Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 365 от 25.04.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 280/2023
Вид
Определение № 365
Подписан
25.04.2023
В сила
25.04.2023
Състав
Дора Димитрова Михайлова, Георги Стоянов Мулешков, Росина Николаева Дончева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. София, 25.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500280 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 - чл. 279, вр. чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД срещу онази част от разпореждане № 260040 от 17.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1805/2017 г. по описа на РС – гр.

Ботевград, в която в полза на В. Н. П. срещу „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата от 2 300 лева – разноски в производството по гр. дело № 1805/2017 г. по описа на РС – гр. Ботевград, както и за сумата от 1 500 лева – разноски във въззивното производство (в. гр. д. № 5/2019 г. по опис на СОС).

Жалбоподателят поддържа, че с решение № 50076 от 14.11.2022 г. по т. д. № 1730/2019 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, решение № 103 от 19. 03. 2019 г. по гр. д. № 5/2019 г. на Софийски окръжен съд, ГО, първи въззивен състав, и потвърденото с него решение № 220 от 29. 10. 2018 г. по гр. д. № 1805/2017 г. на Ботевградски районен съд, ІV състав, са отменени в частта, с която предявеният от „ОТП Ф.

Б.“ ЕАД срещу В. Н. П. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 430, ал. 1 ТЗ за заплащане на главница по договор за кредит за текущо потребление от 14. 08. 2007 г. е отхвърлен за сумата от 17 1

272, 29 лв., ведно със законна лихва, както и в частта за разноските. С решението на касационната инстанция въпросът за отговорността на страните за разноските в процеса е решен окончателно, като В. Н. П. е осъден да заплати на ОТП Ф. Б.“ ЕАД 980, 21 лв. разноски и сумата от 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, а „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на В. Н. П. сумата от 2085, 16 лв. разноски пред трите съдебни инстанции. Независимо от това, районният съд разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на В. Н. П. за суми, отречени да са дължими с решението на ВКС.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното.

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С влязло в сила решение № 50076 от 14.11.2022 г. по т. д.

№ 1730/2019 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, решение № 103 от 19. 03. 2019 г. по гр. д. № 5/2019 г. на Софийски окръжен съд, ГО, първи въззивен състав, и потвърденото с него решение № 220 от 29. 10. 2018 г. по гр. д. № 1805/2017 г. на Ботевградски районен съд, ІV състав, са отменени в частта, с която предявеният от „ОТП Ф.

Б.“ ЕАД срещу В. Н. П. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 430, ал. 1 ТЗ за заплащане на главница по договор за кредит за текущо потребление от 14. 08. 2007 г. е отхвърлен за сумата от 17 272, 29 лв., ведно със законна лихва, както и в частта за разноските, вместо което В. Н. П. е осъден да заплати на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД сумата от 17 272, 29 лв., представляваща главница – вноски с настъпил падеж за периода от 13. 02.

2012 г. до 14. 08. 2017 г. по договор за кредит за текущо 2 потребление от 14. 08. 2007 г., сключен между „Б. ДСК“ АД и П. Г. П., вземането по който е прехвърлено на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД с договор за цесия от 17. 09. 2012 г., ведно със законната лихва, както следва: законната лихва върху сумата от 14 822, 77 лв., считано от 27. 01. 2017 г. – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху всяка вноска /главница/ с настъпил падеж след подаване на исковата молба, считано от датата на падежа до окончателното й плащане: законната лихва върху сумата от 339, 07 лв., считано от 13. 02. 2017 г. до окончателното й изплащане, законната лихва върху сумата от 342, 65 лв., считано от 13. 03. 2017 г. до окончателното й изплащане, законната лихва върху сумата от 346, 29 лв., считано от 13.

04. 2017 г. до окончателното й изплащане, законната лихва върху сумата от 349, 94 лв., считано от 13. 05. 2017 г. до окончателното й изплащане, законната лихва върху сумата от 353, 65 лв., считано от 13. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане, законната лихва върху сумата от 357, 39 лв., считано от 13. 07. 2017 г. до окончателното й изплащане, и законната лихва върху сумата от 360, 53 лв., считано от 14.

08. 2017 г. до окончателното й изплащане. Решение № 103 от 19. 03. 2019 г. по гр. д. № 5/2019 г. на Софийски окръжен съд, ГО, първи въззивен състав, е оставено в сила в частта, с която е потвърдено решение № 220 от 29. 10. 2018 г. по гр. д. № 1805/2017 г. на Ботевградски районен съд, ІV състав, в частта, с която предявените от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД срещу В. Н. П. искове са отхвърлени, както следва: искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 430, ал. 1 ТЗ за заплащане на главница по договор за кредит за текущо потребление от 14. 08. 2007 г. - за разликата над 17 272, 29 лв. до 23 531, 20 лв., а искът по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за заплащане на сумата от 6 096, 98 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 3. 03. 2011 г. до 2. 09. 2011 г. – изцяло. С решението съдът е осъдил В. Н. П. да заплати на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД сумата от 980, 21 лв. разноски и сумата от 450 лв.

3 юрисконсултско възнаграждение, а „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на В. Н. П. сумата от 2085, 16 лв. разноски.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е приел, че са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист.

Обжалваното разпореждане е неправилно.

Съгласно чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилища. т. е. тези, които имат годен за принудително изпълнение предмет. В случая районният съд е постановил издаване на изпълнителен лист въз основа на отменени съдебни определяния (решенията на районния и окръжния съд в частта за разноските). Видно е от диспозитива на казасионното решение, че решението на окръжния (и районния) съд е отменено в частта за разноските, а въпросът за отговорността между страните за това вземане е решен окончателно с акта на ВКС.

Ето защо настоящият съдебен състав счита всички развити от жалбоподателя оплаквания за основателни.

Неоснователно се явява искането на жалбоподателя, съдържащо се в частната жалба. Нормата на чл. 277 ГПК предвижда възможност въззивният съд да спре производството по делото или изпълнението на обжалвания акт до разрешаването на частната жалба, но не и на образувано изпълнително производство.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в кръга на актовете по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ онази част от разпореждане № 260040 от 17.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1805/2017 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с която в полза на В. Н. П. срещу „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата от 2 300 лева – разноски в производството по гр. дело № 1805/2017 г. по описа на РС – гр. Ботевград, както и за сумата от 1 500 лева – разноски в производството по в. гр. д. № 5/2019 г. по опис на СОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „ОТП Ф. Б.“ ЕАД за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 175/2023 по описа на частен съдебен изпълнител М.

Цачева, рег. № 840 на КЧСИ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5