г. П., 204.33/2413 ид.ч. за С. Г. П., 599.33/2413 ид.ч. за П. Г. П., 390/2413 ид.ч. за Т. В. П. и 600/2413 ид.ч. за Държавата, чрез министъра на РРБ.